Как ЕС губи пропагандната война с Китай и Русия

Когато всеки се спасява сам

Медицинска сестра с рани по лицето от предпазната маска. Изтощени лекари, надвесени над пациенти на импровизирани легла. Църкви, превърнати в морги. Тези образи станаха символи на отчаяната битка на Италия срещу коронавируса. С хиляди нови заразени и стотици смъртни случаи всеки ден страната би трябвало да може да се обърне за помощ към съседите си - което е идеята на ЕС. Но както се оплака италианският посланик в Брюксел Маурицио Масари в текст за Politico на 10 март, "нито една държава от ЕС не се отзова. Единствено Китай отговори на двустранна основа". От ЕС вместо помощ заваляха новини за затваряне на граници и забрани за износ на медицинско оборудване от първа необходимост като предпазни маски и респиратори.

Факт е, че ЕС има ограничени правомощия за действия в критични ситуации в здравеопазването и битката с пандемията пада върху националните правителства. В конкретния случай молбата на Рим бе Европейската комисия (ЕК) да активира Механизма за гражданска защита, който дава възможност на Брюксел да събере медицинско оборудване и да го разпредели към най-нуждаещите се. След като дни наред никой не реагира, миналата седмица Германия съобщи, че изпраща един милион предпазни маски. А ЕК бързо взе решение за създаване на стратегически запас от здравно оборудване като маски, апарати за обдишване и техника за интензивни отделения. Първоначалният бюджет е 50 млн. евро и оборудването ще се ползва там, където е най-необходимо.

От злодей до добрия самарянин

Само че информацията за това какво прави ЕС или как няколко германски провинции предлагат свободните си болнични легла, за да лекуват пациенти с коронавирус от Италия и Франция, потъва на фона на новините за действията на Китай, а вече и Русия.

Когато миналата седмица сръбският президент Александър Вучич даде емоционална пресконференция за коронавируса, той изреди на кои държави може да разчита за подкрепа. На върха на списъка му не беше европейска страна въпреки дългогодишните усилия на Сърбия да влезе в ЕС, а държавата, от която тръгна ужасът с коронавируса - Китай.

"Европейската солидарност не съществува. Тя е приказка на хартия. (...) Единствената страна, която може да ни помогне, е Китай", заяви Вучич. В допълнение сръбският президент нарече китайския лидер Си Цзинпин "не само скъп приятел, но и брат" и целуна китайския флаг при пристигането на пратка медицински материали от азиатската държава. "Вучич обаче пропуска да спомене, че ЕС е дарил 7.5 млн. евро на Сърбия за битката срещу коронавируса", отбелязва пред "Капитал" Лукреция Поджети, специалист от базирания в Берлин Mercator Institute for China Studies.

Така е и в Италия, където външният министър Луиджи ди Майо (от популисткото Движение "Пет звезди") следеше по livestream как самолет с парамедици и оборудване каца от Китай и излъчваше всичко във Facebook профила си. "Това се случва, защото евроскептични лидери са доволни да играят по тона на китайската пропаганда, като разпространяват анти-ЕС послания как Китай е единственият, който им помага, а на Европа не може да се разчита", казва Лукреция Поджети.

Тя добавя, че Ди Майо "инвестира персонално в това да покаже, че близките отношения с Китай се отплащат". Наричан от критиците си "китайският министър", миналата година той подписа меморандума за влизането на страната му в китайския мегапроект "Един пояс, един път". Така Италия стана първата и единствена държава от Г-7, присъединила се към противоречивата инициатива на Пекин. "Затова Ди Майо има интерес да покаже на електората си, че този жест служи за важни цели, и омаловажава помощта, получена от Германия, САЩ и други държави", посочва анализаторът от Mercator Institute for China Studies. САЩ например прехвърлиха военна болница от Германия в Италия много преди Китай и Русия зрелищно да изпратят помощ и да започнат да пристигат лекари от Куба.

