Двата ключови въпроса пред ЕЦБ
Ще се понижи ли инфлацията и има ли все още полза от покупките на активи?
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Централните банкери във Франкфурт вероятно са леко смутени. След като през по-голямата част от миналото десетилетие са се опитвали да съживят инфлацията от твърде ниските ѝ нива, сега те се надяват прекалено високата инфлация да затихне. Откакто започна пандемията, Европейската централна банка (ЕЦБ) е купила държавни облигации за близо 2 трлн. евро (2.3 трлн. долара), за да успокои пазарите и да засили икономиката (виж графиката). Сега тя трябва да прецени дали такова количествено облекчаване все още е адекватно. На предстоящата среща за определяне на политиката на 16 декември ЕЦБ трябва да си отговори на два въпроса - дали еврозоната наистина е избягала от капана на ниската инфлация и дали покупките на активи са надживели полезността си. Първият въпрос е по-лесен от втория.
Под целта
Инфлацията в еврозоната, както и в голяма част от останалия свят, върви нагоре. Потребителските цени нараснаха с 4.9% през ноември на годишна база, най-бързият темп в историята на единната валута. Много от централните банки в богатия свят, включително Федералният резерв на САЩ и Английската централна банка, се опасяват, че инфлацията може да се засили. В еврозоната обаче изглежда по-вероятно тя все още да остане под целта на ЕЦБ от 2%, след като предизвиканите от пандемията дисбаланси отшумят.
За това подсказват различията между икономическите условия в еврозоната и САЩ. В Европа има по-скромни доказателства за бум на търсенето. Производството все още е малко под нивото си от преди ковид, докато в САЩ е доста над него. Фискалните стимули в еврозоната не бяха толкова щедри.
В същото време краткотрайните разриви, изглежда, са изиграли по-голяма роля в Европа. Около половината от инфлацията през ноември отразява скок в цените на храните и енергията, който е малко вероятно да се задържи. Други фактори, свързани с пандемията, включително временното намаляване на ДДС в Германия миналата година, също са разместили базата, използвана за изчисляване на годишната инфлация. Ако ги премахнем и сравним "същинските" цени днес с тези през 2019 г., годишната инфлация пада под 1.5%, каза през ноември Фабио Панета, член на съвета на ЕЦБ. (В САЩ този показател надхвърля 3%.)
Разтревожените за инфлацията биха спорили, че дори временните разриви могат да генерират "втори кръг" ефекти, ако бъдат отразени в исканията за заплати. Но тепърва предстои да се материализира силен ръст на възнагражденията, а показателите за инфлационните очаквания отчитат средно малко под 2%. След продължилото години преразглеждане на стратегията си, приключило през лятото, ЕЦБ обеща да повишава лихвените проценти само ако очаква инфлацията да достигне 2% през следващите 1-2 години и да се задържи на това ниво. Изглежда, тези критерии не са изпълнени достатъчно убедително.
Съдбата на количествените облекчения
Що се отнася до необходимостта от количествени облекчения, Английската централна банка скоро ще спре да купува нови облигации; председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че ще започне да намалява покупките по-бързо. Но в еврозоната отговорът е неясен именно защото картината на инфлацията е различна. Някои от членовете на съвета на ЕЦБ, сред които Изабел Шнабел, смятат, че нежеланите странични ефекти от покупките на активи се увеличават, докато ползите намаляват. Затова за ЕЦБ ще бъде по-добре да даде на пазарите насоки относно лихвените си проценти. Едно нежелано последствие от количественото облекчение може да бъде, че централните банки станаха големи играчи на пазарите за държавни ценни книжа: ЕЦБ държи повече от 40% от неизплатените германски и нидерландски държавни облигации според оценки на Danske Bank.
Приключване през март на програмата на ЕЦБ за изкупуване на облигации, която имаше за цел да се противопостави на ефектите на пандемията върху финансовите пазари, би позволила на банката да спре разширяването на своя отпечатък върху пазарите на облигации. Но не всички са съгласни, че намаляване на покупките на активи е необходимо. Напротив, много икономисти очакват ЕЦБ да разшири друга вече съществуваща програма през следващите месеци, за да гарантира, че облекчението няма да отпадне твърде бързо. Фабио Панета се тревожи, че прекалено рязкото намаляване на покупките на активи може да доведе до "преждевременно увеличение на дългосрочните лихвени проценти". С други думи, ако главният проблем пред ЕЦБ се окаже твърде ниска инфлация, тогава тя може да няма лукса да премахне количествените облекчения.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
2 коментара
ключови въпроси пред ЕЦБ ?!?!!
какви ключови въпроси може да има пред структура/маша в ръцете на световната шайка олигарси ...
що за евтин прахоляк в очите на народа !?!!?
Едни и същи калинки обикалят на ротационен принцип, световната банка, ЕЦБ, ЕК и така до края на света!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.