Рецесия като никоя друга

"Отговорът на въпроса кога европейската икономика ще се върне на равнището си от декември 2019 г. е някъде от края на 2021 г. чак до 2025 г. Причината за такъв широк диапазон, който е дори по-дълъг от най-негативния сценарий на ЕЦБ (той е за тригодишно възстановяване), се крие в уникалността на кризата в момента", казва пред "Капитал" Цветослав Цачев, главен инвестиционен консултант в "Елана трейдинг".

Увеличаването на балансите на централните банки в пъти повече спрямо ипотечната криза през 2008 г. в резултат на необходимостта от наливане на трилиони в икономиките създава реалната опасност да се наложи по-рано да се повишават лихвите, с което растежът ще спре. Повишението на инфлацията е голям риск, който остава игнориран от правителствата и банкерите и може да отложи във времето възстановяването на реалния БВП.

Спасителните мерки имат значение

Пандемията засегна всички страни в ЕС, но Брюксел очаква спадът в производството и степента на възстановяване да се различават значително по страни. Икономическото възстановяване на всяка държава ще зависи не само от развитието на заразата на територията й, но и от структурата на нейната икономика и от способността ѝ да реагира с водещи до стабилизиране политики, смята ЕК.

Определено северните страни в ЕС ще имат шанс по-бързо да излязат от кризата - както краткосрочно, така и в дългосрочен план, защото влизат от по-солидна позиция - години на по-добър растеж и по-добри държавни финанси. Но спасителните мерки сега в огромна степен са един чек, който да покрие принудителната отпуска на милиони хора и бизнеси. Финансирането им става основно с нов дълг и който раздаде най-много и най-бързо от него, ще си осигури по-скоростно възстановяване. Но след това идва предизвикателството, предупреждава Цветослав Цачев. И припомня, че през 2018 г. американската икономика беше ударена сериозно от повишаването на лихвата на 2%. При сегашната още по-тежка ситуация вероятно 1% лихва на следващия цикъл на покачване ще спре растежа.

Затова напрежението по оста Германия - Франция и Южна Европа е битка между правилната политика в дългосрочен период и социално приемливата в краткосрочен. На опашката ще останат задлъжнелите и неефективни икономики, които бързо ще похарчат резервите си.

Много важно за ЕС е да се приложат мерки, които стимулират предлагането - намаляване на преките данъци за бизнеса, по-гъвкави правила за труда за работодателите, промени в търговските законодателства и законите за несъстоятелността, за да се направи защитата на кредиторите по-бърза и ефективна, смята Васил Караиванов.

Другата неизвестна при възстановяването е промяната на потребителските нагласи. В Китай например икономиката почти изцяло се върна към нормалното, но потреблението се е възстановило 80%. Още никой не знае дали хората няма да станат по-спестовни и да ограничават разходите и дълговете си след тази криза, но най-вероятно ще има съществени промени.

Пол Донован, главен икономист на швейцарската банка UBS, отбелязва в бележка до клиентите й, че потреблението е ключово за възстановяването. Потребителите забавиха някои покупки, има и "неволно" увеличение на спестяванията, защото не могат да харчат нормално. Ситуацията ще се промени, когато хората отново се чувстват сигурни за работата и здравето си, пише Донован.

Европа трябва да е готова и за втора вълна на заразата, която ще доведе до изчерпване на резервите както на много хора, така и на държавите. И ще направи усещането за криза много по-силно и реално. Затова правителствата сигурно ще реагират много бързо, няма да ограничават по същия начин движението и работата на хората, но ще приложат много по-сериозни мерки за хигиена и дистанция, за движение между градовете и държавите. Така ефектите няма да са в нов голям спад на БВП, а отлагане и забавяне на възстановяването.

Китайската зависимост

Кризата доведе до блокиране на свободното движение на хора и капитали, почти никой не мисли за инвестиции зад граница, защото не може да се прецени рискът. ЕС трябва да даде отговор на ключови въпроси, сред които и важният - дали производствата, от които зависи националната сигурност на съюза, могат да бъдат в трети страни. САЩ са амбицирани да променят веригата на доставки от сегашната фабрика на света Китай, а ЕС мисли за ограничаване на придобиването от чужди инвеститори, най-вече китайски, на компании от редица сектори.

Ако САЩ се опитат да заместят производства, без новите страни да имат ефективността и мащабите на китайската индустрия, рискуват не само да създадат проблеми с доставките, но и цените сериозно да се повишат. От това ще пострадат потребителите, но и нормата на печалба на щатските корпорации, които разчитат на евтиното производство в Китай, смята Цветослав Цачев.

Трябва да се има предвид също така, че преместването на производство отнема години. С началото на пандемията се появиха предположения, че в Източна Европа е възможно да се преместят част от производствата на европейски компании. Всъщност заедно с интеграцията на региона в ЕС този процес върви от дълго време. И ако това не се случва с темповете, които искат правителствата, причината е в липсата на икономически смисъл.

Дори и преместването да се ускори, в региона няма достатъчно човешки ресурси, и то обучени. Потенциалната промяна ще е зелена инвестиция, което означава, че ще има нужда от държавни стимули,им и това е шанс и за България, защото след кризата ще е изключително важно да се привлекат и нови производители, отбелязва Васил Караиванов. На практика при големи производствени мощности (особено автомобилната индустрия) държавата финансира до голяма степен изграждането на заводите, а инвеститорът осигурява част от капитала, оборотните средства и обучението на персонала.

Колкото и време да отнеме икономическото възстановяване на Европа, на западните политици ще се наложи да кажат в прав текст на гражданите това, което спестиха при предишната криза - стандартът на живот може и да се понижи, както стана в Гърция. Още повече че Германия и държавите около нея настояват ЕЦБ да не печата пари неограничено, доказателство за което е решението на германския конституционен съд. Досега Европа разчиташе на паричната политика на ЕЦБ - всъщност банката извади еврозоната и ЕС от финансовата криза, но сега ще й е много трудно. Затова са нужни действия по отношение на фискалната политика, които обаче са непопулярни в Северна Европа, а това е знак, че разломите на континента ще продължат да се отварят.