Румъния използва икономическите възможности от войната в Украйна

Страната се превръща в център за търговия на украинско зърно

За разлика от северната ни съседка България не успява да привлече вниманието към себе си като алтернатива на пристанище Констанца за износ на украинското зърно.

Моника Върбанова

За разлика от северната ни съседка България не успява да привлече вниманието към себе си като алтернатива на пристанище Констанца за износ на украинското зърно. © Цветелина Белутова

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Румъния се оказа на първа линия в посрещането на бежанци от Украйна след началото на руската инвазия. Пет месеца след началото на войната правителството успява да превърне страната в ключов център за износ на зърно от Украйна и се опитва да се превърне в газово независима.

След като морските пристанища на Украйна бяха блокирани или превзети от руските сили, черноморското пристанище Констанца в съседна Румъния се превърна в основен канал за износа на зърно от разкъсаната от войната страна. Констанца има най-бързо зареждащия се терминал за зърно в Европа, който е успял да обработи над милион тона украинско зърно към момента.

"Русия задушава Украйна, като блокира пристанищата й. Няма алтернатива на черноморските пристанища при доставянето на храни в размер на 50 млн. тона за глобалните пазари", посочва Анди Хъндър, председател на Американската търговска камара в Украйна. За разлика от северната ни съседка България не успява да привлече вниманието към себе си като алтернатива за износ на украинското зърно. По време на скорошна визита с лидерите на Франция, Германия и Италия румънският президент Клаус Йоханис каза в отговор на продоволствената несигурност, че "Румъния участва активно в улесняването на транзита на износа за Украйна и това я превръща в центъра за зърно в ЕС", за да може то да достигне до традиционните пазари в Близкия изток, Северна Африка и части на Азия.

Въпреки това заместник-министърът на земеделието на Украйна Маркиан Дмитриевич в обръщение към Европейския парламент заяви, че с жътвата в Румъния пристанището на Констанца допълнително ще запълни капацитета си, а "това ще усложни износа на украински продукти". Миналата година Румъния е изнесла 60% от своята пшеница в трети страни. Тази година правителството е отпуснало 500 млн. евро за подпомагане на земеделието и поддържане на производството. Проблемите с транзита включват бавни и трудни проверки на границите, лошо качество на жп мрежата и в страната, липса на разширена магистрална система. Констанца и околната инфраструктура също страдат от десетилетия от липса на инвестиции.

Решенията, обсъдени в Киев, включват ускоряване на доставките на шлепове по река Дунав, увеличаване на скоростта на тяхното разтоварване в румънските пристанища, нови гранични пунктове за камиони с украинско зърно и повторно отваряне на изведена от експлоатация железопътна линия, свързваща Румъния с Украйна и Молдова. В Киев Йоханис призова за международна "коалиция на желаещите", която да се справи с проблема и в чиято основа да е Румъния.

Според румънските политици финансирането за това трябва да дойде от Европейския съюз. Румъния настоява особено за финансова подкрепа за развиване на капацитета за преработката на храни. "Ние внасяме в ЕС много голямо количество протеинови култури за животни, соя например... Мисля, че трябва да развием в Европейския съюз капацитет за производство на тези протеинови култури, а Румъния има голям потенциал да го направи" - казва евродепутатът Алин Митуца ("Обнови Европа", Румъния). Друг пример, даден от евродепутата, беше разработването на алтернативи на торовете с природен газ, нещо, което е особено важно в контекста на нарастващите цени на газа и необходимостта да се намали зависимостта на ЕС от изкопаеми горива от Русия, а и е част от приоритетите на ЕК за реформа в земеделието. Комисията вече заяви, че финансирането в тази насока може да бъде осигурено чрез адаптиране на Плана за възстановяване и устойчивост към новите предизвикателства, свързани с руската инвазия в Украйна.

Истинският енергиен хъб на Балканите

Румъния за разлика от България разчита на Русия за едва 20% от газа. Все пак има посредници на руската компания, които продават газ в Румъния, и нейната икономика също не остава незасегната от повишените цени на горивата и електроенергията. За да компенсират, до март 2023 г. властите прилагат целеви плащания към уязвимите домакинства, но също и ценови таван за повечето потребители на нивата, преобладаващи преди скока на цените на енергията през есента на 2021 г. Все пак Румъния има значителни резерви на газ и петрол на сушата и в морето.

Румъния разчита на офшорни газови запаси, оценени на 200 млрд. куб. метра газ. "Страната предприема решителна стъпка, за да гарантира енергийната си сигурност... в момент, когато международните газови доставки са застрашени от войната в Украйна", каза премиерът Николае Чука наскоро. Според проучване от 2018 г. на одиторската компания Deloitte офшорният газ може да донесе 26 млрд. долара данъчни приходи на правителството на Румъния за планиран 23-годишен период на експлоатация.

Румъния отдели 1.6 млрд. евро за енергийния сектор в своя национален План за възстановяване и устойчивост. Това включва 460 млн. евро за производство на възобновяема енергия, 300 млн. за високоефективно комбинирано производство и 200 млн. за интегриран производствен капацитет на фотоволтаични батерии и панели.

Фондът на ЕС за модернизация също може да донесе допълнителни 1.1 млрд. евро за укрепване на мрежата за разпределение на енергия. Европейската комисия вече одобри помощ за преструктуриране от 2.66 млрд. евро за третия по големина производител на електроенергия в страната, Oltenia Energy Complex, за замяна на производството на електроенергия от лигнитни въглища с електроенергия, произведена от природен газ и възобновяеми източници (1.2 GW в турбини с комбиниран цикъл и 725 MW фотоволтаична енергия). Средствата ще бъдат насочени и към модернизиране на електропровода до Черно море, за да се позволи инсталирането на допълнителни 600 MW възобновяема енергия в този регион.

Най-големите производители на природен газ в Румъния, Romgaz и OMV Petrom, планират да инвестират в съвместен проект за производство на водород близо до Черно море, докато Transgaz обмисля инвестиция от 626 млн. евро в изграждането на тръбопроводи за водород. След като Украйна официално се присъедини към Европейската мрежа на операторите на преносни системи (ENTSO-E) и само три месеца след пускането на безвизовия енергиен режим, страната започна да изнася електроенергия към Европа, и то към Румъния.