Свят

Правителства в Източна Европа в противоречие с централните банки заради инфлацията

Полша, Унгария и Чехия вече увеличиха основните лихви, но властите се опасяват за икономическия растеж

Васил Минков

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Продължаващото покачване на цените в страните от Източна Европа става повод за противоречие между централните банки, които започнаха да вдигат лихвените проценти в отговор на инфлацията, и правителствата, които се опитват да поддържат икономическото възстановяване. Противоборството е най-очевидно в Унгария и Чехия и беше подсилено от наскоро проведените национални избори. Централните банки в двете страни са сред първите в Европа, които предприеха затягане на паричната политика. От юни те са повишили основния си лихвен процент с повече от 1 процентен пункт.

Притиснатите пазари на труда и експанзионистичната фискална политика допринесоха за глобален ценови натиск. В Източна Европа той може да остане за по-дълго, отколкото първоначално се очакваше, смятат икономисти. "Централна и Източна Европа е един от регионите в света, където смятаме, че рискът по-високата инфлация да се задържи през следващите няколко години е най-голям", казва пред Reuters Лиъм Пийч, анализатор от Capital Economics.

Случаят с Унгария и Чехия

Изправен пред наближаващи избори догодина след три последователни убедителни победи от 2010 г. насам, унгарският премиер Виктор Орбан осигури финансова подкрепа за избирателите в разрез с призивите на централната банка за фискални ограничения. Финансовият министър на страната пък предупреди централната банка да не затяга паричната политиката твърде бързо, за да не предизвика икономически спад. Въпреки това се очаква Унгарската централна банка да увеличи основния си лихвен процент с още 15 пр. пункта до 1.8%. Някои икономисти виждат възможност за дори по-голямо увеличение, след като инфлацията през септември достигна деветгодишен връх.

Подобно противоречие имаше и преди изборите на 8 октомври в Чехия, на които премиерът Андрей Бабиш изгуби властта. Той разкритикува действията на централната банка, която наложи най-голямото увеличение на лихвите от две десетилетия насам.

Полската централна банка също повиши лихвите този месец, за да се справи с инфлацията в средносрочен план.

Ръстът на потребителските цени в региона през октомври ще достигне 6% на годишна база, прогнозира Societe Generale. Повишената инфлация се дължи най-вече на външни фактори като цените на енергията, горивата и храните и вероятно няма да изчезне бързо.

Растящите разходи за фирми и домакинства

Докато тенденцията за по-висока инфлация е глобална, ръстът на заплатите, предизвикан от недостига на работна ръка, отличава Източна Европа от развитите страни. В Унгария за догодина се планира близо 20% увеличение на минималното трудово възнаграждение. Проучване в страната показва, че намеренията за наемане на работници вече са надвишили нивата отпреди пандемията, а половината от анкетираните фирми планират да вдигнат заплатите с най-малко 10% през следващата година.

Нарушенията във веригите за доставки, поскъпването на суровините, по-високите разходи за енергия, транспорт и заплати постепенно се отразяват на крайните цени, споделя унгарски производител на транспортни компоненти. Той очаква известно нормализиране на цените на суровините и енергията догодина, но смята, че разходите ще останат по-високи в сравнение с преди пандемията.

Домакинствата в страните от региона също са все по-обезпокоени от нарастващата инфлация, показа проучване на Евробарометър. Тревогата за инфлацията в Унгария, Полша и Чехия сега е сред най-високите сред 27-те държави от ЕС.