Войната е неудобна за Китай. На европейските лидери не им пука
Срещата на върха се очаква да е напрегната
ЕС отблизо
Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.
Китайските лидери искаха настроението да бъде "бизнес както обикновено". Но срещата на върха между Китай и Европейския съюз на 1 април ще бъде всичко друго, но не и нормална. Това е така, защото инвазията на Русия в Украйна и хладнокръвният отговор на Китай разкриха ограниченията на старата политика на Европа за "търговия на първо място" с Китай.
Лидерите на ЕС подходиха към срещата на върха, която се провежда чрез видеовръзка, с ниски очаквания. Те се надяваха поне да изпратят съобщение до китайския лидер Си Цзинпин, че войната в Украйна е определящ момент за отношенията и за имиджа на Китай, ако откаже да използва влиянието си, за да сложи край на убийствата.
В известен смисъл представителите на Европа на срещата, Шарл Мишел, председателят на Европейския съвет, и Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, ще бъдат засенчени от две фигури, които няма да присъстват: бившия канцлер на Германия Ангела Меркел и президента на Русия Владимир Путин. Никой лидер не е по-тясно свързан със старата европейска политика в Китай от Меркел. През 16-те години като канцлер тя насърчи отстъпчив подход, който третира Китай като безценен източник на икономически възможности и потенциален партньор по въпроси като изменението на климата, подход, склонен към разочароващи пропуски по отношение на правата на човека.
Катастрофа
Инвазията на Путин в Украйна на 24 февруари беше катастрофа за привържениците на този подход. Защото използването на сила от Русия се радва на мълчаливата подкрепа на Си. Въпреки че Китай твърди, че е безпристрастен, истинската му позиция е всичко друго, но не и неутрална. Китай обвинява за войната Америка, за уж потъпкване на законните интереси за сигурност на Русия чрез разширяване на алианса на НАТО, за да поеме бивши съветски сателитни държави. Европейците знаят, че разширяването на НАТО всъщност се дължи на търсенето на страните от бившия комунистически блок, които се страхуваха от руската агресия (по основателна причина). Правителствата на ЕС са ужасени от отказа на Китай да настоява Русия да спре войната. Те виждат това въздържание като недостойно за самопровъзгласила се глобална сила, с постоянно място в Съвета за сигурност на ООН.
Отне известно време, преди китайските дипломати да разберат, че европейските лидери няма да се съгласят на конвенционална, фокусирана върху търговията среща на върха. Първата оферта на Китай беше онлайн среща с премиера на страната Ли Къцян, технократ с основно икономическо портфолио. Предпочитаният дневен ред на Китай включваше подписването на меморандуми и разговори за съживяване на Всеобхватното споразумение за инвестиции (CAI), търговски пакт, силно подкрепян от Меркел. Тази сделка беше замразена, откакто Китай наложи широки санкции на членове на Европейския парламент и европейски дипломати през 2021 г. Това беше едностранен отговор срещу тесните санкции на ЕС над трима китайски служители и един бивш служител, обвинен в нарушаване на правата в северозападния регион Синдзян. Няколко правителства казаха на Китай, че CAI не може да се върне към живот, докато санкциите не бъдат отменени и опасенията относно принудителния труд в Синдзян и други злоупотреби не бъдат преодолени.
Една ранна идея включваше преди срещата на върха да се проведе дълго отлаганият диалог на високо ниво относно правата на човека. Цената на Китай за възобновяването на тези диалози е висока, твърдят дипломати. ЕС и членовете трябва да спрат да подкрепят многонационални, координирани изявления за нарушаване на правата на Китай в глобални форуми като Съвета по правата на човека на ООН, поиска Китай. Това беше отхвърлено. Вместо това Мишел и Фон дер Лайен трябваше да повдигнат правата на човека на срещата на върха, засягайки трънливи теми като управлението на Китай над Синдзян, Тибет и Хонконг. Очакваше се също така двойката да издигне китайски заплахи към Тайван, демократичния остров, за който Китай твърди, че е негов.
Надеждата на Китай да отбележи срещата на върха с вълна от подписване на документи също беше провалена. Това би включвало напредък по различни митнически и търговски правила. И това не може да се случи, докато държава - членка на ЕС, Литва, е подложена на китайски търговски бойкот като наказание за изковаване на квазиофициални връзки с Тайван, съгласни са други правителства. Всъщност Мишел и Фон дер Лайен се очакваше да изразят ужаса на ЕС от китайската употреба на икономическата принуда.
Но преди всичко срещата на върха се разглеждаше като шанс за предаване на послания за Украйна. Това включваше търсене и осигуряване на видеоразговор със Си, основния човек, който взема решения по въпросите на външната политика. Преговорите преди срещата бяха напрегнати. Европейците обясниха, че Си ще чуе предупреждение: че Китай ще бъде изправен пред сериозна цена, ако помогне на Путин да заобиколи западните санкции срещу Русия или му предостави военна помощ. Китайските власти превантивно инструктират европейците да не заплашват лидера им.
Различни прогнози
Европа не е свикнала да говори за война и мир с Китай. "Нашите отношения се основават на търговията и икономиката, което ни прави много опортюнистични", казва европейски дипломат в Пекин. Може да се каже, че Китай прави услуга на Европа, като обяснява как очаква Западът да бъде губещ от конфликта в Украйна. Китайски служители се хвалят пред посланиците в Пекин, че виждат ЕС да се разделя между стари и по-нови членове. Тези китайци също прогнозират, че трансатлантическото единство между Европа и Америка ще се разпадне и че санкциите няма да пречупят волята на Русия, не на последно място когато европейските избиратели протестират срещу високите цени на енергията и потоците от бежанци от Украйна.
Китайското ликуване от западното разединение е полезно: доказването на грешката е добра отправна точка за стратегия на ЕС спрямо Китай. Както казва втори дипломат: "Китай следи внимателно нашата политика за Русия: колко болка сме готови да понесем. Европа демонстрира, че е обединена и е готова да плати цена." Залогът е голям, добавя той. Възпирането на потенциална китайска атака срещу Тайван изисква демонстрация, че Западът е способен на единство и решимост.
Други гласове призовават за спокойствие. Китай се нуждае от Европа като пазар и като източник на технологии и инвестиции, отбелязват те, особено когато връзките на Китай с Америка са в тежко състояние. Някои от най-големите компании в Европа имат доходоносни операции в Китай, които не са готови да изоставят. Според дипломати няма признаци Китай да заобикаля санкциите срещу Русия. Но Путин се опитва да прекрои границите на Европа със сила и Си няма да го осъди за това. Това е пряко предизвикателство към основополагащите принципи на ЕС. Не може да бъде "бизнес както обикновено". Путин показа на Европа, че се нуждае от нова китайска политика.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
2 коментара
Всъщност, войната е неудобна за европейските лидери (справка - боя за олио по Европа и цените на горивата), а Китай си го мести от крачол в крачол :) Но нека си заровим главата в пясъка и да вярваме, че нито едно правителство в Европа няма да пострада на следващите избори... :)
Та тия евробонзи водят война със собствените си нации!
Не им пука ли, Икономист?
И за затворилият металургичен завод в Южна Германия ли?
И за угасените циментови заводи в Италия и Франция?
За приключилите курса торови заводи?
За заключените керамични в Испания?
За умъртвения автотранспорт в Италия?
За празните рафтове на доставяното от Украина олио в Германия?
Всъщност точно на евробонзите наистина не е логично да им пука...
Защото те ни докараха до тук.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.