Как войната в Украйна променя приоритетите на Зелената сделка

Климатичната криза, военната криза и политическият отговор на ЕС

Актуалният дебат в ЕС очаквано е свързан с нуждата от намаляване на зависимостта от руските енергийни източници. Мерки в тази посока зададе инициативата REPowerEU, представена на 8 март от ЕК. Освен диверсификация на газовите доставки, мерките включват и:

• намаляване на употребата на газ и изкопаеми горива в домовете, публичните сгради и в промишлеността;
• ускоряване инвестициите в енергийно обновяване на сгради (и фокус върху масовото внедряване на термопомпи като алтернативен източник на отопление);
• допълнително развитие на ВЕИ (вкл покривни фотоволтаици, които допринасят и за изграждане на локална енергийна независимост);
• фокус върху производството и вноса на биометан и зелен водород.

Очакваният ефект трябва да е намаляване с 155 млрд.куб.м на вноса на изкопаем газ - това е около половината от общото годишно потребление на ЕС (повече за алтернативите на руския газ в карето най-долу).

Това са още предложения и предстои да видим как всяка държава ще ги приложи в ускоряването на енергийния преход, казва Апостол Дянков. Но те ще задействат промени в политиките на ЕС, свързани не само с намиране на алтернативни енергоизточници, но също и с меки мерки, които засягат потребителите. Франция например реши да намали температурата на термостатите в публичните сгради. Като значително по-енергийно бедна държава България е чувствителна към подобни мерки. В същото време страната ни има огромен потенциал за енергоспестяване - чрез енергийното обновяване на обществени и битови сгради (т.нар от ЕК Deep renovation), както и в промишлеността, където загубите на енергия са много над средните за ЕС. Този потенциал още не реализиран.

Тези нови дискусии се водят на фона на пакета от инициативи Fit for 55 - законодателните актове, чрез които трябва да се реализира целта на ЕК за 55% намаление на емисиите до 2030 г. В момента фокусът е най-вече върху три негови елемента, казва Апостол Дянков:

• Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) или плановете за обмитяване на внедрения въглерод, който се използва за суровини - цимент, алуминий, стомана, торове. Последното е особено актуално на фона на кризата в Украйна, тъй като събитията изстреляха цените на торовете. CBAM до голяма степен ще засегне индустрията, но също така ще отвори възможност за създаване на по-близки вериги на доставки и за развитие на кръговата икономика.
• Европейската схема за търговия с емисии (ETS/EСТЕ). В момента тя покрива около 40% от емисиите в ЕС и обхваща енергетика, индустрия и авиация. В дебат е включването на още видове транспорт - вкл автомобили, както и отоплението на сградите, за да се покрият 61% от емисиите. Това ще има пряк ефект върху потребителите.
• Предложението за нов Социален климатичен фонд (SCF), който да подпомага държавите, бизнеса и домакинствата за по-справедлив преход. Неговите параметри още са в дебат. "Според нас този фоонд трябва да стартира възможно най-бързо, така че да се помогне на уязвимите и енергийно бедно домакинства, каквито в България за жалост има достатъчно, а също и на бизнеса, който ще е много уязвим към някои от мерките", казва Дянков.

Какви са рисковете?

Новата реалност по думите му носи и значителни рискове от забавянe на елементи на Зелената сделка. Сред тях е изходът от въглищата до 2030 г. - нуждата от намаляването на изкопаемия газ в енергийния микс може да забави извеждането от експлоатация на въглищни централи в някои страни членки, тъй като средносрочно те са важна енергийна алтернатива при новите обстоятелства. Дългосрочните екологични ефекти обаче остават - въглищата са основен източник на емисиите, които дебалансират климатичната система.

Засегната може и да е реформата в земеделието. За да се балансира загубеният износ на зърно от Украйна, много страни членки смятат, че приоритет в идните години трябва да е максимална интензификация на производството на зърно в ЕС за сметка на природни територии и смекчаване на екологични критерии. Френското председателство на ЕС има спешни предложения в тази посока. "Това за жалост създава рискове за природата и трябва да се помисли за по-щадящи начини то да се случи", казва Апостол Дянков.

Събитията в Украйна фокусираха твърде много внимание към сектор енергетика, а възстановяването на природата, което помага за по-добро качество на живот, сякаш се загуби, казва той. Очакваното предложение на ЕС за закон за възстановяване на природата(т.нар. Nature Restoration Law), който трябваше да бъде публикуван на 23 март т.г. , вероятно ще се забави.

На този фон организациите, които работят на фронта на климатичните промени призовават най-вече за по-бързо приемане на амбициозния пакет Fit for 55 на ниво ЕС и за ускоряване на работата по Социалния климатичен фонд и обезпечаването му с достатъчен финансов ресурс, който да адресира проблема с енергийната бедност. В българския контекст пък фокусът трябва да е в приемането на национална цел за климатична неутралност и сценарии за декарбонизация на икономическите сектори до 2050 г., каквито страната ни още не е приела.