ЕК очаква невиждана рецесия в Европа от 7.4%
Икономическият спад в съюза през тази година няма да може да бъде компенсиран догодина
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Европейската комисия очаква пандемията от коронавирус да има много тежки социално-икономически последици. Брюксел предвижда историческа рецесия въпреки взетите досега мерки на европейско и национално ниво. Според икономическата прогноза БВП на еврозоната ще се свие със 7.7% през тази година и ще нарасне с 6.3% догодина. За целия ЕС понижението се очаква да е 7.4% през 2020 г. и следващата да има ръст от 6.1%.
Ако прогнозата се потвърди, това ще е най-тежката рецесия за европейската икономика от времето на Голямата депресия през 30-те години на миналия век. В сравнение с есенната икономическа прогноза от 2019 г. прогнозите на Брюксел са с около девет процентни пункта по-ниски.
Предварителните данни за брутния вътрешен продукт (БВП) на еврозоната и ЕС за първото тримесечие, показаха, че той се е свил с най-голям темп от 1995 г.
За България предвижданията на Брюксел са за спад на БВП със 7.2%, 18% намаление на инвестициите и 7% безработица през тази година.
Различно възстановяване
Пандемията засегна всички страни в съюза, но Брюксел очаква спадът в производството през 2020 г. (от -4.2% в Полша до -9.7% в Гърция) и степента на възстановяване през 2021 г. да се различават значително. Икономическото възстановяване на всяка държава ще зависи не само от развитието на пандемията на територията й, но и от структурата на нейната икономика и от способността ѝ да реагира с водещи до стабилизиране политики, се казва в съобщението на комисията.
Заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис смята: "На този етап можем само да се опитаме да очертаем мащаба и сериозността на сътресението за нашите икономики, предизвикано от коронавируса." Сътресението е симетрично: всички държави от ЕС са засегнати и се очаква всички те да бъдат в рецесия през тази година, казва той.
Пандемията засегна сериозно разходите на потребителите, промишленото производство, инвестициите, търговията, капиталовите потоци и веригите на доставки. Очакваното постепенно облекчаване на противоепидемичните мерки би трябвало да подготви основата за възстановяването. До края на 2021 г. обаче не се очаква икономиката на ЕС да компенсира напълно загубите от текущата година.
Инвестициите ще останат по-ниски, а пазарът на труда няма да се възстанови напълно.
Брюксел очаква безработицата да се увеличи, въпреки че мерките на правителствата би трябвало да ограничат покачването ѝ. Според прогнозите равнището на безработица в еврозоната ще се увеличи от 7.5% през 2019 г. на 9.5% през 2020 г., преди да намалее до 8.5% през 2021 г. В ЕС се очаква показателят да нарасне от 6.7% през 2019 г. до 9% през 2020 г., след което да спадне до около 8% през 2021 г.
Очаква се тази година потребителските цени да спаднат значително поради намаляването на търсенето и резкото понижение на цените на петрола. Спасителните програма на страните очаквано ще доведат до по-голям бюджетен дефицит и държавен дълг. Предвижданията на ЕК са, че съвкупният бюджетен дефицит на еврозоната и на ЕС от едва 0.6 % от БВП през 2019 г. ще скочи до около 8.5% през тази година, преди да се понижи до около 3.5% през 2021 г. Съотношението между държавния дълг и БВП ще достигне 102.7% в еврозоната и 95% в целия съюз.
Рискове от влошаване
Пролетната прогноза има по-висока от обичайната степен на несигурност. Тя се основава на допускането, че ограничителните мерки ще бъдат постепенно преустановени от май нататък. Ако пандемията е по-тежка и по-продължителна от сегашните очаквания, това би могло да доведе до значително по-голям спад на БВП. Също така има опасност пандемията да доведе до по-драстични и постоянни промени в отношението към световните вериги за доставки и към международното сътрудничество, което ще се отрази негативно на европейска икономика. Заплахата от налагането на мита след края на преходния период между ЕС и Великобритания също би могла да забави растежа.
Нулев април
Бизнес активността в еврозоната почти е спряла през април в резултат на икономическата блокада, показва индексът на мениджърските поръчки PMI на IHS Markit. Стойността му е била едва 13.6 пункта и това е най-ниското ниво на индекса, откакто се води статистика от 1998 г. В същото време данните на Евростат показват, че продажбите на дребно са свили с 11.2% в еврозоната и 10.4% в ЕС през март спрямо февруари. Най-силен е спадът при продажбите на нехранителни стоки и горива, докато продажбите на храни растат.Икономическите проблеми на Германия се задълбочават, след като днес стана ясно, че фабричните поръчки през март са отчели най-големия си спад след обединението на страната през 1991 г. Новите данни сочат, че те са намалели с 15.6% спрямо март заради ограниченията на икономиката в резултат борбата с коронавируса. Резултатите са доста по-лоши от очакванията за спад от 10% и показват, че европейската икономика се насочва към най-лошия си спад от десетилетия.
На годишна база понижението е 16% в резултат на по-слабо вътрешно търсене и от клиенти от чужбина. Националната статистическа служба Destatis съобщава още, че вътрешните поръчки са намалели с 14.8% спрямо февруари, а чуждестранните - с 16.1%. Новите поръчки от еврозоната са спаднали на месечна база със 17.9%, а от други страни - с 15%. Това е дори по-лошо от очакваното - икономистите прогнозираха 10% спад на германските фабрични поръчки.
1 коментар
Проблемът още не е решен, едва след края на заразата ще разберем колко ни е ударил.
Ако е само сегашното, ще се отърсим като куче от вода.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.