Незабелязан остава и друг интересен детайл - пратките от Китай не са изцяло дарения. "Част от тях са всъщност износ на медицинско оборудване, закупено от държавите в нужда, но "пакетирано" от официалните китайски изявления в контекста на предоставянето на помощ. Това е вярно за Италия и Сърбия и вероятно за повечето европейски държави", посочва Лукреция Поджети. Например повечето респиратори, доставени в Италия, всъщност са внос, платен от властите в Рим. Друга част от доставките са дарения от фондацията на най-богатия китаец Джак Ма и компании като Xiaomi, но представяни като идващи от официален Пекин. В същото време говорителят на китайското външно министерство преповтаря фалшивата новина за италианците, пеещи от своите балкони "Благодарим ти, Китай!".

Всичко това е точно възможността, която Пекин търсеше - начин да започне да се представя като отговорна глобална сила, предлагаща лидерство и помощ във време на паника. А също и да отклони вниманието от обвиненията, че е първоизточник на коронавируса.

Действията на Пекин не идват и без политически мотиви. "Тези жестове целят да увеличат "меката сила" на Китай в Европа, като подобрят образа му на надежден партньор и създадат благосклонно отношение в страните получателки и техните правителства. В краткосрочен план Пекин се опитва да спаси опетнения си имидж заради първоначалното прикриване на епидемията", казва Поджети. Според нея в зависимост от нивото на успех на кампанията за "мека сила" с времето Китай може да добави още геополитически цели: "Например компанията Huawei започна своя собствена офанзива чрез дарения на маски и предлагане на дигитални услуги за "умно здравеопазване". В страните, където предстои решение дали да допуснат Huawei при изграждането на своите 5G мрежи, компанията се надява да избегне потенциални забрани и ограничения."

Кампанията на Пекин да изчисти репутацията си на злодей и да се претвори в добрия самарянин е толкова успешна, че вече е копирана от Москва. "От Русия с любов" пишеше на военните самолети, с които преди дни Москва изпрати в Италия защитни средства и бригади от специалисти за борба срещу коронавируса. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков усърдно отрича помощта да е свързана с желанието на Москва за вдигане на санкциите на ЕС срещу Русия. В случая вероятно има друга, по-краткосрочна цел - руските специалисти да получат ценен опит, който да бъде приложен у дома, предвид мрачните прогнози за развитието на епидемията в Русия.

Скучно работещият ЕС

Както посочва пред вестник Financial Times Натали Точи, директор на базирания в Рим Institute of International Affairs, Русия, подобно на Китай, се възползва от "ранните грешки" на ЕС в кризата. Нищо, че впечатлението как пандемията е забила инжекция от хаос и нерешителност в ЕС, е пресилено. Първо, след като 27-те започнаха да ограничават износа на медицински консумативи, ЕК организира общи търгове за доставки на маски и апарати за обдишване още в края на февруари, като по този начин разчупи националните ограничения. Второ, растящите трудности и паника заглушиха факта, че ЕС все пак започна да реагира относително рано. Новината, че Пекин е доставил 50 тона медицински консумативи на Италия в последните две седмици, обиколи първите страници на вестниците, но не и решението на Брюксел да изпрати същото количество медицинско оборудване месец по-рано в Китай, точно в разгара на кризата там. И трето, комбинираните усилия на Европейската централна банка и ЕК за предотвратяване на тежка рецесия са всъщност най-важното, което европейските институции можеха да направят. Поучени от поредицата кризи в последните десетина години, те действаха адекватно.

Всъщност ЕС за пореден път става жертва на тривиалния факт, че никой не забелязва, когато брюкселската машина работи дори тогава, когато страните членки се провалят. В последните седмици ЕК отваря "зелени коридори" в затворените граници на страните членки, подкрепя финансово лабораториите, които работят за създаване на ваксини, създава стратегически запаси, които иначе са задължение на страните членки... Дори в областта, в която ЕС е най-тромав - промяната в правилата, сега европейските институции действат бързо. Проблемът е, че когато пандемията свърши, популистите ще имат нов арсенал от отровни стрели срещу ЕС.