Колко ще струва на Китай приятелството с Русия

Войната на Путин постави още по-големи икономически предизвикателства пред Си. Решението на Русия да нахлуе в Украйна сплоти Запада в единен отговор при налагане на санкциите, но доведе и до рязко повишаване на цените на широк спектър от стоки - енергийни и селскостопански суровини, метали и др., на които Китай е голям вносител.

Анализаторите отбелязват, че нарастващият икономически дискомфорт на Китай се е усетил по време на видеоконференцията, която Си проведе миналата седмица с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц. Китайският лидер призова за "максимална сдържаност" в Украйна и каза, че трите страни трябва "съвместно да подкрепят мирните преговори" между Москва и Киев. Но той също така разкритикува западните санкции, които засилват покачването на цените на суровините. "Санкциите ще засегнат глобалните финанси, енергетиката, транспорта и стабилността на веригите за доставки и ще свият глобалната икономика, която вече е опустошена от пандемията, каза Си. Това не е в интерес на никого."

Ефектите за Китай

Първоначалните коментари бяха, че Китай ще спечели от войната, а заради тежките санкции Русия може да се превърне в суровинен придатък на азиатския гигант. По-задълбочен прочит обаче не показва толкова еднозначна картина - сред големите икономики Китай е една от най-изложените на последиците от войната. Пекин е най-големият вносител на петрол в света, а от началото на войната цената на суровината скочи с почти 30%. Мащабът на търсенето на енергия и ресурси от страна на Китай е поразителен - вносът на петрол и природен газ през миналата година е бил за 2 трлн. юана (316 млрд. долара), а на желязна руда - за 1.2 трлн. юана. Втората по големина икономика в света внася около 70% от нужния петрол и 40% от газа.

Ударът при храните може да бъде още по-голям - цените на китайската пшеница и фючърсите на царевица също са рекордно високи. Затова и президентът Си настоява да не се намаляват усилията за продоволствена сигурност и да не се разчита на международните пазари за решаване на проблема. Поради проливните дъждове тазгодишната реколта от зимна пшеница в страната може да бъде най-лошата в историята. Очакванията са вносът на пшеница в Китай за сезон 2021-2022 г. да се увеличи най-малко с 50% над предходната си средна стойност за три години, до 9.5 млн. тона, според Министерството на земеделието на САЩ.

Потенциалната по-висока инфлация заради поскъпването на суровините може да се окаже още едно препятствие за икономиката, която се опитва да съживи вътрешното потребление и да се справи с най-големия спад на имотния пазар от години. Сю Полинг от Китайската академия на социалните науки, който изучава руската икономика, казва пред Financial Times, че конфликтът в Украйна не е в интерес на Пекин. "Китай няма да се възползва от войната между Русия и Украйна. Конфликтът наруши глобалните вериги за доставки, от които зависи китайската икономика", обяснява той.

Търговията на Китай с Русия е много по-малка в сравнение с тази с развитите икономики като САЩ и ЕС. Търговският оборот на Китай с Русия достигна 147 млрд. долара миналата година според китайски данни, в сравнение с 828 млрд. и 756 млрд. долара съответно с ЕС и САЩ.

Китайските компании може да увеличат бизнеса си в Русия, тъй като много западни затварят. Bloomberg съобщава, че Пекин обмисля закупуването или увеличаването на дяловете в руски енергийни и суровини компании, като газовия гигант "Газпром" и производителя на алуминий United Rusal International. Според източниците на агенцията правителството води разговори с държавни фирми, включително China National Petroleum Corp., China Petrochemical Corp., Aluminium Corp. of China и China Minmetals Corp., за всякакви възможности за потенциални инвестиции в руски компании или активи. Всяка сделка би била от полза за Пекин, за да си гарантира енергийна и продоволствена сигурност. Засега няма коментари нито от китайска, нито от руска страна по темата.

Китай обещава да продължи нормалните търговски отношения с Русия въпреки масовото корпоративно напускане на европейски и американски фирми. BP Plc, Shell Plc и Exxon Mobil Corp. изненадаха енергийната индустрия, като се оттеглиха от руски проекти на стойност милиарди долари. Сред текущите енергийни инвестиции на Китай в Русия CNPC има 20% дял в проекта Ямал LNG и 10% в Арктик LNG 2, докато Cnooc Ltd. също притежава 10% в Арктик.

Все пак всяка инвестиция в Русия е изпълнена с рискове, които надхвърлят геополитическото балансиране, пред което е изправен Пекин. Русия се превърна в почти неинвестиционен пазар за глобални фирми, тъй като икономиката й бързо се срива. Санкциите изтриха милиарди долари от руски активи. Юанът поскъпна спрямо рублата, което повдига въпроси относно стратегическите отношения между двете страни. Инвестиции от Китай може да помогнат за укрепване на усилията на Москва за ускоряване на т.нар. завой към Азия със сделки за доставка на петрол и газ. Китай е удвоил покупките на руски енергийни суровини до близо 60 млрд. долара през последните пет години.

Пекин обмисля закупуване на дялове в руски енергийни и суровини компании Източник: Reuters

Китай може да има желание да помогне на Русия за заобикаляне на санкциите, но има редица причини това да е трудно изпълнимо. The Economist обръща внимание, че технологичните способности на Китай не са заместител на западните. Китайската мрежа за разплащания CIPS има малко глобално влияние, през нея минават малки обеми и разчита на изпращане на съобщения чрез SWIFT, до която някои руски банки вече нямат достъп.

Друга трудност е, че китайските мултинационални компании с легално присъствие в страни, съюзници на Запада, могат да нарушат съществуващия режим на санкции. Международните банки на Китай са предпазливи. Volvo (базирана в Швеция, но собственост на китайска фирма) и TikTok (управлявана от Сингапур, но китайска собственост) спряха някои операции в Русия.

Дори китайски фирми без присъствие на Запад могат да бъдат засегнати от вторични санкции, които са насочени към трети страни, ако не спазват досега наложените. САЩ все още не са използвали това оръжие срещу Русия, но могат. Поглед в близкото минало показва, че китайските банки, които имаха бизнес с Иран и Северна Корея, бяха наказани от САЩ. Като се има предвид всичко това, помощта на Китай за Русия вероятно ще бъде половинчата.

Пекин вероятно ще се опита да продължи да изпълнява търговските си споразумения с Москва. Главното от тях е за енергийния сектор - през 2020 г. втората по големина икономика е била пазар за 32% от руския износ на суров петрол и 17% от този на втечнен природен газ. Китай също така може да предостави на Руската централна банка достъп до нейните активи в юани, но ще се опита да ограничи общия мащаб на търговските обеми и парични потоци, за да избегне провокирането на пряка конфронтация със САЩ.

Китай ще трябва да жонглира с няколко приоритета - ще се стреми да помогне на Русия да оцелее в тези санкции, за да може Западът да разбере, че те не са магическо оръжие, но ще се поучи от грешките на Москва и ще се стреми да ограничи страничните щети от преследването на своите интереси.