Руско-турската прокси война* може да ескалира
Турският президент Ердоган е на път да атакува директно армията на Башар Асад. Това ще има непредвидими последствия
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Размяната на смъртоносни удари между турските експедиционни сили в сирийската провинция Идлиб и подкрепяните от Русия бойни формирования на режима в Дамаск в последните две седмици рязко повиши напрежението в раздираната от деветгодишна гражданска война близкоизточна държава. Ситуацията в Сирия като като че ли е на път да навлезе в неконтролируема спирала, след като спешно проведените в началото на седмицата дипломатически разговори в Москва не доведоха до задоволителен резултат. През последния около половин месец редовната турска армия, изпратена да установи "зона за сигурност" в последния контролиран от сирийската опозиция регион, даде 13 жертви и президентът Реджеп Ердоган явно не е готов да остави всичко това без последствия.
"Операцията в Идлиб е предстояща", директно обяви турският държавен глава в сряда по време на заседание на депутатите от неговата партия. И добави: "В момента сме в процес на обратно броене, отправяме последните си предупреждения." Искането на Ердоган е въоръжените сили на сирийския президент Башар Асад в Идлиб и подкрепяните от него паравоенни формирования да се изтеглят зад позициите на турската армия до края на февруари.
Според споразумението за спиране на огъня от 2018 г., подписано от Турция и Русия, в сирийската провинция трябваше да се установи зона за деескалация. Двете страни получиха правото да разположат свои предни наблюдателни постове, които да контролират изпълнението на примирието.
През последните седмици обаче ситуацията претърпя внезапен обрат. От декември насам силите на Асад се опитват да неутрализират последните огнища на бунтовническа съпротива в районите на Алепо и Идлиб. В резултат на масираната офанзива някои от турските постове се оказаха обкръжени от сирийската правителствена армия. Стигна се и до въоръжени провокации с човешки жертви и от двете страни. В хода на настъплението силите на Асад установиха и контрол над ключовата магистрала М5, свързваща столицата Дамаск със стратегически важния Алепо.
От Русия - без любов
Предизвикателството, отправено от Ердоган, не остана без реакция. Отговорът дойде в рамките на няколко часа и закономерно не е от Дамаск, а от Москва, без чиято помощ Башар Асад едва ли щеше да обърне хода на гражданската война. "Ако говорим за операция срещу легитимната власт в Сирия и нейните въоръжени сили, това, разбира се, е най-лошият възможен сценарий", завоалирано обяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. Руският външен министър Сергей Лавров беше по-директен и обяви, че сирийските сили спазват споразумението от 2018 г., но реагират на провокации.
Преведено на популярен език, всичко това означава, че евентуални решителни действия на Ердоган може да доведат до директен сблъсък между руски и турски войски. В момента сирийската армия напредва успешно и взима превес в гражданския конфликт само защото има тотално въздушно превъзходство благодарение на руските бойни самолети, разположени в базите "Хмеймим" и "Тартус". Ако обаче турската армия премине към масирано настъпление, авиацията на Москва ще бъде поставена пред сложен избор: или да я бомбардира, рискувайки да влезе в официална война с Анкара, или да изостави очевидно по-слабите сухопътни сили на Асад, което пък ще подкопае досегашните стратегически постижения на Кремъл в региона.
Кой ще мигне пръв
Ситуацията в момента представлява изключително рискован геополитически покер между Кремъл и Анкара. Особено в контекста на това, че ако бъде ударена от Русия, Турция най-вероятно ще се опита да активира член 5 на НАТО и ще поиска съюзническа помощ от останалите държави в алианса - нещо, което може да има непредвидими последствия за глобалната сигурност.
Как ще се развият нещата оттук нататък е взривоопасно уравнение с много неизвестни - в своята реч от сряда Ердоган обяви, че е решен "на всяка цена" да превърне спорния регион в зона за сигурност. Режимът в Дамаск и съюзниците му в Москва от своя страна също демонстрират решимост и отказват да се изтеглят на демаркационната линия, договорена през 2018 г. Руското предложение за "преначертаване" на зоната за деескалация пък беше определено като неприемливо и "неподлежащо на дискусии" от страна на Ибрахим Калин, говорител на турския президент.
Допълнителен усложняващ фактор е и обстоятелството, че за близо три месеца правителствената офанзива в Идлиб е прогонила близо 900 хил. души от домовете им и те почти сигурно ще потърсят спасение в съседна Турция. Която вече изнемогва под бремето на над 3.5 млн. сирийски бежанци на своя територия.
