Как войната променя Европа

Другата неприятна изненада за Путин е реакцията на Запада. Ако той е смятал, че САЩ и ЕС са твърде вглъбени в себе си и затънали в собствения си упадък, за да отговорят сериозно на агресията му, последните дни са го опровергали. Този път Западът, вероятно вдъхновен от куража на украинците и подканен от възмущението на собствените си граждани, изпълнили площадите на Берлин, Париж, Мадрид и други градове с антивоенни демонстрации, успя координирано да наложи санкции, които наистина хапят. Мерките срещу руската централна банка и финансовата система на страната лишават Москва от достъп до валутните й резерви и имат потенциала да сринат банките й.

Гневната реакция на Путин с ядрена заплаха е сигнал, че изолацията и натискът болят. Въпросът е докъде може да стигне той, ако се почувства уязвен и натикан в ъгъла. Прекъсване на газовите доставки за Европа, (не)прикрита атака срещу държава от НАТО или дори посягане към ядрените ракети звучат немислимо, но след нападението срещу Украйна "немислимо" и "Путин" по-скоро не могат да бъдат в едно изречение.

След анексирането на Крим Ангела Меркел описва Путин като лидер, който използва методи от XIX век през XXI век. Бившият германски канцлер има предвид, че в ера, за която се предполага, че е под знака на мира, правилата и глобализацията, инструментите на руския президент са война и национализъм. Сега агресията на Путин събуди Европа за това, че мирът и благоденствието й не са гарантирани и може да се наложи да бъдат защитавани с оръжие. Както пише Иван Кръстев в свой анализ за в. New York Times, "събитията от изминалата седмица изискват радикално преосмисляне на европейския проект. През изминалите 30 години европейците се залъгваха с мисълта, че военната сила губи значението си на водещ фактор и че американското военно превъзходство е достатъчно, за да откаже другите страни от воденето на война. Разходите за отбрана паднаха. Всеобщо беше убеждението, че от значение е икономическата сила и меката сила. Сега знаем, че санкциите не могат да спрат танковете".

Първо в Германия, после и в ЕС

В рамките на 30-минутна реч в неделя Олаф Шолц скъса с десетилетни традиции в германската външна и отбранителна политика. Пред извънредно заседаващия Бундестаг канцлерът обяви драматично повишаване на отбранителните разходи на Германия - създаване на извънреден фонд от 100 млрд. евро за модернизиране на армията и отделяне на над 2% от БВП годишно за военния бюджет (при 1.5% сега). "Ясно е, че трябва да инвестираме значително повече в сигурността на държавата си, за да защитаваме нашата свобода и демокрация", аргументира се Шолц на фона на аплодисменти от депутати от всички партии. Така Путин успя да постигне нещо, което любезните увещания на Барак Обама и грубите заплахи на Доналд Тръмп не можаха - Германия не само ще изпълнява, но и ще надхвърля целта на НАТО за размера на отбранителния си бюджет.

В предишните дни Германия престъпи още свои табута. За първи път в следвоенната си история страната взе решение да изпрати оръжие на държава в конфликт, след като само седмици по-рано стана за смях с предложението си да достави на Украйна единствено каски. Освен това Берлин прекрати съпротивата си срещу изключването на руски банки от международната финансова система SWIFT, което позволи ЕС и САЩ да наложат силни и координирани санкции на Москва.

Клаудия Майор от германската фондация "Наука и политика" (SWP) определя пред сп. Economist предложенията на Шолц (които са не просто реторика, а ще бъдат вписани в конституцията) като "революция в германската отбранителна политика", идваща след признаване на провала на Берлин по отношение на Русия. "Наистина чувствам, че Германия се пробуди. И осъзна, че се намираме в това, което на немски се нарича Zeitenwende, или смяна на епохата", казва Майор.

В допълнение към засилване на отбраната Берлин планира и изграждането на два терминала за втечнен газ, които да доставят от Катар и САЩ и да намалят зависимостта от Русия, от която сега Германия внася 55% от нужния си газ. Подобни стъпки към енергийно "откачване" започват да правят и други страни в Европа, а също и компании като British Petroleum и Shell, които обявиха изтегляне от инвестициите си в Русия. Освобождаването на Европа от енергийната хватка на Кремъл ще отнеме време и средства, но поне сега има шанс да започне наистина.

