Забравените избори

Преместване на бойното поле

Само преди два месеца всичко изглеждаше много по-различно. Бърни Сандърс бе предполагаемият противник на Доналд Тръмп, преди Байдън да направи едно от най-впечатляващите политически завръщания в историята на първичните избори (как Байдън стигна до номинацията виж в карето). Тръмп изпращаше смесени сигнали по отношение на коронавируса - от една страна, вече се подготвяше да спре притокът на хора от Китай, от друга, очевидно подцени потенциала на заразата.

В първите дни на март дори все още се случваха реални, физически събития и от двете кампании - Тръмп направи едно, а Байдън - осем. Освен липсата на събития стои въпросът как ще се случат самите конвенции на партиите, където формално се избират кандидатите за президент. Демократическата партия вече обяви, че ще проведе своята конвенция виртуално, докато Републиканската по последна информация от самата нея "продължава планирането с пълна пара" за събитието, отложено за края на август.

Неясно е доколко тези промени ще се отразят на самото състезание. От една страна, конвенциите за избиране на кандидати бавно преминаха от това да са истински събития с последствия и драма до това да бъдат просто шоу. От друга страна, въпросното шоу обичайно води след себе си и вниманието на медиите. National Constitution Center пише в свой материал, че макар "скокът след конвенцията" да е загубил голяма част от тежестта си в модерни времена, "социолозите все още измерват повишение в популярността на кандидатите веднага след официализирането им като такива".

"Трудно е да се каже колко голяма работа би била една дистанционна конвенция, без да знаем какъв ще бъде контекстът през лятото. Всичко би могло да има значение, особено ако едната партия направи виртуална конвенция, а другата - не", коментира Джулия Азари, професор по политически науки в Marquette University, в свой анализ в блога си.

Все още няма доказателства и дали Джо Байдън печели или губи шансове за Белия дом от създалата се ситуация. Доналд Тръмп получава остри критики за думите и решенията си по време на кризата, но същевременно подкрепата му сред американците расте и според различните социологически проучвания варира между 45% и 50%. Ефектът може и да се окаже краткотраен, подобно на ефекта при военно мобилизиране. На този фон Байдън изглежда изтласкан далеч на заден план спрямо постоянно говорещия от Белия дом настоящ президент.

Икономиката, глупако

Добрата новина за номинацията на демократите е, че през март неговата кампания е събрала 46.7 млн. долара, над три пъти повече, отколкото тази на Тръмп (13.6 млн. долара). Общо обаче кампанията за преизбиране на Тръмп разполага с четири пъти повече пари, отколкото тази на Байдън. Събирането на средства и от двете страни ще става все по-трудно - както заради липсата на мотивиращи кампанийни събития, така и заради замръзналата икономика.

Въпросът с набирането на средства, макар и важен, със сигурност ще остане на заден план предвид състоянието на икономиката в САЩ. Само за месец 22 млн. души в страната се обявиха за безработни пред правителството, за да получават помощи. Сметката по икономическите пакети, гласувани от Конгреса (не без лобиране от Белия дом), вече надминава 3 трлн. долара. Печатницата за пари на Федералния резерв не е спирала от вече над месец и едва ли ще спре скоро.

Състоянието на икономиката е най-сложният въпрос, като ситуацията е безпрецедентна по две причини. Първата е, че няма конкретен "виновник" за случващото се и не може да се каже, че Вашингтон не предприема мерки, но въпреки това сривът се оказа неминуем. Вторият е, че електоралната тежест на икономиката не е това, което беше. Исторически уравнението за президентите, търсещи втори мандат, бе сравнително лесно - ако имаш силна икономика и мнозинството от населението е материално задоволено, получаваш още четири години. Сега не само уравнението, но цялата задача претърпява промяна.

Барак Обама и Доналд Тръмп скъсаха връзката между силата на икономиката и одобрението за президента. При всеки съвременен президент преди тях тази корелация е ясно забележима в социологията - колкото по-оптимистични са американците за икономиката, толкова повече харесват президента си. Случаят вече не е такъв. "Одобрението на Доналд Тръмп например не се припокрива с вижданията за икономиката - неговият рейтинг е много по-нисък. Същото се случваше и по време на престоя на Обама в Белия дом, което доведе до това някои политолози да заключат, че партийната принадлежност вече е по-важна от всичко друго при оценката на даден президент, дори от икономиката", пише Джофри Скели, анализатор в социологическия сайт FiveThirtyEight.

Краят на рекордната икономика на Тръмп означава, че той остава без най-силния си аргумент за втори мандат. Но не предполага, че икономиката все пак няма да бъде най-важната част от дебатите между Байдън и Тръмп, без значение дали са пред публика. Байдън вече твърди, че това е най-удобният шанс американската икономика да направи огромен завой към универсално здравеопазване и зелена енергия. Тръмп твърди, че е единственият, който може да осигури връщането на икономиката до рекордните нива отпреди едва няколко месеца.

В очакване на дебатите. И обидите

За момента кампанията, доколкото има такава, е сравнително спокойна. Една от причините е, че поне засега и за двамата кандидати е по-добре да пазят силите си за тогава, когато светлината на прожекторите ще бъде върху изборите, а не върху коронавируса. Когато този момент дойде, нападките ще преминат на персонално ниво.

Атаките на Байдън ще бъдат насочени към неуспехите на Тръмп, неуважителното му отношение към всички, съсипването на немалко традиции и подкопаването на вярата на съюзниците на САЩ в страната. Досега тези обвинения, които се повтарят от всички опоненти на Тръмп през последните четири години, носят променлив успех. Не би било преувеличено да се каже, че президентът е имунизиран срещу голяма част от тях.

Атаките на Тръмп ще бъдат по-различни. И далеч по-неудобни. Официалните страници в социалните медии на кампанията на Тръмп показват какви ще са те: Джо Байдън е стар и със съмнителна памет и умствени възможности вследствие от възрастта си. Този подход може да е нелицеприятен, но не се базира на лъжи и Байдън го подхранва сам при всяко свое интервю, когато се заплита в изречения в национален ефир. Затварянето на очите за слабостите на кандидата ще бъде все по-трудно.

Всичко това ще доведе и до неминуемата кулминация в кампанията на Тръмп срещу Байдън: че неговият кандидат за вицепрезидент би бил по-важен, отколкото самия Байдън. Такъв все още предстои да бъде избран. На когото (или по негови думи - която) и да се спре Байдън, най-добре е да има дебела кожа.