"Турция извърши цялата нужна подготовка, за да осъществи своите оперативни планове. Така че можем да дойдем във всеки един момент. С други думи, офанзивата в Идлиб е само въпрос на време", обобщи ситуацията Ердоган. По официални данни турските въоръжени сили са концентрирали по границата със Сирия около 30 хил. военнослужещи и голямо количество бойна техника. Източник на информационна агенция Reuters уточнява, че Анкара вече е вкарала на територията на Идлиб около 15 хил. войници и офицери, които само чакат заповед за атака. "Не може да си представите мащабите на турските подкрепления. Половината от граничния град Рейханлъ в момента е пълен с командоси, готови да навлязат в Сирия", разказва източникът пред агенцията. И допълва: "Техните сили са в пълна бойна готовност, очаква се, че операцията може да започне във всеки един момент."
Какво следва
В контекста на всичко това Турция има няколко варианта на действие оттук нататък.
На първо място, това е по-нататъшната ескалация. Президентът Ердоган може да се опита да вдигне цената, която Русия и режимът на Асад трябва да платят заради офанзивата си. В някаква степен Турция вече прави нещо подобно, като изпраща тежко въоръжение, включително танкове, бронирани машини и артилерия, в помощ на бунтовническите сили в Идлиб. В този случай обаче Турция със сигурност сериозно ще застраши взаимоотношенията си с Русия, и то много отвъд мащабите на сирийския конфликт.
Друг вариант е Ердоган да избере курса на дипломацията. В този случай властта в Анкара рискува да изглежда слаба, като се опита да предоговори условията на сделката от Астана. При това положение Турция може да склони на по-малка зона за сигурност по протежението на турско-сирийската граница, където да бъдат концентрирани търсещите убежище от хуманитарната криза. Ако нещо подобно се случи, Ердоган най-вероятно ще поиска финансова помощ от ЕС, с която да покрива разходите за поддържането на бежанския буфер. Съществува обаче риск този регион да се превърне в "ничия земя" или "сирийска ивица Газа", тъй като Дамаск се интересува предимно от контрола върху стратегическите точки в Идлиб и с удоволствие би направил така, че хората да се превърнат в проблем на Турция.
Трети вариант е Ердоган да поиска подкрепа от Запада. Ако Турция реши частично да жертва позатоплените си отношения с Русия, тя може да поиска подкрепа от своите съюзници и най-вече от САЩ. В някаква степен вече има заявка за нещо подобно - държавният секретар Майк Помпео поне на думи защити турската позиция по отношение на Идлиб в няколко свои туита. Също така той изпрати в региона специалния пратеник на САЩ за Сирия Джеймс Джефри, за да координира конкретни стъпки по повод въоръжените сблъсъци със сирийско-руските сили.
Доколко всичко това ще доведе до някакви реални действия от американска страна предстои да се види. За да се случи нещо подобно обаче, Ердоган вероятно ще трябва да вземе някои трудни решения, като например да ревизира политиката по отношение на сирийските кюрди (важен съюзник на САЩ в битката срещу ИДИЛ) и да преосмисли сделката с Русия за зенитно-ракетните комплекси С-400, заради която страната беше извадена от програмата за стелт-изтребителите F-35. И тъй като до момента Анкара е изключително неотстъпчива и по двете теми, американската подкрепа в настоящия сблъсък вероятно ще остане само на думи.
Към момента нещата изглеждат така, сякаш ситуацията се движи към най-неприятния хазартен сценарий, при който прокси войната* в Идлиб е на ръба да прерасне в конвенционална.
------
*прокси война - въоръжен конфликт, при който съперничещите си страни не влизат в директен сблъсък, а вместо това изпращат свои "подизпълнители".
4 коментара
Ердогам ефенди май влезе в капана. Да видим сега откъде ще търси подкрепа.
Некакъв апокалиптичен амок се стеле у Капитал!
След като не можаха да убедят короната да се излее извън Китай и да спретне една пандемийка, сега на ред е стискането на палци за руско-турското начало на Третата...
Удивително несериозна трактовка. При това, въпреки че Ердоган е световен политик и невероятен тактик, е резонно грамотните журналисти да не дават ухо на неговите изказвания пред партийни форуми и митинги в Диарбакър да не ги вземат за хептен чиста монета.
Освен ако Капитал не смята нивото на своите читатели за идентично с това на азиатските избиратели на Реджеп, де.
Интересите на Турция в Сирия са османски, неоосмански.
Днешните сирийски провинции Алепо, Хама и Идлиб са на
териториите на двата някогашни османски пашалъка Халеп и Шам. Днес там, освен арабите и кюрдите, живее и компактна маса тюркски племена. Тия тюрки са въоръжаваните, обучаваните, финансираните и т.н от МИТ протурски въоръжени отряди още от началото на гражданската война в Сирия. Да, те са антиправителствени, защото целта на Турция в Сирия е да откъсне тези области и да ги "залепи" към неоосманска Турция.
Това е и една от причините в Сочи през 2018 г. Ердоган да се "натисне" да вземе именно "змиярника" Идлиб, в който са евакуирани предалите се джихадисти от цяла Сирия, като зона за деескалация под турски надзор.
