Въпреки растящите дългове МВФ се затруднява да е от полза

Световният кредитор от последна инстанция е възпрепятстван от геополитическо напрежение

Без облекчаване на дълговете много страни ще използват заеми от МВФ само за да се разплатят с други кредитори, с което задлъжнялостта към фонда ще расте

Ексклузивно съдържание от The Economist

Без облекчаване на дълговете много страни ще използват заеми от МВФ само за да се разплатят с други кредитори, с което задлъжнялостта към фонда ще расте © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

На някога оживените улици около централата на МВФ във Вашингтон, окръг Колумбия, сега едва може да се види жива душа. Служителите също стоят в сградата, заети с размишления. С повсеместното нарастване на държавните дългове мнозина от тях продължават да обикалят света, да разговарят със страни, които все още могат да вземат заеми и да убеждават кредиторите да предоставят облекчение на тези, които не могат. Но световният кредитор от последна инстанция е възпрепятстван от конфликт между членовете му - точно когато нарастващите лихвени проценти заплашват да предизвикат взрив от неизпълнения.

Две години борба с пандемията и вдигани и налагани ограничения раздуха глобалния дълг - както публичния, така и частния. Само през 2020 г. той e нараснал с 28 процентни пункта до 256% от БВП - най-голямото годишно увеличение на заемите след Втората световна война. През последните месеци, докато централните банки повишават лихвените проценти, за да противодействат на инфлацията, разходите за обслужването им се увеличиха, а с тях и търсенето на помощ от фонда. В повечето големи нововъзникващи пазари засега болката е търпима. Нарастващата инфлация и потъващите валути все още не са тласнали страни като Бразилия или Индия към криза.

Вместо това по-незабележима криза се разгръща в по-малките страни, лишени от твърда валута. Шри Ланка, Тунис, Ливан и Гана са все кандидати за заеми от МВФ. На 23 февруари фондът заяви, че ще започне преговори с Украйна за възможен дългов транш от 700 млн. долара. Сред най-бедните в света около 60 страни повече от половината носят дългово бреме, което е възможно са се наложи да бъде преструктурирано. Стойността може да е подценена: неотдавнашен доклад на Световната банка установи, че 40% от страните с ниски доходи не са публикували никакви данни за своя държавен дълг от 2020 г.

Заеми само за който може да плаща

МВФ има достатъчно сила да помага на платежоспособните страни. Ресурсите на фонда бяха увеличени след световната финансова криза, с което капацитетът му за отпускане на заеми нарасна до 1 трлн. долара днес, в сравнение с 400 млрд. долара през 2010 г. Организацията също така подхожда творчески към трудностите на членовете, откакто започна пандемията. Когато пазарите се стопиха в началото на 2020 г., МВФ въведе инструмент за краткосрочна ликвидност, чрез който страните с недостиг на парични средства могат да вземат евтини заеми. Бяха отпуснати и 170 млрд. долара чрез бързи кредитни механизми, подобни на стандартните му програми за заеми, но с по-малко условия.

Миналия август МВФ осигури на всички свои членове нови специални права на тираж (СПТ) на стойност 650 млрд. долара - квазивалута, използвана за увеличаване на валутните резерви на страните. Тъй като СПТ се разпределят въз основа на приноса на членовете във фонда, по-голямата част от емисиите отиде при богати страни. Само 21 млрд. долара бяха отпуснати на тези, които наистина имаха нужда. Но фондът работи за създаване на тръст, чрез който някои СПТ, разпределени на по-богатите членове, да могат да бъдат достъпни за дългосрочно кредитиране на по-бедните. Въпреки че миналата година Г-20 обеща да плати 100 млрд. долара за тръста, досега са осигурени едва 60 млрд.

Подобни програми са осигурявали финансова подкрепа на много платежоспособни страни, когато пазарите са пресъхвали. Но отпускането на заеми, независимо колко е лесно или евтино, не помага особено на страни, които са почти фалирали. Днес поне дузина държави дължат повече, отколкото биха могли да изплатят. Като се има предвид крехката перспектива за растеж, замъглена от по-строга парична политика, слаба китайска икономика и геополитическо напрежение, тази група може да нарасне. Без облекчаване на дълговете много страни ще използват заеми от МВФ само за да се разплатят с други кредитори, с което задлъжнялостта към фонда ще расте.

