Политика

Екатерина Захариева потвърди, че мониторингът на ЕК "формално" не е приключил

Вътрешният мониторинг ще започне след прекратяване на външния, но засега генерира само скандали

Мирела Веселинова

Капитал Право

Научавайте най-важното от правния свят и съдебната система всяка седмица на мейла си

Обновена на 13 юни 19,30 ч

Официално процедурата по мониторинга на Европейската комисия (ЕК) върху България не е приключила, защото окончателно решение не е взето. Това по същество заяви в петък вицепремиерът и външен министър Екатерина Захариева в рамките на парламентарния контрол в отговор на запитване на народния представител от БСП Крум Зарков. Обяснението на Захариева е, че "забавянето на формалното вземане на решението" се дължи на съвпадение на две събития - старта на новата Европейска комисия през есента, а след това и пандемията от коронавирус.

"Наистина ЕК трябва да приключи процедурата и да вземе формално решение", каза Захариева, но същевременно изрази увереност, че "де факто" механизмът е прекратен. "Де факто ние нямаме механизъм. Нямаме мисии, нямаме доклади - устни или писмени, ние не изпращаме информация. Комисията отново ни увери, че не планира никакъв доклад по този механизъм", коментира тя. На допълнително зададен въпрос от Зарков Захариева не отрече, че има държави - членки на ЕС, които не приемат отпадането на досегашния мониторинг по Механизма за сътрудничество и проверка (МСО), макар че не посочи кои са тези страни. В този контекст фактът, че в момента не се подготвя доклад за България в рамките на мониторинга, както се подготвя за Румъния, не означава, че процедурата по изготвянето на доклад не може да бъде подновена по всяко време.

Захариева не коментира препоръките за България от пролетния пакет на Европейския семестър, въпреки че въпросът на Зарков се основава и на цитат от този доклад, където се казва, че пред страната има още предизвикателства, "по-специално гарантирането на ефективни наказателни разследвания, уравновесяването на натовареността между съдилищата и рационализирането на местните прокуратури". И в прав текст се заявява, че МСО все още е действащ: "Тези въпроси са предмет на мониторинг по механизма за сътрудничество и проверка. В рамките на този механизъм комисията продължава да наблюдава съдебната реформа и борбата с корупцията в България." (Повече за препоръките в Европейския семестър и коментарите около тях вижте тук.)

В края на май, когато препоръките бяха публикувани, Захариева направи предположението, че този абзац от тях е резултат от погрешен "сopy-paste от доклад от миналата година" по вина на брюкселската администрация. А правосъдният министър Данаил Кирилов, както и редица други лица от ГЕРБ, обвиниха медиите, които съобщиха това, в некоректно тълкуване и заблуждаване на обществеността.

Крум Зарков: Правителството има проблем в комуникацията - не казва истината

"Според министър Захариева де факто няма механизъм, защото няма доклад. Де юре обаче има. В България се получава обратното - де юре има институции и конституция, де факто обаче силните на деня правят каквото си искат под благосклонния поглед на едно слабо правителство", коментира Крум Зарков.

Той посочи, че българското правителство има един и същ проблем в комуникацията си и с евроинституциите, и с българските граждани - не им казва истината.

Вътрешният мониторинг се конституира със скандал

Захариева отказа да отговори конкретно на втория въпрос на Зарков - за конституирането на Националния механизъм за мониторинг на съдебната реформа и борбата с корупцията, който трябва замести наблюдението на Брюксел. Зарков попита външния министър за пресния скандал, сътворен от колегата й - правосъдния министър Данаил Кирилов, който преди десетина дни обяви, че отменя законосъобразно проведен жребий в Министерството на правосъдието за избор на неправителствени организации в бъдещия Граждански съвет към вътрешния механизъм (повече по темата за вътрешния мониторинг и жребия вижте тук).

Жребият излъчи фондация "Български институт за правни инициативи" (БИПИ), която е считана за опонент на властта, а името й се свързва с бившия правосъден министър Христо Иванов (той беше програмен директор на БИПИ до август 2014 г., когато напусна). Кирилов обяви, че отменя резултатите от жребия и насрочва нов избор за неправителствени организации с аргумента, че не приема изборът да се извършва само между два явили се кандидата. Същевременно даде да се разбере, че отменя избора само на БИПИ, но не и избраните в другите две категории - Българската търговско-промишлена палата (БТПП) като представител на работодателските организации, избрана също с жребий между два кандидата, и Асоциация "Прозрачност без граници", определена, без да се тегли жребий, защото в категорията "НПО с опит в борбата срещу корупцията" се е явила само една организация.

И до момента Министерството на правосъдието не е показало заповед за отмяна на резултатите от жребия и за насрочване на нова процедура въпреки настояването и на заинтересованите организации.

По време на парламентарния контрол в петък Екатерина Захариева препрати за отговор на този въпрос към правосъдния министър. Тя се солидаризира с неговата теза, че даденият срок за кандидатстване от два месеца и половина (от 27 февруари до 13 май включително) е бил недостатъчен за неправителствените организации да подготвят кандидатурата си за Гражданския съвет. (Всъщност срокът беше доста по-голям, защото постановлението, което обявява условията за това, е прието от МС през септември м.г.)

Същественият момент е, че като вицепремиер с ресор съдебната реформа Захариева е съпредседател на новия Съвет за координация и сътрудничество, който ще осъществява вътрешния мониторинг и след провеждане на жребия именно тя трябва да издаде заповед за определяне на поименния състав на Гражданския съвет съвместно с председателстващия ВСС Боян Магдалинчев. В този смисъл опитите й да се дистанцира от темата са неуместни - след като процедурата по жребия е проведена законосъобразно, а протоколът е публикуван на сайта на Министерството на правосъдието, на ход са Захариева и Магдалинчев.

В петък "Капитал" поиска на два пъти - чрез пресцентъра на МВнР, уточнение от министър Захариева дали ще бъде проведен нов жребий, за кои категории НПО и на какво основание ще откаже да издаде заповед за определяне на състава на Гражданския съвет, след като има приключила процедура. Първия път от МВнР ни посъветваха да се обърнем към Министерството на правосъдието, тъй като то отговаря за провеждането на жребия. След като повторно припомнихме, че след повеждането на жребия вицепремиерът Захариева заедно с представляващия Висшия съдебен съвет трябва да издаде заповед, с която да определи поименно състава на Гражданския съвет и запитахме дали тя е запозната със заповедта на Данаил Кирилов, получихме следния отговор: "Заповедта се издава, след като е приключила процедурата по определяне на всички членове на Гражданския съвет и след като съпредседателите на съвета са сезирани от провеждащите процедурата - Министерство на правосъдието".

В правителственото постановление ( №240/2019 г.) е записано, че съветът започва дейността си при отмяната на решението от 2006 г. за мониторинга на Брюксел. Докато в ЕС не бъде взето "формално" решение за това, т.нар. вътрешен мониторинг остава на хартия.