Свят

Компании съдят правителства заради зелени политики, които застрашават приходите им

Делата се водят в международни съдилища, а исковете са за общо 18 млрд. долара

Васил Минков

Reuters © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Енергийни и минни компании съдят правителства по света за над 18 млрд. долара поради разнообразни законодателни действия против климатичните промени, които застрашават печалбите им. Пет компании от енергетиката, включително британските Rockhopper и Ascent, се позовават на международни закони за договорите и търговията, които позволяват на търговски дружества да съдят държавните власти, сочи информация на организацията Global Justice Now, цитирана от Sky News.

Според публично достъпна информация петте най-големи дела в ход са заведени от компаниите TC Energy, RWE, Uniper, Rockhopper и Ascent Resources. Те се водят в арбитражни съдилища, които оперират извън юрисдикцията на националните законодателства. 18-те млрд. долара общо обезщетение по исковете на компаниите възлизат на една четвърт от цялото финансиране, което богатите страни предоставят на развиващите се за борба с климатичните промени, по последни данни на ОИСР.

Rockhopper съди италианското правителство за 325 млн. долара за наложена забрана за добив на петрол близо до бреговата ивица. Ascent пък иска 118 млн. долара от Словения заради нов закон, изискващ оценка върху околната среда за фракинг (хидравлично разбиване с цел добив на нефт и природен газ). Канадската TC Energy, която стои зад спорния проект за тръбопровод Keystone XL, съди САЩ за 15 млрд. долара, след като администрацията на президента Байдън отмени проекта, като се аргументира с борбата срещу климатичните промени.

В същото време германските компании RWE и Uniper водят дело срещу нидерландското правителство съответно за 1.6 млрд. долара и 1.06 млрд. долара след решението му да затвори работещите на въглища електроцентрали до 2030 г.

По-голямата част от случаите се позовават на Договора за енергийна харта (Energy Charter Treaty, ECT) и се водят в Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка. ECT е създаден след края на студената война с цел да осигури стабилна и прозрачна законова рамка, която да предпазва инвеститорите при отварянето на енергийните пазари.

Тези дела, заведени в "потайни корпоративни съдилища" по думите на Джийн Блейлок от Global Justice Now, значително оскъпяват действията срещу климатичните промени. Тя обясни, че тези институции са обусловени от международните търговски договори и стоят над националните законодателства. Това на практика означава, че страните могат да бъдат глобени милиарди долари за приемане на определени закони, например по отношение на климата, макар те да отговарят напълно на съответната национална правна рамка. Подобни случаи зачестяват сега, когато световните лидери все повече предприемат действия за ограничаване на човешкия отпечатък върху климата, поясни Блейлок.

Гледната точка на компаниите

Говорител на Rockhopper заяви пред Sky News, че Energy Charter Treaty цели да осигури стабилност за инвестициите в сектора на енергетиката. "Италианското правителство издаде лицензи и насърчи значителни инвестиции в проучванията за петрол и газ", обясни той действията на компанията, като обвини властите в страната, че впоследствие рязко са обърнали посоката и са "променили правилата".

От RWE коментираха, че подкрепят действията на нидерландското правителство за енергиен преход и намаляването на въглеродните емисии и че заведеното дело не е насочено срещу това. "Законодателството обаче не компенсира засегнатите компании. Това не е справедливо", допълват те.

Според позицията на Ascent Resources редица институции в Словения са достигнали до заключение, че подобна оценка на въздействието върху околната среда не е необходима, затова решението на Словенската агенция за околната среда е неоснователно.

От Uniper заявиха, че централата им в Маасвлакте ще е работил едва 15 години през 2030 г., когато правителството планира да затвори ТЕЦ-овете без компенсация за тях.

Говорител на TC Energy каза, че компанията е предприела законови действия срещу американското правителство за оттегленото разрешително за строежа на тръбопровода и последващите от това щети по силата на Северноамериканското споразумение за свободна търговия (NAFTA), и обвини Global Justice Now, че "фундаментално не разбират и представят погрешно действията на TC Energy".