Свят

Централните банки поемат в различни посоки тази година

Някои ще се борят с инфлацията, а други ще приоритизират растежа

Централните банки по света имат различни намерения за лихвените равнища през годината.

Васил Минков

Централните банки по света имат различни намерения за лихвените равнища през годината. © Bloomberg

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

След като пандемията предизвика рецесия през 2020 г., последващото засилено ценово напрежение изправи пред кръстопът централните банки. Сега те трябва да стъпват внимателно - покачващите се цени изискват ответна реакция, но прибързването може да потисне растежа, особено ако инфлацията би утихнала сама, пише Bloomberg в свой анализ.

В тези условия Федералният резерв на САЩ се очаква да повиши лихвите за първи път от 2018 г., а централната банка на Великобритания вече ги изпревари. Прогнозите са други централни банки също да затегнат паричните си политики, включително тези във възникващите пазари, които започнаха да повишават лихвите през 2021 г.

За разлика от тях ЕЦБ и японската централна банка може да приключат и тази година на стартова позиция - с рекордно ниски лихвени нива, опитвайки се да запазят растежа. А Китай дори се очаква да понижи основния си лихвен процент, за да предотврати забавяне на икономиката си.

През 2022 г. големите отклонения, които вече засегнаха търговията, финансите и технологиите, ще навлязат и в централното банкиране. Фед се насочва към цикъл на затягане, докато Народната банка на Китай започва да увеличава стимулите. Разделянето на сфери на влияние на паричните политики ще определи новата динамика на пазарите, смята Том Орлик, главен икономист на Bloomberg.

Към затягане

Американката централна банка може да повиши лихвите още през март, за когато е обявен и краят на антикризисната програма за покупки на облигации. Затягането на паричната политика на Фед идва да противодейства на най-високата инфлация в страната за последните близо 40 години. Омикрон и нови вълни на вируса биха били причина за забавяне. На последното си заседание на управителния съвет Фед прогнозира 3 повишения от по 0.25 пункта тази година при очаквания за намаляваща инфлация и спад на безработицата до 3.5% към края на 2022 г.

Първото повишение е вероятно да бъде през първата половина на година, може би най-рано през март. Потенциалните номинации за трите освобождаващи се позиции във Фед не се очаква да променят сериозно картината през 2022 г., а цикълът от повишения най-вероятно ще продължи и през 2023 г., смятат анализаторите на Bloomberg.

Великобритания беше първата голяма икономика, която предприе покачване на лихвите в края на миналата година. Инвеститорите очакват от Английската централна банка серия от резки повишения през 2022 г. и смятат, че това би било грешка. Вдигането на нивата обаче изглежда неизбежно с инфлация в страната, която е напът да надхвърли 6%.

Инвеститорите залагат канадската централна банка да започне цикъл на затягане през първото тримесечие на 2022 г., който да бъде сред най-агресивните в развитите икономики. Заетостта в страната вече надвишава нивата отпреди пандемията. Ниските цени на заемите пък създадоха криза с достъпността на жилищата, оценките за които са скочили с 25% от миналата година. Въпреки поставения акцент върху пазара на труда, инфлацията от близо 5% едва ли ще бъде толерирана дълго - икономистите предвиждат затягането на политиката да започне през април, като се очакват 3 покачвания на лихвите от по четвърт пункт, подобно на САЩ.

Турската централна банка обяви, че приключва серията от понижения на лихвите след последното такова през декември. Все по-ниските лихвени равнища подкопаха стойността на лирата, а скокът на цените на потребителските стоки в страната вече надхвърля 35%. Прогнозите са за значително затягане на паричната политика през годината, като според анализаторите ще е необходимо повишение на лихвите от поне 9 процентни пункта, за да се стабилизира лирата.

Без промяна

ЕЦБ ще продължи да намалява антикризисната си програма, като вероятно ще приключи през март. Ще има обаче временно увеличаване на стандартната програма и гъвкавост при реинвестирането на падежиращ дълг, за да се осигури, че затягането няма да е твърде рязко за инвеститорите.

Инфлацията във валутния съюз се прогнозира да спадне под 2% през 2023 г. и да се задържи на това ниво през 2024 г., въпреки очаквания силен икономически растеж. Според председателя на ЕЦБ Кристин Лагард повишение на лихвите тази година остава малко вероятно. Централната банка изглежда в капан между растящите цени и забавящото се възстановяване.

Управителят на японската централна банка, който влиза в последната пълна година от мандата си, стои настрана от нормализиране на политиката. В края на март ще бъдат намалени покупките на корпоративен дълг като първа стъпка за ограничаване на антикризисната подкрепа. Все пак инфлацията в страната е ниска, което позволява паричната политика да остане стимулираща.

В обратна посока

Китай промени политиката си през последното тримесечие на 2021 г., като засили ликвидността и насочи надолу лихвите, за да противодейства на жилищната криза и забавянето на растежа. Разхлабването, макар и не агресивно, се очаква да продължи и тази година, което допълнително ще отдалечи паричната политика на страната от тази в останалия свят.

Руската централна банка повиши основния си лихвен процент с 1 пункт до 8.5% през декември и предупреди, че вероятно ще е необходимо последващо затягане. Инфлацията в страната достигна 8.39% през декември. Според икономистите на Bloomberg обаче цикълът на затягане е към своя край, тъй като ценовото напрежение предстои да се успокои и очакванията са за понижение на лихвеното равнище към края на годината.