Графики на годината

Наред с високата инфлация и влошаването на условията на търговия, предизвикани от агресията на Русия срещу Украйна, сред причините за забавянето на световната икономика е и най-голямото, най-бързо и синхронизирано затягане на монетарната политика, предприето от централните банки на развитите икономики.

Финансовите пазари са нервни, но нова глобална финансова криза не се очаква. Причината за това е, че днес инфлацията е висока и редуцира реалната стойност на дълга. Това е много различно от периода през 2008-2009 г., когато в условията на ниска инфлация покачването на рисковите премии се оказа достатъчно, за да увеличи реалната тежест на дълга и да отключи процес на значителни корекции в цените на различните категории активи, включително и недвижимостите.

В същото време пазарът на труда продължава да бъде източник на положителни новини. Ако правителствата и централните банки успеят да преведат световната икономика през шоковете, предизвикани от агресията на Русия, без това да доведе до значително влошаване на пазара на труда, това ще бъде забележителен успех. Особено ако са прави онези, които смятат, че шоковете, през които преминава икономиката днес, са по-големи от тези по време на глобалната финансова криза от 2008-2009 г.

Предстои година на изпитание за централните банки

Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика

Фотограф : Лили Тоушек

Ако 2022 г. беше годината на "голямата инфлация", 2023 г. вероятно ще бъде тестът за централните банки и тяхната способност да запазят покупателната сила на парите. В четири поредни свои срещи ЕЦБ повиши основните лихви в еврозоната през изминалата година - за някои това бяха дълго чакани и закъснели действия, а други не вярваха, че ще бъдат възможни. Последните публични заявления са за нови увеличения на лихвите и количествени затягания през 2023 г.

Нека поставим тези действия в историческа перспектива. На графиката виждаме месечната динамика на основните лихвени проценти на ЕЦБ за периода след началото на глобалната финансова криза. С невъоръжено око се вижда, че след рязкото сваляне на лихвите през есента на 2008 и зимата на 2009 г. те остават изключително ниски за повече от 12 години до средата на 2022 г. От средата на 2014 г. лихвата по депозитното улеснение е отрицателна, а от пролетта на 2016 г. лихвата по основните рефинансиращи операции е нула.

Финансовият сектор, длъжниците и стопанските агенти като цяло твърде дълго оперираха в среда на "евтини" (дори "безплатни") пари. Дори с четирите увеличения през 2022 г. лихвените нива са все още далеч от тези, които виждахме преди финансовата криза от 2008 г., или нивата, с които стартира единната валута през 1999-2000 г. Такъв експеримент историята не познава, няма откъде да почерпим опит и аналогии в миналото. Не знаем и колко големи са изкривяванията в структурата на икономиката, в разпределението на капитала и ресурсите, причинени от повече от десетилетие на нулеви лихви.

През 2023 г. ще видим още увеличения поне докато не се види много ясна тенденция за значителен спад в инфлацията. Това отговаря на поне едно съмнение, поставяно с голяма острота в последните години - доколко има връщане назад към нормалност. Хипотезата, че ЕЦБ никога не може да повиши лихвите заради риск от разклащане на банковата стабилност в еврозоната и платежоспособността на тежко задлъжнели държави членки, не се сбъдна.

Големият въпрос обаче е дали ЕЦБ ще успее да наложи положителни реални лихви - иначе казано, нива, надхвърлящи годишната инфлация. Засега лихвите са отрицателни дори след повишенията. Това ще предопредели дълбочина на неизбежната корекция, особено в цените на активите и капиталоинтензивните индустрии, чувствителни към достъпа и цената на кредита. Преструктурирането на икономиката е процес на съзидателно разрушение - предстои да видим колко болезнено натрупаните дисбаланси ще бъдат изчистени.

Икономиката може да премине успешно и тежка криза при правилни мерки

Георги Ангелов, старши икономист на институт "Отворено общество"

Фотограф : Лили Тоушек

През 2022 г. българската индустрия отчете абсолютен рекорд в индустриалното производство - най-висок индекс на производството в преработващата индустрия, откакто има данни. Общото индустриално производство също достигна рекорд през август 2022, но леко се забави есента заради временно забавяне на енергетиката и добивната индустрия. Става въпрос за реално производство, не за оборот (оборотът, разбира се, също е рекордно висок).

Още по-интересно е, че в последните месеци се наблюдава и ускорение на реалния растеж на производството в преработващата индустрия, който достига 14.2% на годишна основа през октомври спрямо 12.4% през юли. Почти всички подотрасли на преработващата промишленост отчитат растеж по последни данни с малки изключения

като текстил, каучук и химия.

Българската индустрия опроверга песимистичните прогнози и се справя добре в тежката среда, създадена от енергийния шок, войната и инфлацията. Помогна това, че България бе сред първите страни, които въведоха компенсации за цената на тока, използвайки свръхпечалбите от енергетиката и износа на ток (друг е въпросът, че тези компенсации са твърде щедри и се дават дори на сектори като петролния, които нямат нужда от помощ, защото печелят от инфлацията).