Идеята на руската, турската и иранската зони за деескалация беше да се разоръжат компактни струпвания на джихадисти в три сирийски района.
Руската и иранската страни свършиха своята работа за половин година. Турция използва Сочи като мотив да вкара войска в Сирия, но за две години не направи Н И Щ И Ч К О!
Трябваше да раздели "умерените" от "крайните" джагали. Тцъ.
Трябваше да разоръжи "умерените" и да отнеме тежкото въоръжение от "крайните". Тцъ.
Трябваше да експулсира "крайните". Тцъ.
И защо да го прави, когато това са турските проксита, които трябва да й поднесат на тепсия старите пашалъци?!
"Неуспехът" на онзиденшните преговори в Истанбул и Москва всъщност е, че Русия не се съгласи на турското предложение за установяване на "демаркационна" линия между турските и сирийските войски. Това е в абсурдно противоречие с договореностите от Сочи за деескалация в Идлиб и за неделимост на Сирия.
Преди няколко часа сирийската армия и руската авиация отбиха джагалска атака, подкрепяна от турска артилерия срещу гр. Найраб на шосе М-4.
А близалката с чл. 5 от Вашингтонския оставям на съвестта на автора.
Там много ясно пише две много съществени неща:
1." ... въоръжено нападение срещу една или повече от тях ... ще се разглежда като нападение срещу всички тях..."
Това би било приложимо, ако сирийската армия шетеше из Турция, а е обратното;
и 2. : " ...всяка страна ... ще окаже помощ на нападнатата страна ..., предприемайки незабавни действия, каквито смята за необходими..."
Демек - пак Виктория ще чете по новините строга Нато-декларация...
Уважаеми читатели,
Ако заради параноята с коронавируса в Капитал сте инвестирали в кашони антивирусни препарати и маски, моля, сега се въздръжте да трупате консерви в мазетата и да си обръщате спестяванията в злато...
Войната, дето ще затрие света, няма да тръгне тия дни от Сирия.
Пак прочетох Милев.
Хайде да вземем да мислим.
Със своите си глави.
Не с грантовите.
Сбучващото се в Идлиб между Турция и Русия навява на определени шахматни аналогии. В шаха често едната страна, губейки стратегически сражението, се опитва да протака края с не задължително коректни, но неочаквани ходове, които да отклонят противника от своята печеливша стратегия и да затъне в противопоставяне на някакви заплахи, проваляйки победата си. Т.е. с тактически прийоми да се пречупи загубена стратегия.
Ситуацията в Идлиб дълго се формираше от сделката между РФ и Турция в Сочи през 2018 г., когато Москва и Техеран по същество признаха правото на Турция да контролира ситуацията в Идлиб до формирането на Конституционен комитет. Турция имаше година и половина, за да свърши три нещо:
1. за раздели джагалите на умерени и неумерени;
2. да разблокира магистрали М-4 и М-5;
3. да „деескалира“ Идлиб
Нищо от това не се случи – дали Турция не е искала или не е могла – важен е резултатът.
Когато Москва остави ал Асад челно да си върне Идлиб от Ердоган, Турция започна да усеща загубата на козове за въздействие за следвоенното устройство на Сирия и започна да се оплаква на Москва, че ал Асад нарушава договореното в Сочи. Руснаците естествено натвърдиха, че за година и половина Турция нищо не направи по сделката в Сочи.
Тогава Реджеп по мегдани и стъгди обяви, че ал Асад с подкрепата на Русия и Иран му е откраднал преговорен коз (Идлиб) и е изменил баланса на преговорите за бъдещато на Сирия, защото колкото по-малко територия контролира ал Асад, толкова по-склонен на компромиси ще бъде.
В брая на януари стратегическата загуба на Турция стана видима: съпротивата на джагалите рухна, десетки села и градове бяха освободени. Сирийската армия би оставила в тила си турските наблюдателни постове и би излязла на турската граница, затваляйки пътищата за нелегално снабдяване на джагалите.
Затова и започна турската тактика на заплахи, на снабдяване на джагалите с преносими зенитни и противотанкови комплекси, заигравката с Вашингтон за купуване на „патриоти“, и „небостъргачите от руски черепи“ в медиите, за да принудят Русия да се откаже от стратегическото прочистване на „змиярника“ Идлиб.
За момента Москва игнорира турските заплахи и казва, че Турция сърба това, което се и надробила.
Политиката на Ердоган в Идлиб е в задънена улица, затова Анкара повишава градуса на напрежението медийно с идиотското: „Ние проблем с Русия нямаме, само с Асад“, макар прекрасно да знаят, че зад Асад е Русия, пък и Иран.
П.П. Срамота е тия, дето се упражняват по темата в Капитал, да не схващат дори част от това.
Всеки които е против диктатора Асад не може да бъде сметан за терорис.А проблема е Асад за целата воина с Иран които го подкрепят 9 години вече.Без помошта на Иран Асад отдавна да е емигрант.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.