Как войната в Украйна променя приоритетите на Зелената сделка

Новата геополитическа реалност е шанс за ускорено развитие на зелени, локални енергийни източници в ЕС, но може и да забави част от мерките за ударна декарбонизация

Какви са последните научни изводи за изменението на климата и как то ще засегне Европа? Какъв е напредъкът по основните инструменти на Европейската зелена сделка? Какви рискове носи войната в Украйна пред прилагането им? Докъде е България в подготовката за тези политики? На тези въпроси опитаха да отговорят в началото на седмицата експерти от неправителствения и научния сектор в рамките на уебинара "Зелената сделка в новия климат", организиран от екосдружението "За Земята", "WWF България", научнопопулярната платформа "Климатека" и Стопанския факултет на СУ.

"Капитал" представи изводите от последния доклад на Междуправителствения панел за климатични промени към ООН (IPCC) за изменението на климата и ефекта върху природата и хората, а настоящият текст е посветен на ефектите от войната в Украйна върху екополитиките на ЕС.

Кризата в Украйна и новата геополитическа обстановка принуждават Европа спешно да преосмисли енергийното си и ресурсно потребление, веригите и сигурността на доставките и т.н. В същото време част от тези сектори попадат и в обхвата на свързаните с климатичната криза нови регулации - Европейската зелена сделка и пакета Fit for 55, чиято крайна цел е постигане на въглеродна неутралност до 2050 г.

Новата реалност е стимул за ЕС да ускори инвестициите в зелени, локални енергийни източници, но от друга страна може и да доведе до поне временно забавяне на част от приоритетите по Зелената сделка - на фона на необходимостта от отказ от руския газ и нуждата от време за изграждане на още зелени мощности, например, въглищните централи започват да не изглеждат като враг номер едно точно в този момент.

Климатичните промени обаче са също толкова спешен проблем, който не може да чака и неправителствени и други организации в зеления сектор се опасяват, че войната може да доведе до изоставане в някои области на иначе амбициозната програма за декарбонизация на Европа, стана ясно от думите на Апостол Дянков, който ръководи практика "Климат и енергия" във WWF България. Той резюмира основните развития и полемики пред Европейската зелена сделка в новия контекст.

Климатичната криза, военната криза и политическият отговор на ЕС

Актуалният дебат в ЕС очаквано е свързан с нуждата от намаляване на зависимостта от руските енергийни източници. Мерки в тази посока зададе инициативата REPowerEU, представена на 8 март от ЕК. Освен диверсификация на газовите доставки, мерките включват и:

  • намаляване на употребата на газ и изкопаеми горива в домовете, публичните сгради и в промишлеността;
  • ускоряване инвестициите в енергийно обновяване на сгради (и фокус върху масовото внедряване на термопомпи като алтернативен източник на отопление);
  • допълнително развитие на ВЕИ (вкл покривни фотоволтаици, които допринасят и за изграждане на локална енергийна независимост);
  • фокус върху производството и вноса на биометан и зелен водород.

Очакваният ефект трябва да е намаляване с 155 млрд.куб.м на вноса на изкопаем газ - това е около половината от общото годишно потребление на ЕС (повече за алтернативите на руския газ в карето най-долу).

Това са още предложения и предстои да видим как всяка държава ще ги приложи в ускоряването на енергийния преход, казва Апостол Дянков. Но те ще задействат промени в политиките на ЕС, свързани не само с намиране на алтернативни енергоизточници, но също и с меки мерки, които засягат потребителите. Франция например реши да намали температурата на термостатите в публичните сгради. Като значително по-енергийно бедна държава България е чувствителна към подобни мерки. В същото време страната ни има огромен потенциал за енергоспестяване - чрез енергийното обновяване на обществени и битови сгради (т.нар от ЕК Deep renovation), както и в промишлеността, където загубите на енергия са много над средните за ЕС. Този потенциал още не реализиран.

Тези нови дискусии се водят на фона на пакета от инициативи Fit for 55 - законодателните актове, чрез които трябва да се реализира целта на ЕК за 55% намаление на емисиите до 2030 г. В момента фокусът е най-вече върху три негови елемента, казва Апостол Дянков:

  • Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) или плановете за обмитяване на внедрения въглерод, който се използва за суровини - цимент, алуминий, стомана, торове. Последното е особено актуално на фона на кризата в Украйна, тъй като събитията изстреляха цените на торовете. CBAM до голяма степен ще засегне индустрията, но също така ще отвори възможност за създаване на по-близки вериги на доставки и за развитие на кръговата икономика.
  • Европейската схема за търговия с емисии (ETS/EСТЕ). В момента тя покрива около 40% от емисиите в ЕС и обхваща енергетика, индустрия и авиация. В дебат е включването на още видове транспорт - вкл автомобили, както и отоплението на сградите, за да се покрият 61% от емисиите. Това ще има пряк ефект върху потребителите.
  • Предложението за нов Социален климатичен фонд (SCF), който да подпомага държавите, бизнеса и домакинствата за по-справедлив преход. Неговите параметри още са в дебат. "Според нас този фоонд трябва да стартира възможно най-бързо, така че да се помогне на уязвимите и енергийно бедно домакинства, каквито в България за жалост има достатъчно, а също и на бизнеса, който ще е много уязвим към някои от мерките", казва Дянков.

