Свят

Майкъл Игнатиеф: Всеки "успех" на Путин в Украйна би бил маскиране на провала

Историкът, писател и бивш политик пред "Капитал"

Светломира Гюрова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Визитка

Майкъл Игнатиеф е роден в Канада, учи в Университета на Торонто, а после завършва и "Харвард". Преподавател, писател и бивш политик. Правнук е на руския дипломат граф Игнатиев. До юли 2021 г. е ректор на Централноевропейския университет в Будапеща, в момента е професор в историческия факултет. Неговите книги, пиеси, статии и есета непрекъснато се връщат към няколко повтарящи се теми: човешките права и съдбата на моралния универсализъм в свят на воюващи ценности; либерализмът като политическа теория, практика и начин на живот; битката за поддържане на демократичните свободи. Последната му книга "On Consolation" (2021) размишлява върху опитите ни да приемем екзистенциалните изпитания на живота - смърт, загуба, трагедия - как успяваме въпреки всичко да живеем с надежда. Проф. Игнатиеф изнесе в София лекция на тема "Историята, която ни доведе дотук", част от поредицата "Мемориални лекции Джу" на Центъра за либерални стратегии.

Томас Фридмън казва, че седемте най-опасни думи в журналистиката са "светът вече никога няма да бъде същият". Но дали конфликтът в Украйна не е момент, който наистина ще промени света, с който сме свикнали от десетилетия?

Войната в Украйна разби нашите илюзии, но това не означава непременно, че е променила света. България все още е тук, където е от столетия, говори своя език, води своите битки, избира своята ориентация. Има фундаменти, които не се променят.

Що се отнася до илюзиите, че Русия може да бъде включена в международния правен и търговски ред, те приключиха. И това е шок. Когато казваме, че светът няма да бъде същият, всъщност казваме, че не знаем накъде отива светът. Не че не може след войната да изглежда така, както сега, но в момента не знаем как ще стигнем дотам. Ще ви дам пример - след събитията в Будапеща през 1956 и в Прага 1968 г. никой не би предрекъл, че през 1975 г. ще имаме Заключителния акт от Хелзинки (документ, който полага нови принципи на международното сътрудничество и урежда редица ключови споразумения между Изтока и Запада - бел. ред.). Мислехме, че с тези две свои действия СССР се самоизключва от международния ред, но седем години по-късно той подписа споразумение, което го върна в него. Така че в момента просто не знаем и това е плашещото.

Какъв е залогът в Украйна? Това битка между различни визии за света ли е - едната, според която големите държави определят бъдещето на малките, и другата, която гарантира правото на избор?

Ще цитирам Тукидид: "Силните правят каквото искат, а слабите правят каквото трябва". Какво друго е украинската кауза, ако не стремежът на една малка нация - една от слабите според Тукидид - да защити правото си на свобода, да твори собственото си бъдеще, както го прави една велика сила. Това е най-старата битка в историята, сега просто се повтаря отново. В един постимпериалистически свят, в който имаме 195 предполагаемо самоуправляващи се държави, това е битка за последния империализъм. И е битка, която казва, че Русия няма правото да определя свободния избор на украинския народ. Точка. Това е залогът. Важно за всички е принципът всяка държава да има правото да определя своето бъдеще да бъде спазван. Путин срамно го нарушава в Украйна. Ако Украйна изгуби правото да избира своя път, правото на България да избира своя път ще бъде заложено на карта.

Владимир Путин няма да сложи край на войната, без да е постигнал нещо, което може да представи като победа. Какво би могло да означава успех за Русия в този конфликт?

Знаем, че Путин определя успеха като пълно унищожение на украинската държава. Не би струпал толкова войски и не би атакувал Киев, ако не вярваше, че може да събори правителството. Но не успя. Така че всеки "успех" би бил маскиране на провала. Може да се задоволи с Донецка и Луганска област, с Мариупол и със сухопътен коридор към Крим и да каже "Достатъчно". Но е ясно, че той няма да спре там. Путин иска цяла Украйна и няма да се откаже, докато не я получи. Ако не може да направи това сега, ще чака и ще го направи по-късно. Но няма начин безкрайно да прикрива степента на провала си - последствията за руската икономика, за руската армия, за руския елит. Путин може да обяви за победа каквото си пожелае, но това е катастрофа за него.

