Минимален 15% данък в ЕС: Какво значи за България

Първи вариант: запазване на 10% ставка

Нека помислим какво ще се случи, ако България реши да запази ставката си от 10%. За всички бизнеси в категорията под 750 млн. евро оборот това ще бъде глътка свеж въздух в обстановка на икономическа несигурност и ескалация на разходите.

Относно най-големите проектът също не налага вдигане на националната ставка, но предвижда, че ако тя ефективно е под 15%, в общия случай консолидиращата компания майка в групата ще трябва да плати допълнителен данък (5%) за ниско обложените й печалби в България. В този сценарий данъкът ще се внесе в бюджета на държавата, където е базирана централата, т.е. големите развити икономики. За България ще остане единствено отнетият ефект на твърдението, че привличаме големи инвеститори с нисък корпоративен данък.

Тук идва ред на едно много важно изключение. Основната цел на мерките е да предотвратят изкуствено преливане на свръхпечалби в държави с ниско ефективно облагане. Затова проектът позволява на компаниите да изключат от облагаемата основа обичайна възвръщаемост от реални инвестиции в активи и персонал. Облекчението се изчислява като процент от разходите за заплати и дълготрайните материални активи на компанията в страната.

Голяма част от чуждестранните компании в България оперират местни звена, които работят с нисък размер на рентабилност, често на разходопокривна база. На практика те никога не са се възползвали от ниската ставка на корпоративен данък у нас, защото така или иначе отчитат ограничен размер на печалби в страната. Това, разбира се, е въпрос на сложни политики за ценообразуване в групата с допускането, че българската дейност често е с рутинен характер, ограничена добавена стойност и затова рентабилността, която остава тук, е по-ниска. Именно по точката за груповото (трансферно) ценообразуване и ниските печалби възникват все повече спорове с данъчните администрации, включително и НАП.

С други думи, след приспадане на облекчението част от големите компании, присъстващи у нас, може и да не се натоварят допълнително с данък. От останалите обаче България няма да получи нищо като фискални приходи.

Втори вариант: 15% за най-големите и 10% за всички останали

При този вариант България може да уведоми ЕК, че избира сама да налага и събира допълнителните 5% в своя бюджет. Така за най-големите компании данъчната тежест ще бъде същата, но поне ще има някаква полза за българския бюджет.

На пръв поглед това изглежда и най-логичната данъчна политика на страната предвид наложените обстоятелства.

Трети вариант: Хармонизация и 15% за всички

Директивата ще въведе изключително сложни правила за определяне на данъчната основа, към която се прилага 15% данък. Затова не може да се изключи и технократски подход, при който новите европейски правила и/или ставка заместват съществуващите у нас до момента с цел улесняване на процеса по администрация.

Негативите за голяма част от бизнеса при този сценарий са очевидни, а и вероятно такова действие няма да помогне за заявените планове България да се превърне в регионален финансов хъб. Особено ако допълнителните приходи не отключат нови активни политики, насочени към фокусирано стимулиране на сектори с висока добавена стойност.

Какво следва?

Проектът предстои да бъде обсъден и след това гласуван единодушно в условията на председателство на Франция, един от водещите инициатори. Европейските надежди са насочени и към раздвижване в САЩ, което да доведе до глобална синхронизация на мерките.

Плановете на ЕК за данъчни реформи обаче не свършват дотук. Следват куп нови предложения за правила срещу използването на кухи дружества; ревизия на данъчните облекчения за лихви и лицензионни възнаграждения; и още повече хармонизация на преките данъци в съюза.

За компаниите и данъчните администрации в догонващите икономики като България става все по-трудно да следват темпото.