Краят на "безплатните" пари за ЕС

Не е изненадващо тогава, че в проучване на Ifo Institute от есента на 2021 г. 70% от германските производители са посочили трудности при снабдяването със суровини по веригата. За сравнение, най-високият такъв дял, достиган през последните 30 години на проучвания, е 20%. Ifo смята, че ограниченията в доставките ще струват на Германия около 40 милиарда евро загубена добавена стойност, еквивалентна на 1.15% от БВП на страната, през 2021 г.

Проблемите с доставките очевидно не си подхождат с огромните стимули и пакети за спасяване, които европейските правителства приложиха по време на ковид кризата. Германското федерално правителство например прие програми, възлизащи на приблизително 10% от германския БВП, разпределени за две години, а Европейският съюз прие допълнителни програми в размер на 4.5% от БВП на ЕС за две години. Тези програми бяха до голяма степен финансирани от нов държавен дълг, който от своя страна беше незабавно монетизиран от ЕЦБ и по този начин беше издаден при свръхниски лихви.

Никога досега Европа не е въвеждала програми за стимулиране в такъв мащаб. Но предвид затрудненията в логистиката политиците ефективно натиснаха газта при все още дръпната ръчна спирачка. Резултатът е особена форма на икономическо прегряване, който икономистите наричат стагфлация.

Ако политиците искат да изсмукват пари от икономиката за своите цели, те трябва да намалят други разходи със сравними обеми.

Инфлацията днес е много висока не само в САЩ, където е 6.2%, но и в Европа. Към октомври 2021 г. цените в еврозоната като цяло са се увеличили с 4.1% на годишна база; в Германия, най-голямата икономика на континента, цените се повишиха с 4.5%. И сякаш това не е достатъчно лошо само по себе си, но германската федерална статистическа служба току-що обяви, че годишните цени за промишлените производители са се увеличили с 18.4% през октомври. Това е най-високото увеличение от 1951 г. насам, малко след основаването на Федерална република Германия, надхвърлящо дори пиковото месечно увеличение на цените по време на петролните кризи през 70-те години (14.6% през юни 1974 г.).

За разлика от индекса за потребителски стоки, който измерва само цените на крайните продукти, цените за промишлените производители обхващат всички междинни етапи на производство. Следователно те имат известно прогностично значение за потребителските цени, въпреки че цените на крайните продукти няма да покажат чак такива екстремни скокове.

Новите данни за инфлацията са толкова екстремни, че поведението на ЕЦБ изглежда като умишлено. В момента Германия преминава през най-тежката инфлация за цяло едно поколение. А положението не е много по-добро в другите европейски страни. През септември Франция отчете 11.6% годишно увеличение на цените за промишлените производители, в Италия този дял възлизаше на 15.6% , 18.1% във Финландия, 21.4% в Холандия и 23.6% в Испания.

По-лошото е, че този ръст в инфлацията не изглежда като временно явление. Въпреки че ограниченията в доставките най-вероятно ще бъдат преодолени до следващото лято, профсъюзите дотогава ще са приспособили исканията си за по-високи заплати към инфлационните данни от тази година. Това ще предизвика серия от покачващи се цени и заплати, която може да продължи с години. Покупките на дълготрайни потребителски стоки ще бъдат изтеглени напред, което допълнително ще ускори инфлацията.

Нещо повече, дори когато първата инфлационна вълна започне да намалява, може би още през следващата есен, на хоризонта ще се появят нови опасности. Ако ЕЦБ се поколебае и не последва веднага предвидимите отсега повишения на лихвите от страна на Федералния резерв на САЩ, еврото ще се обезцени, което ще повиши допълнително цените на вноса. Пенсионирането на поколението на бейби бумърите предполага много допълнителни потребители, които вече не поддържат производството и следователно създават предпоставка за инфлационно търсене. От гледна точка на разходите постепенното спиране на всички изкопаеми горива - и на атомните електроцентрали в Германия - ще бъде основен двигател на ръста на цените. Не е нужно много въображение, за да си представим как Европа може да се озове обратно в ситуация, подобна на 70-те години на миналия век - на упорита инфлация, която може да продължи до края на десетилетието, а и след това.

Предвид тези обстоятелства, европейските икономики и ЕЦБ трябва да получат ясен сигнал да спрат тегленето на всякакъв по-нататъшен монетизиран дълг. Ако политиците искат да изсмукват пари от икономиката за своите цели, те трябва да намалят други разходи със сравними обеми. Ако връщането чрез повишаване на лихвените проценти не проработи заради отказ на ЕЦБ да играе отборно, то ще бъде заменено от механизъм за директно изтласкване чрез цените на стоките.

Така или иначе днешният инфлационен скок бележи края на празната надежда за ресурси, създадени от нищото. Добрият лесен живот, финансиран от печатната преса на еврозоната, приключи веднъж завинаги.