Свят

Трудът срещу капитала във възстановяващите се икономики

Цените и заплатите растат. Кой печели – работниците или фирмите?

Ексклузивно съдържание от The Economist

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

"Един компромис е добър, когато и двете страни не са доволни", гласи поговорката. Недоволството вилнее в отново отворилите икономики. Домакинствата казват, че компаниите се възползват от повишението на цените и допринасят за това инфлацията да достигне 6.6% на годишна база в богатия свят. Компаниите отхвърлят обвиненията и вярват, че те са потърпевшата страна, и се оплакват, че служителите са станали скатаващи се неблагодарници, които искат все по-високи заплати. По-рано този месец управителят на Английската централна банка Андрю Бейли рискува да предизвика скандал с изказването си, че работниците трябва да се въздържат от искания за по-високи заплати - макар той никога да не е съветвал компаниите да не вдигат цените.

Развива се "противоборство на повишенията" - между заплатите и потребителските цени. И победителят може да бъде само един при равни други условия. Общо взето, доходите от произведеното в икономиката могат да отиват или към собствениците на капитала под формата на печалба, дивиденти и рента, или към работната сила чрез заплати, добавки и други възнаграждения. Икономистите наричат това дялове на капитала и на труда от БВП. Кое от двете има предимство в икономиките след затварянията?

The Economist създава няколко индикатора, които да отговорят на въпроса. Първият пресмята високочестотни данни за съотношението между труд и капитал в 30 предимно богати икономики. През 2020 г. общият дял на труда в тази група се е повишил (виж графиката). Това е така основно защото фирмите продължиха да плащат заплати на работниците - подпомогнати до голяма степен от държавни мерки - въпреки спада на БВП. Тук предимството е за труда.

В последно време обаче, изглежда, капиталът води в състезанието. След като достигна пик през 2020 г., делът на труда в богатия свят е спаднал с 2.3 процентни пункта. За съжаление наличните данни са само до септември 2021 г. - а освен това според повечето икономисти делът на труда не е показателен за това доколко е справедлива икономиката, тъй като това е твърде трудно да се определи. Според наблюденията страните оттогава попадат в три категории в зависимост от това как се развива състезанието на повишенията.

Три групи с различен победител

В първия лагер е Великобритания. Там основният ръст на трудовите възнаграждения е около 5% на година - необичайно бърз за стандартите на развитите страни. Но корпорациите, изглежда, нямат особено голяма сила да определят цените, което означава, че за тях е трудно изцяло да прехвърлят по-високите разходи към потребителите. След анализ на националните сметки на Великобритания The Economist оценява, че номиналната печалба в паундове за единица продадена стока или услуга е едва около нивото от началото на 2019 г., въпреки че разходите за труд за единица продукция растат с 3% годишно. Изглежда, трудът печели за сметка на капитала. Може би Бейли има право.

Очакванията на бизнеса за договарянето на възнагражденията остават консервативни, макар че това може скоро да се промени.

Втората група включва повечето останали богати страни извън Америка. Там нито трудът, нито капиталът излизат победители. След корекция за свързаните с пандемията разриви ръстът на трудовите възнаграждения в Япония, изглежда, се забавя до под 1% на година, сочат данни на банката Goldman Sachs. Договарянето на заплащанията в Италия и Испания буксува, докато ръстът на заплатите в Австралия, Франция и Германия остава доста под нивото от преди пандемията. Работниците там не се присъединяват към ценовия натиск.

Но бизнесите също не растат. В Европа маржовете на печалба преди данъци, измерени според националните сметки, през последните месеци са се повишили, но остават по-ниски в сравнение с точно преди пандемията. В Япония "постоянните" печалби преди данъци на големи и средни предприятия неотдавна достигнаха предкризисното ниво. Печалбите на малките обаче остават доста по-надолу.

В третата група се нареждат САЩ. Тук заплатите растат бързо, с около 5% на година. Но както показват последните финансови резултати, големите публични американски компании успяват за защитят маржовете по-добре, отколкото анализаторите са очаквали. Серия от необичайно високи стимули може да позволят на домакинствата да поемат по-високите цени, които компаниите налагат. В началото на февруари Amazon обяви планове да повиши цената на премиум пакета със 17% на вътрешния си пазар, но не заяви подобни намерения за други части на света.

Маржовете на някои фирми нарастват въпреки високите цени. Американският производител на месо Tyson отчете ръст на производствените си разходи 18% на годишна база през последното тримесечие, 19.6% среден ръст на продажните цени и 40% на коригираната оперативна печалба. Това показва, че растящите цени на месото не са забавили търсенето.

Общият показател на маржовете на корпорациите в икономиката бързо се покачва. Дарио Пъркинс от TS Lombard, фирма за финансови услуги, прави разбивка на цените за единица продукт на трудови и нетрудови разходи и печалба. Заплатите растат, но повишенията допринасят за над 70% от инфлацията от края на 2019 г., открива той (виж графиката). В скорошен доклад анализаторите на Bank of America твърдят, че по-голяма сила за определяне на цената обяснява защо американските активи имат по-високо съотношение на цена към печалба, отколкото европейските.

Всички са нещастни

Това не е краят. Някои икономисти се питат дали работниците няма скоро да поискат още по-големи повишения на заплатите заради по-високите цени в магазините. Знаци за това има в САЩ и Великобритания, където ръстът на цените, изглежда, се ускорява. Очакванията на бизнеса за договарянето на възнагражденията остават консервативни, макар че това може скоро да се промени. Ако заплатите наистина започнат да се покачват по-бързо, цикълът на ценови ръст и искания за повишаване на заплатите, което да го компенсира, може да се задвижи отново. Не след дълго новоотворената икономика може да заприлича на краен компромис, при който никой не е доволен.