ЕС ще замени една трета от руския газ с американски и прави фонд за Украйна

Нови санкции към Русия най-вероятно няма да бъдат наложени на този етап, но ще се работи настоящите да не могат да бъдат заобикаляни. Лидерите продължават срещите си и днес

"Пренасочването на доставките от Русия ще има своята цена, но ни поставя в стратегическа позиция за енергийна сигурност и постигане на "net zero" икономики. САЩ и ЕС са в по-близки отношения от всякога", каза по време на пресконференцията американският президент Джо Байдън © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Европейският съюз и САЩ сключиха днес политическо споразумение за допълнителен внос на американски втечнен природен газ (LNG), за да може Старият континент да намали зависимостта си от руския внос. Той беше обявен от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и американския президент Джо Байдън в Брюксел. На тази база ще трябва да бъдат изготвени търговските споразумения, компании от двете страни на Атлантика да договорят количества и да започнат доставките.

След продължили дълго разговори, в които освен американския президент Джо Байдън участие взе и украинският Володимир Зеленски, европейските лидери обещаха повече военна, хуманитарна и икономическа помощ на Украйна, но не постигнаха съгласие за налагане на нови санкции срещу Русия.

Върховният представител за външната политика на ЕС Жозеп Борел заяви, че сега най-важна е военната помощ за Украйна, "защото следващите две седмици ще решат коя страна ще спечели войната".

В заключенията от срещата, публикувани тази нощ, европейските лидери заявяват, че вече приетите санкции "оказват огромно въздействие върху Русия и Беларус", и изразяват готовност "да затворят вратичките за възможното им заобикаляне".

Европейският съюз ще се ангажира финансово и със следвоенното възстановяване на Украйна, като ще създаде специален фонд за това, в който ще се събират средства от цял свят. ЕС ще организира донорска конференция за набиране на средства за доверителния фонд.

Американски газ, без близка европейска перспектива за Украйна

САЩ ще увеличат доставките си на втечнен газ за ЕС, като в момента руският газ представлява около 40% от общото потребление в Европа. Това ще струва на Европа значително по-скъпо от руския газ, но в настоящата ситуация политическите аргументи надделяват: Брюксел вижда в Русия на Путин не партньор, а враг. "Пренасочването на доставките от Русия ще има своята цена, но ни поставя в стратегическа позиция за енергийна сигурност и постигане на "net zero" икономики. САЩ и ЕС са в по-близки отношения от всякога", каза по време на пресконференцията американският президент Джо Байдън. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен добави, че енергийната, хуманитарната, военната и финансовата помощ от ЕС за Украйна е историческа.

ЕС планира да замени 1/3 от доставките на руски газ с американски, а инфраструктурата за тях би могла да бъде използване впоследствие за пренос на водород. Политическото споразумение между ЕС и САЩ гарантира и нови правила за трансатлантически потоци от данни.

Лидерите на ЕС продължават разговорите си днес в Брюксел и ще обсъдят още възможности за спиране на енергийните приходи на Москва, въпреки че няколко страни членки продължават да се противопоставят на налагането на санкции срещу руския петрол. Държавите ще обсъдят други възможни инструменти за справяне с високите цени на енергията - временни тавани на цените на газа, облагане на непредвидени печалби или съвместни покупки на газ. Байдън заминава за Полша, за да обсъди бежанците и да посети американските войски там.

Първият етап от срещата на лидерите на ЕС отново приключи без перспектива за бързо присъединяване на Украйна към съюза.

В същото време въпреки впечатляващата демонстрация на единство на блока в противопоставянето на действията на Русия в Украйна разделението относно следващите стъпки остава сериозно. Украинският президент Володимир Зеленски изнесе в четвъртък емоционална - и силно персонализирана - заявка за присъединяването на неговата разкъсана от война страна към ЕС, но молбите му бяха до голяма степен отхвърлени от лидерите на ЕС, които предложиха съчувствие, но не и нови уверения. Позициите на скептично настроените държави членки към ново присъединяване остават непроменени. ЕС обаче се ангажира финансово и със следвоенното възстановяване на Украйна, като ще създаде специален фонд за това, в който ще се събират средства от цял свят. ЕС ще организира още конференция за набиране на средства за доверителния фонд.

Позицията на България

Българският премиер Кирил Петков заяви пред журналисти преди срещите, че "България има ясна, откровена и силна позиция за войната в Украйна", като добави, че "правим всичко възможно, за да подкрепим Украйна извън военната помощ". За разлика от други европейски партньори, България все пак няма да предостави оръжие: "Даването на въоръжение ще е символичен акт, защото едва ли ще можем да дадем такова въоръжение, че да променим войната, но тук е въпрос на позиция", каза Петков, добавяйки, че 80% от българите са против военните доставки и отричайки разногласия в коалицията по темата.

Решенията на Г-7 и НАТО

По време на интензивна дипломация в Брюксел в четвъртък се чу и призивът на президента Байдън, че Русия трябва да бъде отстранена от Г-20. Според него, ако другите страни членки не се съгласят с това, тогава на Украйна трябва да бъде разрешено да участва. Пред лидерите на 30-те съюзни държави от НАТО той призова за допълнителна военна помощ, включително танкове, бойни самолети и други оръжия.

Между последователните срещи на върха с НАТО, Г-7 и Европейския съюз САЩ също обявиха нови санкции, насочени срещу повече от 300 членове на руския парламент и десетки отбранителни компании, като същевременно се стремят да ограничат способността на Русия да използва злато резерви за поддържане на валутата си. Байдън също така обеща страната да приеме до 100 хил. бежанци от Украйна и да дари 1 млрд. долара, за да помогне на европейските страни да се справят с вълната от разселени украинци.