Защо България не купува повече от по-евтиния азерски газ

Въпреки това бяха проведени преговори с азерите за временна смяна на входната точка - през гръцката Неа Месемврия, която е точката на свързване между TAP и гръцката газопреносна мрежа, и след това през Кулата към мрежата на "Булгартрансгаз". Постигнато споразумение бе за само една четвърт от договорените количества (около 8% от вътрешното потребление) през периода от януари до края на септември, когато към онзи момент (края на 2020 г.) се очакваше газовата връзка да заработи. Към днешна дата обаче срокът за пускане на газовата връзка с Гърция е 1 юли 2022 г. "След като пускането в експлоатация на интерконектора България - Гърция беше отново отложено, "Булгаргаз" започна нови преговори с азерската компания и договори продължаване на споразумението за доставка по алтернативния маршрут до 1 юли 2022 г., при това с по-големи количества в сравнение с тези по действащото споразумение", твърдят още от "Булгаргаз".

Реално в следващите 6 месеца България ще може да получава около една трета от газа по азерския договор (12% от вътрешното потребление).

Въпросът тук е защо не е договорено и по-голямо количество азерски газ, още повече че има техническа възможност за това. През август гърците обявиха търгове за допълнителен капацитет през мрежата си, макар и условен (firm conditional), така че по-големи количества азерски газ да започнат да се доставят в България през Кулата. Става дума 30 хил. мВтч дневно (около 2.8 млн. м3/ден) или над 1 млрд. куб.м на годишна база. Този капацитет е напълно достатъчен за доставката на пълните количества азербайджански природен газ за България, но "Булгаргаз" е запазил само 10 хил. мВтч дневно.

Изграждането на газовата връзка с Гърция трябва да приключи до края на годината, след което ще започнат тестове, а въвеждането в търговска експлоатация е насрочено за 1 юли 2022 г. Фотограф : Цветелина Белутова

От държавния газов доставчик мотивират решението си с това, че капацитетът по временният алтернативен маршрут е под условие, което го прави рисков и създава предпоставки за периодичен недостиг на газ. "Налице е опасност "Булгаргаз" да се озове в положение, в което е заплатило капацитет, който не може да използва и е заплатило природен газ, който няма да получи", казват от дружеството и дават пример и с това, че в 49 дни през първите 8 месеца на тази година не са били доставени пълните договорени количества азерски газ, които е трябвало спешно да се компенсират от други доставчици на по-високи цени.

Пазарни фактори

Извън тези официални обяснения на ситуацията има и чисто търговски причини, които вероятно пречат на азерския газ да стигне до българския пазар. В момента на пазара в Италия цената на газа е 75 евро/мВтч или почти 147 лв./мВтч. Логично е азерите да предпочитат да продават газа си там на тези цени, вместо да го доставят в България на двойно по-ниска стойност.

Тази разлика в тарифите ясно се вижда от данните на държавния митнически комитет на Азербайджан, цитирани тук. Цената за първите 8 месеца на тази година за България е 14.1 долара (22.8 лв. или 11.65 евро/мВтч). В същото време за Гърция средната тарифа на азерския газ за периода е 28.5 долара/мВтч (около 23.6 евро), а за Италия - около 26.5 долара/мВтч (около 22 евро). Колкото и закръглени да са тези стойности е видно, че за българския пазар цената е два пъти по-ниска - заради заложената в договора формула, която не е обвързана с борсовите котировки, а зависи предимно от стойността на петрола и долара.

И в случая азерите могат да използват това, че България преговаря за временен маршрут на доставки, за да ограничат количествата към страната и да ги насочат към други пазари, от които могат да спечелят много повече. По същия начин миналата година, когато цената на азерския газ за България беше по-висока от тази в Гърция и Италия, имаше опасност да плащаме неустойки ако не купим всички договорени количества. Ситуацията обаче бързо се промени.