Минималният корпоративен данък: Полша се съгласи, но Унгария вече е против

Според американския министър на финансите Джанет Йелън, когато държавите започнат да прилагат глобалния данък, останалите страни ще ги последват

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън смята, че мярката ще стимулира глобалната икономика на базата на по-равнопоставени условия

Марина Станева

Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън смята, че мярката ще стимулира глобалната икономика на базата на по-равнопоставени условия © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

След като Полша оттегли ветото си, сега пък Унгария блокира напредъка на предложената от ЕС директива, въвеждаща глобален минимален корпоративен данък. Това е поредната спънка пред плановете за по-справедливо облагане на големите мултинационални компании, пише Financial Times.

Унгарският финансов министър Михали Варга заяви на среща на европейските финансови министри в Люксембург миналата седмица, че Будапеща не може да подкрепи данъка на този етап отчасти заради натиска, който оказват войната в Украйна и инфлацията върху икономиките и компании. Това решение е завой спрямо предишната подкрепа за инициативата от страна на Унгария.

В понеделник министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън коментира, че когато държавите започнат да прилагат глобалния минимален данък върху мултинационалните компании, другите страни с по-ниско корпоративно облагане ще трябва да ги последват или рискуват да загубят данъчни приходи. Миналата година 137 държави подкрепиха въвеждането на минимален корпоративен от 15% върху големите бизнеси, известен като Стълб 2, и оттогава Брюксел опитва да превърне мярката в закон в ЕС, което изисква единодушие от страните членки. Същото споразумение също така подкрепя реформата Стълб 1, чиято цел е да накара 100-те най-големи компании в света да обявяват печалби и да плащат повече данъци в държавите, където извършват своя бизнес.

Аргументите на Будапеща

Решението на Будапеща да блокира процеса е лоша новина за Франция, която в момента държи председателството на ЕС и си беше поставила за цел да прокара данъчната мярка през шестте месеца, в които е на тази позиция. Френският финансов министър Брюно льо Мер каза, че ще продължи да настоява за сключването на договорка по въпроса през последните седмици на френското председателство.

На срещата в Люксембург той влезе в конфронтация с Унгария, посочвайки, че правителството в Будапеща преди е подкрепило минималния корпоративен данък, дори след началото на войната в Украйна. По думите му Стълб 2 ще бъде от полза за икономиката на ЕС и ще сложи край на "данъчния дъмпинг в Европа".

Варга заяви, че бавният напредък спрямо Стълб 1 от данъчното споразумение, който изисква международният договор да влезе в сила, подкрепя аргументите в защита на забавянето на Стълб 2, защото иначе ще се навреди на "пакетния характер" на глобалната сделка.

Миналия месец Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) каза, че ключовото споразумение, подписано в края на 2021 г., ще влезе в сила най-рано през 2024 г. Първоначално се планираше това да стане през 2023 г.

Възстановителният план на Полша

Надеждите бяха, че одобрението на Стълб 2 от ЕС ще стимулира глобалния напредък относно минималния корпоративен данък. Спънките в съюза идват на фона на затрудненията на администрацията на американския президент Байдън да убеди Конгреса да подкрепи данъчните клаузи, които ще въведат и двата елемента от договорката в САЩ.

Същевременно ЕС работи по превръщането на сделката за Стълб 2 в местен закон чрез директива, която да влезе в сила най-рано от есента, ако получи одобрението на всички страни членки. Европейски представители твърдяха, че Полша досега беше против отчасти заради предишния отказ на Европейската комисия (ЕК) да даде "зелена светлина" за средствата по възстановителния план на страната. Този месец обаче беше постигната сделка по плана на Варшава между председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и полския премиер Матеуш Моравецки, което премахна тази пречка.

Сега някои анализатори подозират, че и Унгария така търси начини да накара Брюксел да одобри нейния възстановителен план. Той е блокиран от миналата година заради опасения относно върховенството на закона и корупцията.