Глобалната данъчна сделка – дяволът е в детайлите

Какво е договорено засега

Споразумението може да се приеме като успех за САЩ. Данъчните промени, които президентът Джо Байдън лансира, се възприемат като негов последователен ход към защита на средната класа. Сделката ще доведе до глобална минимална ставка на корпоративния данък от поне 15% и ще предостави на държавите нови права за облагане на големи компании въз основа на това къде печелят приходите си, а не къде са регистрирани. Минималният корпоративен данък ще се прилага за компании с годишни приходи от поне 750 млн. евро. Ако желаят обаче, държавите могат да го въведат за компании с всякакъв размер. Сделката е структурирана така, че да засяга повече компании с течение на времето. Отначало преразпределението на данъчните права ще се прилага за тези с глобален оборот над 20 млрд. евро и маржове на печалбата преди облагане с данъци от поне 10%. Но ако всичко върви добре, този праг може да падне до 10 млрд. евро след време. За спечелване на догонващи икономики като Китай, Индия и някои в Източна Европа е договорено новите правила да не важат за инвестиции в оборудване и производствени предприятия. Ще бъде въведен и задължителен режим за разрешаване на спорове, за да се предотвратят такива между страните, за което настояваше бизнесът.

Главният инвестиционен консултант на "Елана трейдинг" Цветослав Цачев обръща внимание, че със сделката се цели въвеждане на конкретни мерки за облагане на мултинационалните компании по начин, който те няма да успеят да избегнат. В момента голяма част от публичните американски компании например плащат ефективен данък, който е осезаемо под ставката от 21%. Предложението на Байдън е корпоративният данък в САЩ да се повиши на 28%, но има сериозни съмнения, че сенаторите ще го подкрепят.

От всички участващи в онлайн преговорите, девет не подкрепиха сделката, сред които Ирландия, Унгария и Естония, както и Барбадос и Сейнт Винсент и Гренадини. Тяхната съпротива не е изненадваща. Всички тези места с ниски данъци губят конкурентно предимство, както и данъчни приходи. По-интересното е, че данъчни убежища като Бермудските острови, Каймановите острови и Джърси одобряват споразумението. Отказът на три държави от ЕС да се подкрепят сделката е смущаващ за Брюксел и може да създаде практически проблем. Европейската комисия планира да въведе международното споразумение в правото на ЕС, но данъчните директиви изискват единодушие и не е ясно дали неподкрепящите страни ще наложат вето. Ирландският финансов министър Паскал Донъхоу вече заяви, че иска да "продължи да се ангажира" и да "сътрудничи" на преговорите, но това е "въпрос на огромна национална чувствителност".

Печеливши и губещи

Облагането там, където се генерират приходите, ще засегне най-вече страните, в които са регистрирани много централи на мултинационални компании. Изследване на Майкъл Девере и Мартин Симлер от Saïd Business School на Оксфордския университет показва, че около 64% от увеличението на данъчните постъпления заради промяната ще дойде от американски компании, а 45% - от технологични компании. Изключените сектори от това правило са финансовите услуги и добивната промишленост.

Данъчните убежища ще загубят най-много, тъй като сделката позволява на държавите да наложат допълнителен данък на компании, които не са платили минималната ставка във всяка юрисдикция, в която работят - премахвайки досегашните предимства.

Технологичният сектор е първият, който е атакуван с данъчните промени. От една страна, с тях ще отпаднат данъците върху дигиталните услуги, които вече са наложени в няколко държави и доведоха до сериозен конфликт между администрацията на Тръмп и страни като Франция. С промяната ще бъдат облагани печалбите във всяка от тези страни, където са реализирани приходите. Това е важно за големите икономики, защото те са и големите пазари на технологичните компании. На същия принцип ще се облагат и останалите компании. Най-важното е, че се слага край на продължаващото дълго време намаление на данъчните ставки и премахва опасността от нови търговски войни.

Все още не са окончателно ясни важни детайли. Amazon например е компания с много ниска норма на печалба и не влиза в категорията за облагане на печалбата над маржа от 10%. Но американският финансов министър Джанет Йелън определя компанията като подлежаща на облагане по новите разпоредби. Споразумението в Г-7 е да се обложи с данък от 20% печалбите над този марж от 10%. Тези ставки предстои да се уточнят и от тях ще зависи много какъв ще е крайният ефект от мерките и как ще реагират финансовите пазари, отбелязва Цветослав Цачев. Ясни правила в данъчното облагане са по-скоро добра новина за инвеститорите. В момента Уолстрийт не се води толкова от равнището на реализираните печалби, а от перспективите за растеж на приходите и евентуално финансовите резултати години напред.

Още много работа

След като си осигуриха широко споразумение, преговарящите се договориха до октомври да уредят важни подробности. Едно от най-важните неща е да се определи размерът на минималната данъчна ставка - едни страни настояват за 15%, други искат прагът да е е по-висок. Преразпределението на данъчните права също трябва да намали възможността на компаниите да играят с данъчните си основи - т.е. какво се признава за разход и какво не.

Уеднаквяването на данъка ще доведе до един вид стандартизация. Разликата ще дойде от формулата за образуването на данъчната основа. Дори по сегашния 10% корпоративен данък в България, българските дружества не са тези, които плащат най-малко данъци дори в ЕС. Например в Италия, въпреки ставката на корпоративния данък от 30%, дружествата имат доста облекчения по отношение на данъчната основа и в крайна сметка ефективният данък пада под 10%, отбелязва Васил Караиванов.

Затова освен ставката от ключово значение ще бъде промяната във формулата за данъчната основа. От нея ще зависи и това кои сектори ще пострадат най-много.

Глобалното споразумение ще замени националните данъци за дигиталните компании, които някои държави вече са въвели, но не е ясно кога ще се откажат от тях. Споразумението обещава "подходяща координация", но данъчните експерти предупреждават, че това няма да е просто, тъй като всяка държава трябва да приеме законодателство. Например в САЩ президентът Джо Байдън трябва да потърси одобрение от Конгреса за поне някои части от споразумението - и републиканците вероятно ще се противопоставят. Някои страни не са склонни да оттеглят данъците си, докато законодателният процес в САЩ не приключи успешно. Не е ясно до каква степен други данъчни стимули, които в момента се предлагат от правителствата, са обхванати от споразумението. Могат да бъдат засегнати облекчени режими, предлагащи по-ниски ефективни корпоративни данъчни ставки за научноизследователска и развойна дейност. Дан Нийдъл, партньор в адвокатска кантора Clifford Chance, казва пред Financial Times, че ако подобни стимули останат под национален контрол, мултинационалните компании все пак ще изберат да се базират в юрисдикциите с най-щедри режими.

Амбицията на страните е споразумението да влезе в сила от 2023 г. То е голяма крачка напред, но предстои много работа по детайлите, докато придобие завършен вид.