Полша и Чехия вдигнаха лихвите заради по-високата инфлация

Няколко държави от Европейския съюз са по-сериозно засегнати от по-високите цени на енергията

Повишаващите се цени на енергийните ресурси оказват негативно влияние върху темпа на покачване на инфлацията, като по-сериозно засегнати са Унгария, Полша, Чехия и Турция, която вече опитва да се справи с инфлация от почти 20%. Европейските цени на газа са нараснали с повече от 300% тази година заради ограничените доставки, малките резерви в газохранилищата и голямото търсене в резултат на икономическото възстановяване от пандемията от коронавирус. По-високите цени на газа водят и до по-високи цени на електроенергията. Според Татяна Лисенко, главен икономист в S&P Global Ratings, потребителските цени се покачват по-бързо в европейските страни, които имаха ускорено икономическо възстановяване в периода от третото тримесечие на 2020 г. до второто на 2021 г. "Инфлационният натиск в развиващите се европейски икономики се оказва по-устойчив, отколкото очаквахме", казва тя пред Reuters. Според нея централните банки в Европа и Азия ще продължат да навигират в сложна ситуация, в която търсят баланс между подкрепата за възстановяването и справянето с инфлационните очаквания.

Първи действия

Чехия беше една от първите държави от Европейския съюз (ЕС), която взе мерки за покачващите се цени. Чешката национална банка (ЧНБ) повиши основния лихвен процент със 75 пр. пункта, което е най-голямото му увеличение от 1997 г. насам. От ЧНБ изтъкнаха повишаващите се енергийни и транспортни цени и проблемите с глобалната верига на доставки като главни причини за решението си. "Трябва да изпратим силен сигнал към обществото и икономиката, че няма да се примирим с инфлационните очаквания, които пускат корени някъде далеч от нашата цел", каза президентът на ЧНБ Иржи Руснок. Той също така предупреди, че това не е последното действие на ръководената от него институция в тази посока, но те ще са ясни след срещи за изясняване на стратегията, които ще се проведат през ноември. Финансовият министър на страната Алена Шилерова заяви в Twitter, че действията на ЧНБ "поставят страната в ситуацията на развиваща се страна", а не помагат за възстановяването. Според премиера Андрей Бабиш това директно ще навреди на икономиката. В страната ще се проведат парламентарни избори на 8 и 9 октомври.

През тази седмица Полша неочаквано повиши лихвите за първи път от 2012 г., като се съобрази с исканията на правителството и инвеститорите да предприеме действия срещу нарастващата инфлация. Решението дойде няколко часа след като премиерът Матеуш Моравецки заяви, че очаква "уместен" отговор от централната банка на най-бързия ръст на цените от 20 години. Централната банка повиши лихвата до 0.5% спрямо рекордно ниското равнище от 0.1%.

Унгария също планира подобен ход. На 1 октомври заместник-управителят на централната банка Барнабас Вираг заяви, че страната му ще вдигне основния си лихвен процент с 15 пр. пункта в следващите няколко месеца.

Турция е сама в подхода си

Единствената държава, която за момента е свалила основния си лихвен процент, е Турция. Сахап Кавчиоглу, президентът на Турската народна банка (ТНБ), който беше назначен от президента Ердоган през март, защото двамата споделят нетрадиционно виждане за справяне с кризата, изненадващо обяви на 23 септември, че банката сваля основния лихвен процент до 18%. Това се случва за първи път от май 2020 г., откакто ТНБ беше принудена да го покачва заради непрекъснато увеличаващата се инфлация. В момента тя възлиза на 19.25%. Турската лира поевтиня до нивото от 2018 г., когато страната беше обхваната от валутна криза. "Лирата е подложена на натиск след неотдавнашното изненадващо намаляване на лихвените проценти и може да продължи да се разпродава, ако цените на енергията продължат да се покачват", смята Дейвид Рийс, икономист в Schroders. "Турция е най-уязвима към по-високите разходи за енергия, тъй като те исторически са причинили влошаване на нейния платежен баланс, тъй като разходите за внос са се увеличили."