Европа се сблъсква с проблеми при утвърждаването на пазара на чипове

Пазарът на полупроводници надхвърли 500 млрд. долара за първи път през 2021 г. и се очаква да се превърне в индустрия, която е оценена на трилиони долари до 2030 г., сочат данни на консултантската компания McKinsey. Тайван е глобалният център за най-модерното производство на чипове. По отношение на полупроводниците под 10 нанометра, които са най-развитите версии и са ключови за най-новите технологии, Тайван държи повече от 90% от световния пазарен дял. Положението е подобно и при полупроводниците с по-голям размер, които намират приложение в продукти като автомобилите. Там сериозни играчи са Южна Корея, Япония, САЩ и отново Тайван, като процентът от пазарния дял на Европа е около 10%.

Стойността на чиповете обаче само ще нараства през следващите години, като Европейският съюз (ЕС) напълно осъзнава това. Едно от големите желания на блока е да се предотврати сценарий, който е подобен на този със зависимостта от руските енергийни източници. Ескалирането на напрежението около Китай и намеренията на Пекин да си върне Тайван, където е базиран най-големият производител на полупроводници TSMC, както и като цяло влошените отношения Изток-Запад правят ситуацията още по-трудна.

Това е и причината Европейската комисия да представи Европейския закон за полупроводници, който предвижда инвестиции от 43 млрд. евро в сектора. Целта на законодателството е да се улесни изграждането на заводи и връзки за доставки от най-големите производители като Samsung, Intel и TSMC. Това би трябвало да помогне за достигане на 30% от пазарния дял до 2030 г.

Американският гигант в бранша Intel обеща първоначална инвестиция от 33 млрд. евро в ЕС, включително 17 млрд. за мегафабрика в Германия. Европейските производители на чипове като STMicroelectronics и Infineon също разширяват съоръженията си на континента. ЕС също така се опитва да привлече TSMC да създаде мащабни операции в блока, като малко преди Коледа излезе информацията, че тайванската компания обмисля изграждането на първия си завод в Европа.

Трудна задача

Постигането на подобен дял от пазара е задача, която изисква много усилия както на европейско, така и на национално ниво. За момента обаче изглежда, че тя е трудно постижима. Между 2021 и 2025 г. трябва да бъдат построени най-малко 81 нови съоръжения за чипове; 10 в Европа, в сравнение с 14 в САЩ и 21 в Тайван, според най-новите данни от септември от SEMI, базирана в САЩ организация за полупроводникова индустрия.

Въпреки многото производствени локации на континента само едно съоръжение в Ирландия има способността да произвежда чипове под 10-нанометрова технология - и то все още не функционира напълно. Друг проблем са нарастващите разходи за производство на все по-сложни чипове. Това води до ситуация, в която "по-малко компании успяха да се справят", казва пред Financial Times един изпълнителен директор на компания за чипове. "Много от тези, които отпаднаха от надпреварата, бяха в Европа."

Това остави европейската верига за доставки без някои от ключовите способности, необходими за усъвършенствано производство на полупроводници. Янг Уанг, старши анализатор в Лондон в консултантската компания Counterpoint Research, посочва, че в Европа няма дизайнери на чипове, които да работят в 7-нанометрови и по-малки измерения, които са възлови версии на технологията. "Нито един от 10-те най-добри дизайнери на чипове в света не е базиран в Европа, докато САЩ са водещи в света в дизайна на полупроводници", казва той.

Финансирането също е решаващ фактор. Колкото по-напреднал е чипът, който се прави, толкова по-капиталоемък е процесът. Например капиталовите разходи на TSMC за 2022 г. ще бъдат 36 млрд. долара, а този месец компанията обяви плановете си да утрои инвестициите си в Аризона от 12 млрд. долара на 40 млрд. през следващите години, където ще внедри и по-модерната 3nm технология до 2026 г.

Изграждането на верига за доставки, толкова сложна, колкото тази, необходима за най-модерната технология за чипове, ще отнеме години. Освен това начинанието ще изисква още повече подкрепа от данъкоплатците, казват ръководители в индустрията. Страни като Китай, Тайван и Южна Корея са инвестирали милиарди в продължение на десетилетия, за да подкрепят своите производители на чипове.

"Законът за европейските чипове е чудесен инструмент, защото ни поставя на едно и също ниво на стимули в световен мащаб", каза пред Financial Times Жан-Марк Чери, главен изпълнителен директор на STMicroelectronics, базирана в Женева компания, която доставя чипове за автомобилния и промишления сектор. "Но ако трябва да изградим [напреднали технологии] и огромни фабрики... тогава не е много конкурентно."

В последните години освен това се усеща и голям недостиг на квалифицирани кадри, което допълнително намалява възможността за развитие на технологията на Стария континент. Най-големите специалисти са събрани в Тайван, Южна Корея и САЩ, като примамването им към Европа е трудна задача - заплатите им са достатъчно високи, животът им е уреден, а и компаниите, в които работят, са стабилно подсигурени. Възможност за ЕС са американските и европейските граждани, които работят в сектора в Китай. Последният пакет от санкции на САЩ срещу Китай забрани търговията на местни компании с китайски, като също така направи незаконно местни граждани да работят за китайски компании.

Има и позитивни признаци

Въпреки това има и признаци, които сочат, че надеждата не е изгубена. Carl Zeiss SMT е единственият производител на огледала и лещи, които се използват в най-модерното оборудване за производство на чипове в света. Неговите свръхпрецизни огледала и лещи са толкова точни, че са способни на прецизност, 200 пъти по-голяма от тази на космическия телескоп James Webb.

Zeiss има "уникална компетентност", смята Питър Венинк, главен изпълнителен директор на ASML, базираната в Нидерландия компания, която държи глобален монопол върху производството на машини за екстремна ултравиолетова литография (EUV), необходими за производството на авангардни чипове. Лещите на Zeiss са ключови за бизнеса на ASML. Венинг е на мнение, че без оптиката на Zeiss ASML не би могла да направи своите EUV машини, които използват ултравиолетова светлина, за да сканират дизайни на чипове върху силициеви пластини в малък мащаб. А без машините на ASML би било невъзможно да се направят най-модерните чипове, необходими за бъдещи технологии като изкуствен интелект, автономно шофиране и квантови изчисления.

Заедно със солидните основи на континента в химикалите и материалите компании като Carl Zeiss SMT и ASML и техните вериги за доставки ще бъдат фундаментални за амбицията на Европа да се превърне в един от най-важните световни доставчици на чипове от най-висок клас.