Защо инфлацията отказва да си отиде

През 2020 г. и 2021 г., когато пандемията от ковид-19 попречи на производството на стоки и услуги, правителствата раздадоха огромни помощи. В същото време особените условия, пред които са изправени домакинствата, доведоха до драматични промени в потреблението, което рязко се насочи към стоки и след това обратно към услуги. След първоначален дефлационен импулс нетният ефект от тази суматоха беше повишаване на цените. Миналата година около 40% от покачването на цените в САЩ спрямо тенденцията преди пандемията и 66% от покачването на цените в еврозоната се дължат на смущения в производството и по-високи цени на суровините, изчислява МВФ. Щедрите стимули и промените в разходите на домакинствата представляват още 30% както в САЩ, така и в Европа.

Пороят от сътресения продължи с нахлуването на Русия в Украйна през февруари. С изключение на тези за САЩ и Китай, грешките в прогнозите на МВФ за инфлацията за големите икономики всъщност са по-големи тази година от миналата. И въпреки че проблемите с прогнозирането на основната инфлация бяха основната причина за лошите прогнози миналата година, подценяването на приноса на храните и енергията бяха по-големите проблеми през тази.

Скъп долар и ръст на заплатите

Ефектът от войната на Владимир Путин се усложнява от шоковото покачване на стойността на долара - което до голяма степен е продукт на агресивната кампания на Фед срещу вътрешната инфлация. Тъй като другите валути отслабват, разходите за внос на техните икономики нарастват, което изостря проблемите с инфлацията. В бележка, публикувана на 14 октомври, Гита Гопинат, заместник управляващ директор на МВФ, и Пиер-Оливие Гуринша, главен икономист на фонда, изчисляват, че 10% поскъпване на стойността на долара повишава инфлацията на потребителските цени в чуждите икономики с около 1% средно, с по-големи ефекти на места, по-зависими от вноса.

Силният ръст на заплатите е вторият заподозрян. В нормални времена нарастването на заплатите се определя най-вече от производителността на труда, инфлационните очаквания и наличието или липсата на застой на пазара на труда. По-бързият растеж на производителността и по-високата очаквана инфлация водят до по-голям ръст на заплатите; по-високата безработица означава по-малко. В ранните етапи на пандемията тези взаимоотношения се разпаднаха. Според анализа на МВФ основите са имали по-малко значение от интензивните ограничения върху предлагането на работна ръка, свързани с блокирането и социалното дистанциране. С началото на възстановяването нормалните модели започнаха да се налагат. И все пак това не е помогнало много за заплатите. Предлагането на работна ръка е станало по-малко проблем, но заплатите продължават да растат благодарение на стабилното наемане и ниската безработица.

Повишаването на заплатите стимулира потребителските разходи и допринася пряко за по-високите цени на трудоемките услуги. Наистина някои експерти "ястреби" се тревожат за спирала заплати-цени, в която работниците изискват по-високо заплащане, за да покрият растящите цени, докато фирмите ги повишават, за да покрият растящите сметки за заплати. И все пак анализът на МВФ показва, че е необходимо известно внимание. Въпреки че ръстът на заплатите беше висок, в много страни той не беше достатъчно висок, за да се справи с инфлацията. Проучване на 22 исторически периода, сравними с този - по време на които номиналното заплащане нараства, а безработицата и реалните заплати намаляват - установява, че рядко се появяват спирали между заплати и цени. В средата на периода инфлацията започна да спада, въпреки че безработицата остана ниска - почти идеален сценарий за политиците.

Въпреки това инфлацията нараства

Има предупреждения. В повечето случаи беше необходима по-строга парична политика за забавяне на инфлацията. Необичайният характер на настоящите обстоятелства може да означава, че миналият опит е със съмнителна значимост. И най-важното е, че много зависи от това какво се случва с инфлационните очаквания - трета и непредвидима инфлационна сила. Вярванията на хората за бъдещето влияят на тяхното потребление и договаряне на заплатите. Ако скорошният опит има голямо значение за формирането на тези вярвания, това би помогнало да се обясни устойчивата инфлация и би усложнило работата на централните банкери.

2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved