Пет сценария за хода на войната: 1/5 Бърза война

Този вариант на развитие на ситуацията е най-малко вероятен както заради военното съотношение на силите между Русия и Украйна, така и заради съмненията, че Путин действа рационално и воден от интересите на страната си (ако беше така, изобщо нямаше да започне тази война). Освен това Путин знае, че няма как да оцелее политически след подобно поражение и няма да го допусне.

Пирова победа

Второто възможно развитие е бърза военна победа на Русия. След бавното и неуверено начало, Москва успява да ескалира военната си операция. Въпреки героичната съпротива Киев пада, украинското правителство бива заменено с прокремълски марионетен режим, който слага край на западните аспирации на Украйна. Президентът Володимир Зеленски бива убит или успява да избяга в Западна Украйна или в чужбина, откъдето провъзгласява правителство в изгнание. Путин обявява победа и изтегля част от войските, оставяйки достатъчно, за да установи известен контрол над Украйна. Хиляди бежанци продължават да бягат към Европа, а Украйна се превръща във васална на Кремъл държава по подобие на Беларус.

Този вариант не е невъзможен, но зависи от промяната на няколко фактора. Първият е руската армия да успее да поправи първоначалните си грешки и да получи подкрепления от тила (включително от мистериозно отсъстващата руска авиация), а бойният дух на украинците да падне. Дори обаче да превземе Киев и други ключови градове и да смени управлението, Путин ще разбере, че завладяването и задържането на контрола са различни неща. Всяко проруско правителство, наложено чрез кървава окупация, би било нелегитимно, уязвимо към въоръжена съпротива и със слаби шансове за оцеляване. Подобен край на войната ще остави ситуацията крайно нестабилна и с висок риск от ново избухване на конфликт. За да потисне кипящото несъгласие в Русия и Украйна, Путин ще трябва да завърши трансформацията на страната си в полицейска държава, унищожавайки и последните останки от граждански свободи. Русия ще остане задълго парий за западния свят, а в света ще бъде спусната нова желязна завеса.

Третият вариант - среден между тези две крайности - е международният натиск да принуди Путин бързо да отиде към прекратяване на конфликта с преговори, като в замяна на изтеглянето поиска признаване на анексирането на Крим и вероятно откъсване на още части от Украйна.

Ефектите за България

Рисковете за България при последните два варианта са сравнително големи, защото Русия ще е получила със силата на армията си част от поисканото или всичко поискано. Международният ред, който през последните 70 години е базиран на правила, а не на сила, е взривен и вече всеки може да поиска каквото си реши.

България трябва да приеме бързо реалността, че войната в Украйна ще се отрази трайно на бъдещото развитие на страната. Ако Путин подчини Украйна или отхапе част от нея, рискът ще е твърде висок, защото вероятно следващата цел на Москва да бъде връщане на статуквото в Източна Европа отпреди края на студената война, а това означава България да попадне в руската сфера на влияние. Макар този вариант да не изглежда реалистичен на този етап, е важно правителството безрезервно да подкрепя европейския път на страната и да засили отбранителните способности.

Също така управляващите е нужно да са наясно, че при пълна победа на Русия България ще трябва да се подготви за решение на ЕС за спиране на доставките на природен газ и петрол от Москва и за последващи сътресения, въпреки че сега управляващите са против подобна мярка. Това ще бъде висока цена, която България трябва да плати заради умишлено поддържаната от всички правителства през последните над 30 години пълна енергийна зависимост от Русия. Икономическата и политическата изолация на Русия ще продължат, което означава, че страната ще отпадне като възможност за бизнес, а компаниите ще трябва да търсят нови пазари за реализация на продукцията си.

По темата работи и Кирил Кирчев