Новата еврокомисия: по-малко целувки

Но какви могат да са ефектите за България?

Голямата смяна на приоритетите

Преди пет години основната цел на Юнкер беше да стабилизира еврозоната и да подпомогне излизането на страните членки от рецесията от 2009 г. За България тези приоритети бяха добре дошли както пряко заради стабилизирането на европейските икономики, така и косвено, тъй като пред страната не се поставяха някакви сериозни предизвикателства.

Фотограф : Reuters

Сега пред Фон дер Лайен няма непосредствена криза за решаване. За сметка на това тя има амбицията основната задача на ЕК да стане провеждането на политики за борбата с промените в климата. "Ние имаме задължение да действаме и силата да водим", каза в сряда новият председател на Европейската комисия.

Централната роля на мерките за борба с промяната на климата означава коренна промяна в начина на използване на европейските фондове. За България, която в последните 13 години едва свикна с настоящите правила, това ще бъде сериозно предизвикателство. Заради срива на индустрията след 1990 г. досега България изпълняваше целите си за намаление на емисиите на въглероден двуокис, без да полага усилия. И въпреки това съвсем умереното навлизане на възобновяеми източници на енергия в периода 2009 - 2012 г. беше една от основните причини за сериозните финансови проблеми на енергийната система на страната, които все още не са излекувани.

Друг приоритет е "пребалансирането на Европа между големите и малките страни членки, между старите и новите", както Фон дер Лайен каза в края на юли. Фразата може да се тълкува по много начини и в Източна Европа тя звучи като край на натиска за спазването на основните принципи за върховенството на закона. Но в Западна Европа се възприема по-скоро като край на безплатния обяд за източноевропейците.

Например поверяването на отговорността за "по-нататъшното задълбочаване на вътрешния пазар" на французина Тиери Бретон от гледна точка на източноевропейците не е добра новина. Именно Франция прокарва мерки за ограничение на свободното предоставяне на услуги, като тази политика не е от вчера. Фондът за "справедлив енергиен преход", който беше обещан на източноевропейците, за да се подпомогне трансформацията на техните икономики (и те да подкрепят амбициозните климатични цели), засега се предвижда да е за всички страни в ЕС, включително Германия.

Друга промяна в тона е определението на новата ЕК от Урсула фон дер Лайен като "геополитическа". Какво означава това предстои да се види, но със сигурност ЕК ще се опита да увлече и други страни извън ЕС да следват неговата климатична политика. Ако комисията насочи основната си енергия към решаването на климатичните проблеми, към въпроса с бежанците, развитието на Африка и търговските отношения с Китай и САЩ, това ще е проблем за България, тъй като страната няма такива глобални интереси и ще бъде в миманса на взимането на решения в Брюксел.

Спорът за парите

България ще бъде и в много особена ситуация, когато става дума за европейския бюджет, решителните преговорите по който ще стартират в средата на декември на срещата на върха на 27-те страни членки. В предложението на ЕК за бъдещия седемгодишен бюджет на ЕС страната получи добра сделка – парите по политиката за сближаване (всички тези магистрали, метра и нови плочки в градовете) ще нараснат малко, докато в областта на земеделието ще останат почти непроменени. Като цяло България ще бъде един от най-големите нетни получатели на еврофондове като процент от брутния си продукт.

Всичко това обаче е валидно само ако големите страни, които са нетни донори, са съгласни с предложението да дават повече пари. А те засега не са. Шест страни начело с Германия искат европейският бюджет за периода 2021 - 2027 г. да се ореже с малко повече от 10%. Дори и намалението да не бъде толкова голямо, свиване на парите вероятно ще има. Въпросът е откъде да бъде направено. Големите страни биха предпочели по-малко пари да отиват за политиката на сближаване за сметка на запазването на средствата например за наука. В сряда Фон дер Лайен подчерта, че новите технологии и научните изследвания ще бъдат приоритет за нея.

Източна Европа и България в частност винаги са настоявали, че кохезионната политика им помага да настигат Западна Европа и се борят всячески да запазят достъпа си до това финансиране. Интересното в случая, че ресорът наука отиде в българския комисар Мария Габриел, а премиерът Бойко Борисов беше особено горд със сумата, която тя ще управлява – около 140 млрд. евро. Сега обаче той вероятно ще бъде изправен пред дилемата дали да защитава ресора на Габриел или кохезионната политика.

Върховенството на закона

Засега не е много ясно какъв подход ще има новата ЕК в областта на върховенството на закона - тема, която засяга България много пряко. Заявката на Фон дер Лайен е, че базовите демократични ценности ще бъдат в основния фокус на водената от нея институция.

Преди месец ЕК реши да препоръча спирането на Механизма за сътрудничество и проверка за България, като обаче подчерта, че той ще бъде заместен с нов механизъм, който ще бъде много по-всеобхватен и ще наблюдава всички страни членки. Засега обаче предложенията на ЕК всъщност са по-скоро за преглед, който "ще бъде ограничен до въпроси от пряко значение за върховенството на закона в ЕС". Тоест той няма да засяга реалното функциониране на правосъдните системи на страните членки, стига те да не водят до проблеми на общностно ниво. Същото важи и за предлагания сега "Регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случаите на широко разпространено незачитане на принципите на правовата държава в държавите членки", който въпреки гръмкото си име ще има доста ограничено поле на действие – само до "правилното функциониране" на органите, които оперират с парите на съюза.

Тоест, ако Фон дер Лайен не предложи нови мерки, въпросът с върховенството на закона ще потъне в полумерки за радост на голяма част от източноевропейските страни членки. Словашкият евродепутат Михал Симечка каза след речта на новият председател на ЕК, че не чул достатъчно по този въпрос. Новият механизъм за върховенството на закона, който ще обхване всички 27 страни членки и който трябва да замени наблюдението над България пък изобщо не е приоритетите на ЕК за първите й сто дни.

В същото време новият състав на Европейския парламент ще има много повече влияние, както се видя в последния месец, когато евродепутатите активно се намесиха в избира на състава на ЕК. Въпросът за върховенството на закона е един от малкото, по които и леви, и десни биха били единодушни.

По-малко политически бонуси

Друга промяна ще настъпи на политическо ниво. Партийната подкрепа за правителството в България, независимо от кого е водено, ще намалее значително. Досега например правителството на Бойко Борисов се ползваше със силна поддръжка на Европейската народна партия (ЕНП), но в момента разпределението на силите както в Европейския парламент, така и сред страните членки е съвсем различно. За да може да прокара каквото и да е решение, Фон дер Лайен ще трябва да разчита на много по-широка политическа коалиция. "Интересите на либералите и зелените са съвсем различни, така че България ще може много по-малко да се осланя на ЕНП", казва Грос.

В България ролята на ЕНП за успеха на Бойко Борисов често се надценява. Например "Комисията Барозу" беше по-строга в изискванията си към България в областта на реформите в правосъдието и борбата с корупцията, тъй като именно по нейно време страната стана член на ЕС и тя трябваше да отговаря на критиките, че е допуснала неподготвена страна. Юнкер нямаше такъв багаж. В същото време, въпреки че в началото на мандата си през 2014 г. той каза, че иска да приключи мониторинга върху България и Румъния до края на мандата си, това вече няма как да стане. ЕК каза, че ще иска мнението на страните членки, с което отложи решението за новата ЕК. Тоест дори и позицията на Юнкер да е била продиктувана от политически сметки, те не са надделели върху крайния резултат.