Еврозоната ще продължи с големите държавни разходи

Все пак постепенно излизане от пандемията и вдигане на ограниченията ще позволят на страните да обуздаят ръста в разходите и преразпределението, казва пред "Капитал" икономистът от ИПИ Петър Ганев. Неизбежно някои от програмите за компенсации, които вече са изиграли своята роля, ще бъдат прекратени. Очакванията са публичните разходи в еврозоната да се свият до около 50% от БВП през 2022 г. Според Ганев антикризисните мерки в известна степен са постигнали своята непосредствена цел - да запазят работни места и да осигурят ликвидност на бизнеса в месеците на пандемията. Те обаче не са решили дълбоките структурни проблеми в Европа, нито как да се премине от възстановяване към устойчив растеж.

Пандемията причини и други дисбаланси в икономиката. Инфлацията в еврозоната достигна рекорд от 4.9% през ноември. Цените на енергийните ресурси преживяват драстичен скок през втората половина на годината, сривовете във веригите за доставки продължават. Трудовият пазар също преминава през трансформации, като безработицата в еврозоната намалява, но остава над нивата от преди пандемията. Тези проблеми също изцеждат бюджетите на правителствата, които опитват да им противодействат.

Дългове и дефицити

Освен опасенията, че ролята на държавата в икономиката драстично се засили, големите правителствени харчове повдигнаха и въпроса за задлъжнялостта на правителствата и събудиха страховете за нова дългова криза. През 2020 г. бюджетният дефицит в еврозоната стигна 7.2% от БВП в сравнение със средно 2.8% през предходните 10 години. За сравнение - най-голямата стойност, която достига след световната финансова криза, е 6.3% през 2010 г., след което постепенно спада.

Подобен ефект има пандемията и върху държавния дълг - през 2020 г. той достига 97% от БВП на страните от блока при средно 88% за периода 2009 - 2019 г. Трябва да имаме предвид, че тъй като тези стойности представят съотношение на дълга и дефицита като част от БВП, понижената икономическа активност също прави показателите по-големи. Дори в номинална стойност обаче дефицитът е скочил над 10 пъти, достигайки близо 822 млрд. евро, а дългът е нараснал с близо 11% и надхвърля 11 трлн. евро.

"Очаква се фискалната политика на еврозоната да остане експанзивна и през 2022 г., макар и в по-малка степен в сравнение с 2021 г., за да се постигне устойчиво възстановяване на БВП, без да се разширяват съществуващите неравенства", коментира пред "Капитал" Тулиа Буко, икономист от UniCredit Research. Фокусът на разходите обаче трябва да се измести към качеството, а не количеството: те трябва да се насочат към областите, където са най-необходими за подпомагане на продължаващото възстановяване.

Състоянието на реалната икономика и конкурентоспособността на страните в Европа обаче остава под въпрос. Растежът в най-задлъжнелите страни ще бъде подкрепен от публичните инвестиции, включително възстановителния фонд на ЕС, но дълг в размер на 100% от БВП е голяма тежест и не е предпоставка за бърз растеж, смята Петър Ганев. Общо в 7 страни от ЕС се наблюдава публичен дълг от над 100% от БВП, като сред тях са "обичайните заподозрени" от Юга - Гърция, Италия, Португалия, Испания и Франция. Очакванията на ЕК са бюджетният дефицит и държавният дълг на еврозоната да се понижат догодина. Но те се базират на условието, че мерките за ограничаване на вируса са временни и ще отпаднат.

Дебатът за фискалната дисциплина

Обичайно Брюксел следи дали проектобюджетите на страните са в съответствие с правилата за дълг до 60% от БВП и дефицит до 3%. Тези правила обаче, записани в Пакта за стабилност и растеж, които повечето страни и без това нарушаваха, бяха замразени през март 2020 г., за да имат правителствата по-голяма свобода на действие за справяне с пандемията, като се очаква те отново да влязат в сила от 2023 г.

