Свят

Защо нестабилността на валутите може да се завърне

През последното десетилетие търговията с валути беше задушена от ниските нива на инфлацията и лихвените проценти, но сега те се покачват

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Преди време валутните пазари бяха средище на оживена спекулативна дейност. Но днес търговците, търсещи доза адреналин, я намират в активи като криптовалутите. С изключение на кратък скок в началото на пандемията и изолираните събития с турската лира валутните пазари са притихнали. Макро хедж фондовете вече не предизвикват страх от спекулативни атаки у централните банки и финансовите министерства. С последния внезапен край на основна валутна обвързаност - тази на швейцарския франк през 2015 г. - централните банки изненадаха инвеститорите, а не обратното.

Ниските инфлация и лихвени проценти през последното десетилетие спомогнаха за минимизиране на колебанията във валутните курсове. Индексът CVIX на Deutsche Bank, показател за валутната волатилност, е бил над текущото си ниво през повече от 90% от последните 20 години. За разлика от тях VIX, който измерва очакваната волатилност за американския индекс на акциите S&P 500 и често се използва като мярка за цялостните пазарни настроения, през октомври досега е на приблизително средната си дългосрочна стойност. Но тъй като потребителските цени и лихвените проценти се покачват, волатилността на валутите може да се завърне на сцената с потенциално нежелани последици за някои инвеститори.

Трудни прогнози

Особеността на възстановяването от пандемията прави прогнозирането на пътя на политиката особено трудно. И все пак някои отклонения вероятно отново ще се утвърдят. Държавите се възстановяват неравномерно, а нивата на дискомфорт от инфлацията варира сред централните банки. Особено важен е курсът на САЩ, като се има предвид основната роля на долара: 88% от извънборсовите сделки през 2019 г. са включвали зелените банкноти по данни на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements). Шансовете Федералният резерв по-бързо да предприеме затягане на политиката се увеличават. Стойността на разликата между доходността на защитените от инфлация държавни облигации и конвенционалните такива със същия матуритет сочат към годишна инфлация от около 3% през следващите пет години, най-високото ниво поне от 2003 г. За разлика от това никой не очаква покачване на лихвите в Япония за десетилетия напред, където годишната инфлация, с изключение на храните и енергията, е отрицателна.

Заемите в долари от небанкови организации в развиващия се свят почти са се удвоили през последното десетилетие до над 4 трлн. долара, като голяма част от тях са облигации на компании.

Дългите периоди на ниска волатилност разбираемо се считат за нещо добро от повечето инвеститори. Но те могат да имат и някои недотам желани странични ефекти. Според икономиста Хайман Мински периодите на финансова стабилност и устойчиви печалби могат да променят поведението на участниците на пазара, като ги подтикнат да приемат по-рискови стратегии, които, от своя страна, биха могли да дестабилизират пазарите. Опасността е, че когато валутните пазари отново се оживят, недостатъците на тези видове стратегии излизат наяве.

Неприятният опит на азиатските икономики

Бумът на азиатските икономики през 90-те години на миналия век, който доведе до огромни нехеджирани доларови заеми от правителства и фирми, е нагледен пример за това как възприятието за безопасност, веднъж преобърнато, може да предизвика бурни реакции на пазара. Изправени пред рязко валутно обезценяване през 1997-1998 г., тези заеми се оказаха невъзможни за обслужване, което предизвика неизпълнение и необходимост от спешна финансова подкрепа. Днес правителствата на нововъзникващите пазари издават много повече от дълга си в собствените си валути, а когато вземат заеми в чуждестранна валута, го правят при по-дълги падежи. Все пак слабите места остават. Заемите в долари от небанкови организации в развиващия се свят почти са се удвоили през последното десетилетие до над 4 трлн. долара, като голяма част от тях са облигации, издавани от компании, а не от правителства.

Кредиторите също са уязвими към риска от валутните курсове. Трудно е да се изчисли степента, до която собствениците на активи хеджират своите експозиции. Но наличните данни показват, че намаляващата променливост има тенденцията да кара компаниите да намаляват хеджирането. Големите японски застрахователи са били по-склонни да хеджират през последните две десетилетия, когато волатилността се е повишила, показва проучване на Фед от миналата година. Застрахователите са купили много повече валутни форуърди и суапове по време на световната финансова криза и непосредствено след нея, когато волатилността достигна своя връх - а след това техният дял спрямо чуждестранните им активи е намалял. Нехеджираните нетни чуждестранни активи в Австралия също се повишиха през последните няколко десетилетия, отчасти отразявайки нарастването на небанковите кредитополучатели, които са незащитени.

Оптимистът би посочил сътресението на пазара в първите дни на пандемията, когато волатилността нарасна без големи последствия за валутния пазар. Ако системата тогава е била в състояние да преодолее такъв катаклизъм, защо да се тревожим сега? Спокойствието миналата година беше възстановено бързо, тъй като централните банки бяха необичайно координирани в предприетите мерки. За разлика от тогава, сега те се готвят да тръгнат по отделни пътища. Валутните пазари може скоро вече да не са оазис на спокойствието.