Странният случай с Джо Байдън

Стратегията проработи, но с малко помощ от приятели. Младият Пийт Бутиджидж (който неочаквано спечели Айова и завърши втори в Невада) и сенатор Ейми Клобушар, и двамата конкуренти на Байдън за умерените гласоподаватели, сложиха край на кампаниите си. Последва масов израз на подкрепа за Байдън както от тях, така и от други популярни лица в партията като Бето О'Рурк от Тексас и Джим Клайбърн от Южна Каролина. Коктейлът подейства повече от енергизиращо: Байдън спечели Южна Каролина с близо 50% от гласовете, а във вторник спечели още девет щата, включително Тексас.

Данните на социологическия сайт FiveThirtyEight показват, че убедителните победи на Байдън в щати, в които дори не е водил кампания, идват именно заради гласоподаватели, решили в последния момент. "Отразявам американски избори от по-дълго време, отколкото ми се ще да призная. Завръщането на Байдън е най-невероятното нещо, което съм виждал досега", написа в Twitter Едуард Люс, редактор във Financial Times.

Добрите новини за Байдън не спират дотук. Социологическите проучвания продължават ясно да показват, че най-важното за избирателите на демократите е кой е кандидатът с най-добри шансове да победи Доналд Тръмп. Този кандидат отново се казва Джо Байдън и новата му позиция ще привлече още гласоподаватели през идните седмици.

"Байдън спечели на места, където афроамериканският вот решава всичко, както и на места, където не е толкова важен. Спечели на места, където дори не се опитваше, като Масачузетс, Минесота и Оклахома. Инерцията му може да се окаже дори още по-голяма, отколкото виждаме в момента", пише в коментар за New York Times политологът Франк Бури.

Казано накратко, Байдън успя да обедини под крилото си всички, които се страхуват от номинация на Бърни Сандърс, защото според тях тя би довела до втори мандат на Доналд Тръмп. Показателно е, че Байдън успя да консолидира широкия вот на демократите дори в момент, когато се появяват все повече въпросителни по отношение на здравето му, заради неудобни моменти, свързани с паметта му, излъчени на живо от събитията на кампанията му.

Не отписвайте Сандърс

Завръщането на Байдън като фаворит не означава задължително край за Бърни Сандърс. Той може дори да изкара дивиденти от създалата се ситуация и отново да се позиционира като аутсайдер, чиито идеи са прекалено радикални за партията. Сандърс спечели Калифорния, най-многолюдния от гласуващите щати и този, който носи най-много делегати (делегатите от всички състезания се разпределят пропорционално сред кандидатите, изкарали поне 15%).

Проблемът в случая на самоопределящия се като демократичен социалист сенатор е, че за да постигне същия ефект като обединението около Байдън, е нужно от състезанието да се откаже Елизабет Уорън, единственият друг ясно изразен ляв кандидат. Това по всяка вероятност ще се случи през идните дни или седмици, защото Уорън се представи слабо дори в родния си Масачузетс. (бел. авт.: статията е част от седмичния брой на "Капитал", който влиза в печат в сряда вечер; Елизабет Уорън се отказа от кандидатурата си късно в четвъртък)

Може обаче да е твърде късно. Байдън намери нови сили точно преди двете най-важни дати - Супервторника и т.нар. малък супервторник, който е седмица след първия, когато гласуват още 7 щата. Ако Уорън се откаже от надпреварата, тя едва ли ще даде на Сандърс тласъка, който получи Байдън, макар двамата да делят сходен електорат сред либералите.

Парадоксът при Сандърс е, че идеите му, като например много по-високи данъци и универсално здравеопазване, го отличават от конкурентите му и изградиха цяло движение по-скоро от фенове, отколкото от гласоподаватели. Но точно там се крие и големият минус според повечето демократи - движението на Сандърс и радикалните му идеи могат да доведат до лесен втори мандат за Тръмп.

А сега?

Супервторникът донесе със себе си много промени. Може би най-малката от тях е, че дебатите между демократите вече ще са между двама или най-много трима души, в случай че Елизабет Уорън не се откаже преждевременно. Тогава най-ясно ще проличат разликите между Сандърс и Байдън.

Сандърс има куп причини да се тревожи и едва няколко, които да го успокояват. От вторите е, че изборите в южните щати минаха, а там представянето на Байдън е обяснимо заради огромния брой чернокожи избиратели, които винаги ще го свързват с Барак Обама. Сандърс ще може да покаже сили например сред щатите от Ръждивия пояс като Охайо, Индиана, Илинойс и Мичиган, където икономическото му послание против неравността би имало по-голям ефект.

Ако новооткритата популярност на Байдън не е достатъчна, за да разтревожи Сандърс, със сигурност трябва да го притеснява фактът, че почти всички над 700 суперделегати на конвенцията на партията - партийни лица, които гласуват според собственото си желание, а не според вота на гласоподавателите, ще подкрепят бившия вицепрезидент. Допълнително гориво може да дойде и от силна подкрепа от Барак Обама. За Сандърс остава само една надежда - че политически чудеса все пак, изглежда, се случват.