Как турската толерантност отстъпи на враждебността към бежанците

От "Добре дошли" до "Вън!"

Нарастващата враждебност към мигрантите в Турция се превръща в политически проблем на фона на изострящата се икономическа криза и наближаването на парламентарните и президентски избори догодина. В страната, която преди няколко години посрещна сирийските бежанци с широко отворени врати, ситуацията сега е доста различна. Демонизирането на мигрантите се приема добре в общество, разтревожено от драстичната инфлация (официалната е 80%) и високата безработица, от твърденията, че пришълците променят същността на турската нация и от провокативната риторика, използвана от политици, които се опитват да капитализират тези страхове.

Настроенията срещу мигрантите, нагнетявани в последните години, ескалираха миналото лято, когато в Турция пристигна вълна бежанци, бягащи от талибаните в Афганистан. По официални данни в Турция живеят близо 3.8 млн. сирийски бежанци. Към тя се прибавят и избягалите от Афганистан, Ирак, Пакистан и други държави, които са около 320 хил. според Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН). Но реалният брой на мигрантите в Турция вероятно е много по-висок. И сега в социологическите проучвания имиграцията си разменя първо и второ място с икономическата криза като най-спешния проблем пред страната. Според изследване на ВКБООН от март близо 50% от турците (четири пъти повече в сравнение с преди три години) искат правителството им да изпрати сирийските бежанци обратно в Сирия.

Горещ политически картоф

Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който в началото на войната в Сирия нарече сирийците "братя по вяра" и отвори вратите на Турция за милиони от тях, сега изпитва затруднение да отговори на обществените настроения. Правителството на неговата "Партия на справедливостта и развитието" (АКР) се опитва да балансира между това, което нарича "морален дълг" към бежанците и прокарването на нови регулации, които да ги направят по-малко видими и да свалят напрежението и политическия натиск върху Ердоган преди изборите през юни догодина. Ердоган обещава да върне поне един милион сирийци обратно и наскоро се впусна в поредната военна операция в Сирия с цел създаване на "безопасна зона" за връщането им.

Двете основни опозиционни партии - Републиканската народна партия (CHP) и "Добрата партия" (IP) критикуват управляващите за това, че са позволили наплив, който заплашва да промени турската демография и заемат по-твърда позиция, като обещават, ако спечелят изборите, да изпратят всички сирийци обратно до две години.

Анти-имигрантските настроения са почвата за изненадващата популярност на крайнодясната и ултранационалистка "Партия на победата" на Йоздаг. Той обвинява Ердоган, че е причинил "дълбока екзистенциална криза за турското общество и турската държава", тъй като страната няма как да интегрира над 5 млн. араби. И докато мейнстрийм партиите са по-предпазливи и внимават да не подклаждат обществения гняв в момент на тежка икономическа криза, то Йоздаг не демонстрира подобни задръжки. "Той нахлу с популистките си послания и успява да яхне гнева по темата с бежанците. Тази тема вече съществуваше. Йоздаг просто я подгрява до точката на кипене," казва Джан Селджук, директор на социологическата агенция Turkiye Raporu, пред в. Washington Post. И макар засега формацията му да е още малка и маргинална, тезите на Йоздаг намират все повече слушатели и подкрепа дори в региони, където няма бежанци.

Според политолога Берк Езен, цитиран от DW, "Партията на победата" прилича на европейските популисти. Не само заради реториката срещу бежанците, а и защото за Йоздаг Турция се разделя на два лагера - от едната страна са правителството и опозицията - т.е. политическият елит, който позволява "завладяването на Турция" от бежанците, а от другата страна са хората, които Йоздаг обещава да спаси със своята "Партия на победата". И дори тя да спечели пренебрежими проценти на вота догодина, е очевидно, че темата за бежанците ще продължи да бъде гореща за турското общество.