🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Възстановителният фонд на ЕС е изложен на риск заради бавно изпълнение на проекти

Удължаване на срока за изплащане на средства след 2026 г. ще изисква единодушно одобрение от страните

Председателят на ЕК Урсула фон Дер Лайен ще трябва да се справя с надвисналите икономически проблеми в ЕС
Председателят на ЕК Урсула фон Дер Лайен ще трябва да се справя с надвисналите икономически проблеми в ЕС
Председателят на ЕК Урсула фон Дер Лайен ще трябва да се справя с надвисналите икономически проблеми в ЕС    ©  Reuters
Председателят на ЕК Урсула фон Дер Лайен ще трябва да се справя с надвисналите икономически проблеми в ЕС    ©  Reuters

Има риск някои страни в ЕС да не могат да използват напълно най-големия помощен пакет в историята на съюза - средствата от възстановителния фонд, като няколко имат затруднения със спазването на сроковете, договорени с Европейската комисия (ЕК), пише в анализ Reuters.

Според Мануел Идалго, член на Центъра за икономическа политика Esade, затрудненията, съпроводили процеса на договаряне на фонда в размер на 724 млрд. евро, повдигат много съмнения за неговата ефективност и изобщо дали ще успее да подпомогне възстановяването на страните - членки на ЕС, след пандемията от коронавирус.

"Ако не всички средства бъдат изразходвани, това би имало много негативни последствия за репутацията на ЕС. Ако този възстановителен план се провали, съюзът ще има тежката задача да оправдае подобен тип фондове, започвайки от това дали изобщо трябва да съществуват те", добавя Идалго.

България също има проблеми с изпълнението на плана за възстановяване, като парламентът възложи на правителството да го предоговори, което ще стане бавно и ще доведе до загуба на средства (вижте карето).

Пълно единодушие за удължаване на срока на фонда

Най-тежкият въпрос ще бъде осигуряването на единодушие от 27-те членки на блока относно удължаването на срока на изплащане на финансирането след 2026 г., което ще изисква одобрение от парламента на всяка страна, включително Унгария и Полша, които вече са в противоречие с ЕС и могат да използват подкрепата си като лост за постигане на отстъпки.

ЕС замрази средствата, предназначени за Унгария и Полша, заради проблеми с върховенството на закона. Достъпът на Полша до близо 36 млрд. евро от фондовете зависи от цялостното преразглеждане на съдебната ѝ система. ЕС задържа 5.8 млрд. евро, докато Унгария не приложи мерки за ограничаване на корупцията и за повишаване на независимостта на съдебната система.

Марек Земан, говорителят на Чешкото министерство на външните работи, също изрази мнение по въпроса: "Удължаването на времето за изпълнение представлява сериозен проблем, защото това означава, че решенията за собствените ресурси на държавите трябва да бъдат преразгледани, което също изисква единодушие, а това е почти невъзможно."

Страните вече изостават

Макар че основните етапи и цели трябва да бъдат постигнати до август 2026 г., 70% от безвъзмездните средства и заемите трябваше да бъдат отпуснати до миналата година, а останалите - до 2023 г. Действителната сума, за която са поети ангажименти до момента, е около 20% според данни на ЕС.

ЕС очакваше до август 2026 г. всички проекти да бъдат завършени, но още от сега някои държави не се движат добре спрямо графика и се очаква да има забавяния с осъществяването на техните проекти.

Ефектът от поскъпването на суровините

Някои от получателите на средствата твърдят, че покачващите се цени на суровините е една от главните причини за забавянето. Например Португалия е отпуснала 1.4 млрд. евро, което е само 8.5% от цялата сума от фонда, на фирмите изпълнители към края на 2022 г. Говорителят на правителството Мариана Вейра да Силва, съобщи: "Има вероятност да има преоценка на проектите от Европейската комисия, която ще започне през януари, и също ще се обсъди вариантът за удължаване на срока за завършването им."

Португалия е в процес на изчисляване на нужното време за довършване на проектите, смятайки всички фактори от макроикономически аспект, които могат да повлияят на процеса.

От друга страна, Италия също очаква среща с ЕК, за да бъдат разгледани някои аспекти от възстановителния план на страната. Въпреки че все още не са заявили, че биха искали удължаване на срока след 2026 г., източник в италианското правителство е казал: "Рим иска от Брюксел да вземат под въпрос високите цени на суровините и техния принос към възможните забавяния."

Двете страни, които най-много настояват пред Брюксел за удължаване на крайния срок, са Румъния и Португалия, като те са подкрепяни от Испания и още други южноевропейски страни от съюза. Но въпреки опитите ЕС ще се опита до последно да не удължава срока, надявайки се европейските държави да изпълнят колкото се може повече проекти според първоначално определения срок за изпълнение, според източник от ЕК.

България иска предоговаряне на плана

На фона на протести Народното събрание гласува с голямо мнозинство миналия четвъртък да задължи Министерския съвет да предоговори Плана за възстановяване и устойчивост в частта му в сектор "Енергетика". Крайният срок, който депутатите дадоха на служебното правителство за започването на преговорите, е 31 март. Решението предвижда от плана да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производството на електроенергия с 40% спрямо базовата 2019 г. Предвидено е да отпаднат и всички реформи и инвестиции в плана, свързани с тази цел. Към момента Европейската комисия все още не е получила официално уведомление от българските власти с искане за промени в плана, коментира говорител на институцията по време на редовния брифинг в понеделник. От изпълнителния орган на съюза обаче са наясно с решението на Народното събрание и коментираха, че държава може да поиска предоговаряне на плана, но е длъжна да докаже, че не може да изпълнява целия план и/или части от него поради сериозни и независещи от нея обстоятелства.
Все още няма коментари
Нов коментар