Пет сценария за хода на войната: 2/5 Продължителен конфликт

Мнозинството анализатори смятат, че рано или късно украинската армия ще се огъне пред по-силния противник. Тя се бие с всичко, което има, през цялото време, без прекъсване. Много е възможно обаче след евентуалния срив на официалната армия да възникне въоръжена бунтовническа съпротива, която да продължи да бъде подкрепяна от Запада. Според експерти при сериозно въстаническо движение Русия ще има нужда от над 500 000 войници, за да контролира и държи окупирана бунтуващата се Украйна. "Путин не разполага с толкова сили, ще остане без хора и Украйна ще се превърне за Русия в това, което беше Афганистан за СССР", прогнозира пред The Wall Street Journal. ген. Ричард Ширеф, бивш зам.-командир на силите на НАТО в Европа.

Труден мир или още много смърт

Тъй като Русия трудно може да си позволи конфликт, който се проточва с месеци, времето притиска Путин и вероятно приближава моментът, в който той да започне да търси решение чрез преговори. Досегашните кръгове от разговори не водят до особени резултати, но в четвъртък е първата среща на ниво външни министри между Сергей Лавров и Дмитро Кулеба, а в последните дни има сигнали, че Кремъл започва да отстъпва от част от исканията си.

Например т.нар. денацификация на Украйна - каквото и да означава това - вече не се споменава от представители на Москва. Що се отнася до "демилитаризация", тя би била неприемлива, ако означава пълно разпускане на украинската армия, но последните изявления на Лавров предполагат, че Русия би приела забрана за разполагане на ракети в Украйна. По темата с военната неутралност на Украйна президентът Зеленски вече публично намекна, че е възможно да приеме договор за това. Защото, както отбелязва в свой анализ за в. Guardian Анатол Ливен от Quincy Institute for Responsible Statecraft, "две неща станаха абсолютно ясни с тази война - че Русия ще се бие, за да попречи на Украйна да стане военен съюзник на Запада, и че Западът няма да се бие, за да защитава Украйна. Да се държи отворена възможността за членство в НАТО, която НАТО няма намерение някога да изпълни, и да се иска от украинците да умират за тази илюзия е нещо по-лошо от лицемерие".

И остават въпросите за Крим и Донбас. Хладният анализ сочи, че Украйна вече е загубила Крим и не може да си го върне, точно както Сърбия не може да си върне Косово без безкрайна и кървава война срещу по-силен противник. "Принципът във всички подобни спорове трябва да бъде, че съдбата на въпросните територии трябва да бъде решена с местни демократични референдуми под международно наблюдение. Това трябва да бъде приложено и към сепаратистките републики в Донбас", посочва Ливен.

Емоционалният аргумент е, че така Путин ще бъде възнаграден за агресията си, но рационалният е, че той няма да успее да подчини цяла Украйна, както иска, а и всъщност няма да получи нищо повече от това, което реално имаше още преди инвазията. А и подобно споразумение за прекратяването й, макар и трудно за преглъщане, ще спести на Украйна дълъг конфликт и ужасна цена в човешки животи.

Ефектите за България

Продължителна война ще доведе до също толкова продължителна несигурност и много по-високи държавни разходи и за България. Отбраната ще се превърне в траен приоритет за правителството. Западът ще се опитва да увеличи икономическите санкции, а това означава още по-високи цени на енергийните суровини и сътресения за бизнеса. Това застрашава да не се сбъднат очакванията българската икономика да набере скорост след ковид кризата, както и плановете за разрастване на компаниите. Износът към Русия и Украйна ще спре, същото се отнася и за вноса. Поне за известно време ще трябва да забравим за чужди инвестиции, а летният туризъм отново може да отчете нулев сезон. В същото време инфлацията ще се увеличи значително, а правителството ще трябва да продължи да подкрепя компании и домакинства.

По темата работи и Кирил Кирчев