Това, което анализ на Марк Ленърд и Йонатан Хакенбройх от Европейския съюз по външна политика (ECFR) определя като "раждането на геополитическа Германия", ще означава и по-геополитически ЕС. Трансформирането на Германия от ленив икономически гигант в сърцето на Европа в държава, способна да поеме отговорност да защитава себе си и съюзниците си от външни врагове, ще трансформира и ЕС и ще помогне за формиране на обща политика спрямо Русия.

За момента агресията срещу Украйна успява да накара приятелите на Путин в Европа (от Марин льо Пен във Франция през Милош Земан в Чехия до Виктор Орбан в Унгария) да направят зрелищен обратен завой, да сплоти ЕС и да го подтикне да действа с необичайна скорост и решителност. Съюзът не само наложи тежки финансови санкции на Русия, но и затвори небето си за руски самолети и изпрати военна помощ за Украйна. След като се разкъса вътрешно заради мигрантската криза през 2015 г., сега ЕС единодушно реши да даде на бежанците от Украйна правото на тригодишен престой, без дори да е нужно да кандидатстват за убежище. "Вече виждаме, че ЕС прави революция в подхода си и никога не е бил толкова единен", казва пред "Капитал" Аманда Пол, анализатор от брюкселския European Policy Centre. Същото важи и за НАТО. "Европейската сигурност е под сериозна заплаха. Няма държава в алианса, която да не разбира заплахата, която представлява Русия днес, и нуждата военният съюз да остане силен и обединен. Виждаме това приложено в действия с решенията за укрепване на източния фланг на НАТО", добавя Аманда Пол.

Геополитическият шах на Путин

Въпросът е колко ще издържи това единство, особено ако войната се проточи, цените на енергията и други стоки продължават да растат в резултат на санкциите и ходовете на Путин, а Украйна се превърне в нещо като Сирия на границите на Европа.

Надеждата в Кремъл може би е била, че "безсмислените безделници" от Запада (по определението на Дмитрий Медведев) ще се погневят и ще пошумят малко и после пак ще дойдат в Кремъл да правят бизнес, както се случи след Грузия, Крим и Донбас. Но реакциите в ЕС и САЩ показват, че този път, както пише Владимир Сорокин в свой текст в Guardian, "с войната Путин пресече червена линия. Маската е свалена. Целта на Путин не е Украйна, а западната цивилизация".

Интересно е на кого разчита Путин в похода си срещу Запада. Анкара например е в деликатна позиция след атаката срещу Украйна и й бяха нужни дни, за да я определи като "война". Балансът е сложен, тъй като Турция има значими отношения с Украйна и е член на НАТО, но, от друга страна, е зависима от Русия не само енергийно, но и като партньор в Сирия. Анкара едва ли ще се присъедини към западните санкции срещу Русия. Въпросът е дали ще участва в усилия на НАТО за засилване на отбраната на прибалтийските държави или за наблюдение на действията на Русия в Черно море. "Балансирането на Анкара може бързо да се превърне в ходене по тънко въже", пише в свой анализ Марк Пиерини от Carnegie Europe.

Китай също е в особена ситуация. Пекин със сигурност е доволен, че Путин държи САЩ заети с Европа и намалява капацитета им да се занимават с Азия. А също така и внимателно наблюдава какъв е отговорът на завземането на Украйна, за да обмисли докъде може да стигне със своите амбиции към Тайван. От друга страна, китайският режим няма интерес да взривява световния ред, а да печели от него.

Със или без съюзници, Путин пропуска още нещо. "В днешния взаимосвързан свят "сферата на влияние" на един лидер вече не е някакво право, произтичащо от историята и географията, а нещо, което трябва да бъде спечелено и после отново печелено всеки ден чрез вдъхновяване на другите да те следват, а не чрез принуждаване", пише колумнистът на New York Times Томас Фридмън. За разлика от XIX век, в XXI век насилието може да спечели войната, но не и мира.