Какъв е най-вероятният сценарий за приключване на конфликта в Украйна?

Тази война тече вече от осем години. И спокойно може да продължава още поне толкова. Вероятно ще има примирие, което да приключи на операцията в Донбас. Но никой няма да си мисли, че това е краят. Не мога да си представя Украйна да приеме да бъде за постоянно половината от себе си. Да приеме да изгуби голяма част от черноморското си крайбрежие. Да приеме, че Мариупол никога повече няма да бъде част от нея. Това би било болезнена рана, която ще създаде перманентен casus belli. И ще сме свидетели на безкраен конфликт между Русия и Украйна.

Като следствие Украйна няма да влезе в НАТО и няма да получи веднага членство в ЕС, но армията й ще бъде превъоръжена от НАТО, а страната ще бъде възстановена от ЕС. Ето защо действията на Путин са лудост. Той всъщност гарантира това, което се опитва да предотврати. ЕС ще похарчи стотици милиони евро, за да помогне на Украйна да се възстанови, а НАТО ще й изпраща оръжия. Точно това ще се случи с всички произтичащи от него рискове. Дори да има смяна на режима в Русия, на нея ще й е трудно да се откаже от придобитите украински територии. Не мога да видя възможен компромис. Виждам само постоянен casus belli на няколкостотин километра от България.

Какви ще са последствията за Европа от тази война?

Чуваме горди изявления как ЕС преоткрива себе си, как НАТО преоткрива себе си. Но докато Путин е на власт и докато руският режим е такъв, какъвто е, определено има заплаха за сигурността на Европа по цялото продължение на източната й граница от Финландия чак до Черно море. Така че ЕС ще трябва да харчи много повече за въоръжаване и ще трябва да похарчи много за възстановяване на Украйна. И това ще предизвика вътрешно напрежение в европейските държави, хората ще питат защо трябва да им е по-студено през зимата, защо сметките им растат.

В геостратегическо отношение, както посочва Иван Кръстев, въпросът е дали проблемите в Европа ще доведат до това центърът на глобалната сила да се измести още повече към Китай, дали ще се засили съюзът между Китай и Русия и дали те ще успеят да привлекат и Индия в своята орбита. Усещането е, че пластовете се разместват.

Проблемът на либералните демокрации е, че отвореното общество е общество, което постоянно се саморазкъсва, поляризира, трови се от самокритика. САЩ минават през най-лошата фаза на това, откакто се помня. Европа също. Но ако зададем различен въпрос - кои общества са водещи в науката, в иновациите, в технологиите, които ще формират нашето бъдеще. Отговорът е Европа и САЩ. И това не е идеология. Имам предвид способността на САЩ и Европа да изобретяват себе си наново, защото са свободни общества. Не съм сантиментален по повод на свободните общества, те си имат своите проблеми. Но е глупаво да залагате срещу тях.

Нашето предизвикателство не е да стоим и да си мислим: "О, ужас, центърът на гравитация на света се мести на изток, Китай е толкова голям и силен." Просто трябва да направим това, което е казал Волтер - да обработваме своята градина. Да се фокусираме как да направим нашите демократични общества по-честни, по-малко корумпирани, с най-добрите възможни образователни системи. Това е нещото, което има значение. Всичко останало е идеология.

Казвате, че докато Путин управлява в Русия, Европа не може да се чувства сигурна. Как би могъл да приключи този режим и дали войната в Украйна ускорява края му?

Ако Путин загуби в Донбас, дните му са преброени. Ако "спечели", ще оцелее. Но е трудно за него, това е началото на края. Не съм сигурен, че този край ще дойде скоро. Но Путин вече е международен парий, той е извън закона, изолиран. И трябва да остане такъв. Няма път назад за него - не може да се срещате с него, да говорите с него, да го каните на посещение в столицата си, да правите сделки с него. Ако се върнем към примера от началото на разговора, през 1968 г. Брежнев прати танкове в Прага, през 1975 г. имахме Заключителния акт от Хелзинки и СССР беше приет обратно в международния ред. Това няма да се случи сега. И трябва да сме наясно, че това е амбивалентен резултат. Всички искаме отново да има Хелзинки, но сега няма да има и това е проблем и за двете страни. Остракирането на велик лидер на велика страна е морално, политически и стратегически нужно, но ще има последствия и трябва да сме наясно с това.