Преглед на оригинала

Тече и дебат за реформиране на тези критерии, така че да бъдат приспособени към следпандемичните реалности на висок държавен дълг и нуждата от големи инвестиции за борба с климатичните промени. При настоящите правила публичният дълг ще трябва да бъде намален драстично, което изглежда непосилно за повечето страни от ЕС и би орязало държавните инвестиции. Южните страни с големи дългове като Испания, Италия и Франция предпочитат правилата да бъдат облекчени, а инвестициите да бъдат изключени при изчисляването на дефицита. На другия полюс са северните държави като Германия и Нидерландия, които традиционно са фискално по-консервативни. Постигането на консенсус е малко вероятно да стане бързо, пише ING Think.

Ако все пак правилата бъдат върнати през 2023 г., биха довели до строги икономии в страните с раздути бюджети. Преждевременното фискално затягане обаче може да потисне растежа за години напред, както показа кризата от 2008 г. А без растеж икономиките не могат да намалят дълга си.

Високите нива на дълг досега бяха устойчиви поради рекордно ниските лихвени проценти. През последните години централните банки поддържаха изключително стимулираща парична политика, а антикризисното печатане на пари направи дълга още по-достъпен. Ключовото правило за устойчивостта на публичния дълг - реалният БВП да расте по-бързо от реалните лихвени проценти на дълга - към момента е изпълнено предвид наличната мащабна парична подкрепа и силното възстановяване на икономическата активност, посочва анализ на PWC.

В условията на ускорената инфлация през последните месеци обаче централните банки все повече обмислят вдигане на лихвените проценти. Подобен ход би довел до оскъпяване на дълговете и според някои крие рискове от нова дългова криза. ЕЦБ вече започна да намалява извънредните си стимули, макар да уверява пазарите, че ще действа предпазливо.

Надолу по спиралата

Въпреки призивите за продължаване на харчовете според ЕК фискалната подкрепа трябва да отчита нивото на публичния дълг на всяка страна. Правителствата се окуражават да започнат да ограничават бюджетните си дефицити, когато икономическите условия го позволят и като внимават да не намалят инвестициите. Според ЕК е важно през 2022 г. страните да започнат да пренасочват публичните средства от спешните антикризисни мерки към проекти, които да стимулират икономиката с реформи и инвестиции в зелена и цифрова инфраструктура. Правителствата са посъветвани максимално ефективно да се възползват от средствата за възстановяване от ЕС.

Според доклада на ЕК 12 държави от еврозоната имат макроикономически дисбаланси, а в три от тях - Кипър, Гърция и Италия, проблемите са най-сериозни. Освен високото ниво на дълг Италия страда и от слаб растеж на производителността, Гърция има висока безработица, много лоши заеми и нисък потенциален растеж, а Кипър също има проблемни заеми и голям дефицит по текущата сметка. Затова се препоръчва те да ограничат текущите правителствени разходи.

През последните година и половина ЕЦБ увеличи размера на баланса си с повече от 3.6 трлн. евро, за да стимулира европейската икономика. ЕЦБ не купуваше облигации пропорционално на вноските на страните в капиталовата сметка на банката, а според нуждите им. Така на страните с вече големи дългове не им се наложи да излязат на пазара за още. Те обаче не могат да очакват ЕЦБ да продължи да купува толкова големи количества от облигациите им завинаги, а представянето им в миналото не дава надежди, че ще успеят да излязат от планината от държавен дълг, пише икономистът Дезмънд Лахман. Знаците, сочещи към нова дългова криза догодина, когато евтините пари от ЕЦБ вероятно ще спрат, не бива да се пренебрегват, смята Лахман.

Постоянните нови заплахи, с които пандемията изненадва, правят битката с нея непредсказуема. Доказателство е новият вариант на вируса омикрон, заради който някои страни отново започнаха да налагат ограничения. И е ясно, че докато здравната криза не бъде разрешена окончателно, разходите за нейното смекчаване само ще лекуват симптомите, дълговете ще продължат да се трупат, а ръстът - да бъде неустойчив.