Какви са рисковете?

Новата реалност по думите му носи и значителни рискове от забавянe на елементи на Зелената сделка. Сред тях е изходът от въглищата до 2030 г. - нуждата от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс може да забави извеждането от експлоатация на въглищни централи в някои страни членки, тъй като средносрочно те са важна енергийна алтернатива при новите обстоятелства. Дългосрочните екологични ефекти обаче остават - въглищата са основен източник на емисиите, които дебалансират климатичната система.

Засегната може и да е реформата в земеделието. За да се балансира загубеният износ на зърно от Украйна, много страни членки смятат, че приоритет в идните години трябва да е максимална интензификация на производството на зърно в ЕС за сметка на природни територии и смекчаване на екологични критерии. Френското председателство на ЕС има спешни предложения в тази посока. "Това за жалост създава рискове за природата и трябва да се помисли за по-щадящи начини то да се случи", казва Апостол Дянков.

Събитията в Украйна фокусираха твърде много внимание към сектор енергетика, а възстановяването на природата, което помага за по-добро качество на живот, сякаш се загуби, казва той. Очакваното предложение на ЕС за закон за възстановяване на природата(т.нар. Nature Restoration Law), който трябваше да бъде публикуван на 23 март т.г. , вероятно ще се забави.

На този фон организациите, които работят на фронта на климатичните промени призовават най-вече за по-бързо приемане на амбициозния пакет Fit for 55 на ниво ЕС и за ускоряване на работата по Социалния климатичен фонд и обезпечаването му с достатъчен финансов ресурс, който да адресира проблема с енергийната бедност. В българския контекст пък фокусът трябва да е в приемането на национална цел за климатична неутралност и сценарии за декарбонизация на икономическите сектори до 2050 г., каквито страната ни още не е приела.

Алтернативни източници на газ или ускорено прилагане на Зелената сделка

24 февруари, когато Путин влезе в Украйна, бе и денят, в който Европа осъзна реалната си зависимост от изкопаемите горива от Русия. Брюксел бързо разработи план за свиване на руските доставки, но алтернативите за пълна замяна на руския газ засега нито са достатъчни, нито могат бързо да задоволят нуждите за Стария континент, казва Симеон Горов, координатор в екип "Енергия и климат" в екологичното сдружение "За Земята".

Една от тях е вноса на втечнен газ през терминали, но производителите засега нямат необходимия капацитет, да покрият нуждите на Европа - около 300 млрд куб.м годишно. Според доклад на Института за енергийна икономика и финансови анализи на САЩ ще отнеме поне четири години, за да се изгради този капацитет. Освен това тези доставки са значително по-скъпи и много по-голям въглероден отпечатък, тъй като се транспортират с кораби.

Находището "Шах Дениз" в Азербайджан - с общо 1.2 трлн. куб. м, пък е твърде малко за дългосрочните европейски нужди, а Иран не е реална алтернатива - страната, първо, е под ембарго и, второ, е приближена по ред причини до Москва.

Така, отбелязва Симеон Горов, по метода на изключване ВЕИ и Зелената сделка остават истинската алтернатива - развитие на вътрешни за ЕС високотехнологични източници на устойчива енергия, които са свързани, но и дислоцирани във всички държави-членки, а това прави системата много по-малко уязвима и локално автономна. Основният проблем тук обаче е времето - прилагането на Зелената сделка трябва значително да се ускори.

Разбира се, както посочва и Симеон Горов, има и някои рискове - например фактът, че суровините за производство и ремонт на ВЕИ и съоръжения за съхранение на енергия, също се внасят до голяма степен от трети държави. Но все пак, веднъж инсталирани, тези източници имат многократно по-дълъг живот от изкопаемите горива, а прозорецът за поддръжката и рециклирането им е достатъчно широк при правилно планиране.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    guentchovelev avatar :-P
    guentchovelev
    • + 1

    Зелена сделка .. ала бала. Погледнах Израелците какво правят, залагат ли на възобновяеми источници, защото те са МНОГО практични, заобиколени от араби които искат да ги унищожат. Та те - ток от горива правят, с едно изключение, което МОЖЕМ ДА КОПИРАМЕ, ама никой не го казва.
    от 2000 г. в Израел всеки нов блок / къща трябва да има воден бойлер на слънценагряване. Разбира се, в студени дни водата се достопля с ток, ама това им стига, да си намалят с 5% ЦЯЛОТО потребеление на горива. Какво ни пречи ние в Европа да изкопираме това? Слънце ще има и ще грее, такава инсталация със сигурност се изплаща за 1-2-3 години максимално ...

    Нередност?
Нов коментар