Трудно облекчаване на дълговете

В миналото МВФ е използвал преговорните си умения, за да убеди по-богатите членове да се откажат от част от парите, които им се дължат. През 2020 г. тези усилия доведоха до Инициатива за спиране на обслужването на дълга, чрез която 73 страни с ниски доходи получиха право на временен мораториум върху дължимите плащания. До края на програмата през декември миналата година близо 50 държави са се възползвали. Това е позволило около 10 млрд. долара да бъдат използвани за неотложни нужди. В допълнение МВФ спря и изплащането по някои дългове, предоставени на 29 много бедни страни.

Но подобни спирания не намаляват товара на основния дълг, тъй като забавените плащания на главницата и лихвите остават дължими. Затова през ноември 2020 г. беше въведена нова инициатива на Г-20, наричана "обща рамка". Пълният й неуспех да набере сила - досега само три държави са потърсили помощ под нейната егида и нито една не е завършила процеса - се оказа още една политическа спънка за МВФ.

Рамката трябваше да представи широк набор от принципи, които да се прилагат към отделни страни в нужда от облекчаване на дълга. Най-важното е, че тя трябваше да се разшири отвъд заемодателите от Парижкия клуб - правителства на богатия свят, които отдавна си сътрудничат в случаи когато дадена държава изпадне в несъстоятелност - и да включи частни кредитори и страни като Китай, Индия и Саудитска Арабия. Те обаче до голяма степен отказаха да се съдействат. Това е голям проблем. Докато преди десетилетие членовете на Парижкия клуб все още предоставяха по-голямата част от държавните заеми на бедните страни, финансирането от Китай все повече нараства: оповестените заеми от страната (които вероятно подценяват истинската сума) възлизат на приблизително половината от парите, които Китай дължи на други правителства.

Преструктурирането на такъв дълг е изключително трудно. В Китай има различни мнения за това дали и колко облекчение да се осигури на кредитополучателите с прекомерни дългове. Различни китайски институции участват в чуждестранното кредитиране, не всички от които не са склонни да помогнат. А много бедни страни не искат да търсят облекчение от Китай, за да не отрежат бъдещия си достъп до китайско финансиране или по друг начин да си навлекат враждебността на китайското правителство.

МВФ в безизходица

И все пак без участието на други кредитори МВФ е в трудно положение: под натиск от страна на политици от богатите страни за по-сериозни действия в помощ на затруднените икономики, но често не в състояние да предостави програми, които да помогнат на страните да стабилизират финансите си. Някои критици подозират, че така притиснат, фондът понякога e надценявал перспективите на страните, за да оправдае отпускането на заеми. През януари Кенет Рогоф, бивш главен икономист на МВФ, написа, че толерантността на фонда рискува да превърне институцията в благотворителна организация. Неотдавнашно предварително споразумение между МВФ и Аржентина за рефинансиране на дължими на фонда 45 млрд. долара предизвика широки критики заради очертания неясен план за изплащането на заема.

Няма добри алтернативи на фонда. Неуспехът да се постигне споразумение с Аржентина би означавал за страната загуба на милиардите от МВФ и финансова катастрофа. Неговите лидери може би биха могли да бъдат по-настоятелни за снизходителността на Китай. Но нежеланието на Запада да увеличи 6-процентната тежест на гласа на страната в МВФ до стойност, която да съответства на новата й икономическа мощ, направи Китай по-малко склонен да слуша. А възможността за убеждаване на Китай е малка предвид влошените му отношения със Запада.

През 90-те години на миналия век МВФ и Световната банка, като се възползваха от момент на благоприятна международна обстановка, организираха Инициатива за тежко задлъжнелите бедни страни, чрез която бяха опростени дълговете на 37 икономики - като по-голямата част от финансирането дойде от страни кредитори. Необходимите днес суми не са огромни, но все по-трудно изглежда големите държави да се споразумеят за каквото и да било. На 18 февруари срещата на Г-20 приключи без твърд ангажимент за по-голямо облекчаване на дълговете. Това е лош знак за МВФ. Без глобално сътрудничество той бързо се превръща в сянка на предишното си аз - също като мрачния тих квартал, където са разположени офисите му.