Във всеки случай показателно е, че дори и при тежка криза икономиката може да премине успешно, когато се вземат навреме правилните мерки. Това ще е особено важно и през 2023 г. заради очаквано забавяне на европейската икономика и опасения за рецесия. С реформи и ускорено използване на европейските фондове

България би могла да мине успешно и през 2023 г.

Тъмната страна на щедрите енергийни помощи

Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт

Фотограф : Надежда Чипева

Цените на енергийните суровини продължават да са в центъра на обществени, икономически и политически дискусии и през изминалата година, а по всичко личи, че това ще продължи и в следващите години. Борсовите цени на електрическата енергия в България и Чехия, а и не само, имат много сходна динамика, но държавните политики за предоставяне на субсидии за бизнеса се различават диаметрално.

В Чехия, както и в останалата част на ЕС, първоначалният фокус на помощите е върху домакинства и уязвими потребители като училища, детски градини, болници и др., а размерът на помощта е минимален. Постепенно, при необходимост, както обхватът на субсидиите, така и размерът им се увеличават, тъй като енергийната криза се влошава през изминалата година. Обратно - в България помощите са за всички и поравно още от първия ден на въвеждането им, а размерът им е много щедър.

Чехия въвежда таван на цените за бизнеса едва от началото на следващата година в размер на 240 евро/мВтч, приложим до 80% от потреблението, а останалите 20% се плащат на пазарна цена. Германия въвежда таван от 130 евро/мВтч, но само за индустрията и до 70% от потреблението, а останалите 30% се плащат на пазарна цена. България въвежда таван от 128 евро/мВтч в средата на тази година, а парламентът вече гласува на първо четене намаляването му до 102 евро/мВтч от началото на следващата година.

Щедрата държавна политика създава три огромни проблема:

- Тези помощи не са временна мярка - те създават траен и огромен по размерите си бюджетен разход, който ще става все по-труден за обслужване с очакваното влошаване на публичните финанси през следващата година.

- Безусловните помощи насърчават потреблението на електрическа енергия в условия на енергиен дефицит в цяла Европа и обезкуражават инвестиции в енергийни спестявания, включително в по-модерни и енергоефективни машини.

- Таванът на цените за бизнеса е своеобразен защитен механизъм, който обезсмисля търсенето на продукти за хеджиране на ценовия риск и по този начин замразява развитието на пазара. Този ефект допълнително се засилва от наложения таван на производителите с Регламент (ЕС) 2022/1854.

Еврозоната е все по-необходима

Васил Караиванов, макроикономист, преподавател в Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски"

Васил Караиванов Фотограф : Юлия Лазарова

Покритието на левовете с валутни резерви вече приближава критичните нива. Ако при въвеждането на валутния борд през юли 1997 г. валутните резерви на БНБ са покривали 2.5 пъти (250%) левовия компонент в паричния агрегат М1 (т.нар. тесни пари, който включва наличните пари и парите в разплащателни сметки), т.е. за всеки лев е имало валутни резерви на стойност за 2.50 лв., то в края на октомври 2022 г. покритието вече е само 0.81, т.е. за всеки лев валутните резерви са само 81 стотинки (81%). Притеснителното е, че спадът от ниво 100% покритие за агрегата М1, каквото беше в края на 2020 г., до ниво около 80%, т.е. спад с 20%, се реализира в първото полугодие на 2021 г. - за около 6 месеца. Засега покритието продължава на нива около 80%.

При най-широкия паричен агрегат М3 (т.нар. широки пари, който обхваща агрегата М1 и включва още срочните депозити, репо сделки и други по-малки компоненти) покритието на левовия компонент с валутни резерви спадна под 100% още през 2005 г. и в края на октомври 2022 г. е на нива от 0.71 (т.е. само 71% покритие).

През годините покритието на левовете започва да намалява по обективни причини и една от тях е естественият процес по създаване на левови пари в икономиката от банковата система чрез цикъла "депозит - кредит - депозит". Друга причина са недостатъчните чуждестранни инвестиции.

Покритие на левовете с валутни резерви и в частност с евро под 100% е силно притеснително. Потенциален проблем, който може да възникне, е загубата на ликвидност на финансовата ни система в основна валута - евро. Това ще изложи на риск финансирането на новоемитиран държавен дълг (по примера на Великобритания отпреди два месеца) и кредитирането на бизнеса и домакинствата. Друг потенциален риск при продължаващо намаляване на покритието на левовете с валутни резерви е атака на валутния борд с цел промяна на валутния курс, което може да се реализира и през банкови рънове. Вероятността и възможността за реализирането на последните сценарии засега е много малка, но все пак съществува, при все че БНБ не може да бъде ефективен кредитор от последна инстанция.

Затова е необходимо бързо влизане в еврозоната и приемане на еврото.