Свят

Световните разходи за лихви са 13 трлн. долара

Кой е най-силно засегнат от покачващите се лихвени проценти

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

След спокойното минало десетилетие, когато лихвените проценти почти не помръдваха, инфлацията накара централните банкери да се задействат. Всъщност те рядко са били толкова активни. През първото тримесечие на 2021 г. лихвите в набор от 58 богати и развиващи се икономики са били средно 2.6%. До последното тримесечие на 2022 г. това число достигна 7.1%. В същото време общият дълг в тези страни достигна рекордните 300 трлн. долара, или 345% от общия им БВП, в сравнение с 255 трлн. долара, или 320% от БВП, преди ковид пандемията.

Колкото по-задлъжнял става светът, толкова по-уязвим е към покачването на лихвите. За да оцени комбинирания ефект от нарастването на заемите и по-високите лихви, The Economist направи оценка на разходите за лихви, които плащат фирми, домакинства и правителства в 58 държави. Тези икономики общо представляват над 90% от световния БВП. През 2021 г. лихвените им разходи възлизат на 10.4 трлн. долара, или 12% от общия им БВП. До 2022 г. те достигнаха колосалните 13 трлн. долара, или 14.5% от БВП.

Условности

Изчисленията се основават на определени допускания. В реалността по-високите лихвени проценти не увеличават незабавно разходите за обслужване на дълга с изключение на този с плаваща лихва, каквито са много банкови овърнайт заеми. Падежът на държавния дълг обикновено варира от пет до десет години; за фирмите и домакинствата е характерно да вземат по-краткосрочни заеми. Нека приемем, че на публичния дълг му трябват пет години, за да почувства по-високите лихви, а при домакинствата и компаниите те се прехвърлят за две години.

За да прогнозираме какво може да се случи през следващите няколко години, са необходими още няколко допускания. В реалния живот кредитополучателите реагират на по-високите лихви, като намаляват дълга си, за да гарантират, че лихвените плащания няма да излязат извън контрол. Въпреки това изследване на Банката за международни разплащания - клуб на централните банки, показва, че по-високите лихви всъщност водят до нарастване на лихвените плащания по дълга спрямо доходите, т.е. намаляването на задлъжнялостта не компенсира изцяло по-високите разходи. Затова приемаме, че номиналните доходи нарастват съгласно прогнозите на МВФ, а съотношенията на дълга към БВП остават непроменени. Това предполага годишни бюджетни дефицити от 5% от БВП, по-ниски отпреди ковид.

Колко се надува сметката

Анализът показва, че ако лихвените проценти следват пътя, който пазарите за държавни облигации предначертават, лихвените разходи ще достигнат около 17% от БВП до 2027 г. Ами ако инвеститорите подценяват плановете на централните банкери? Още един процентен пункт над това, което залагат пазарите, и сметката би набъбнала до масивните 20% от БВП.

Такава сметка би била огромна, но не и безпрецедентна. Разходите на САЩ за лихви надхвърляха 20% от БВП по време на глобалната финансова криза от 2007 - 2009 г., при икономическия бум от края на 90-те години, както и при последния голям взрив на инфлацията от 80-те години. И все пак осредняването би прикрило големите различия между отделните индустрии и държави. За правителството на Гана например съотношението на дълга към приходите ще достигне над шест, а доходността по държавните облигации - 75%, което почти със сигурност би наложило болезнени съкращения на държавните разходи.

Инфлацията може леко да облекчи тежестта, като повиши номинално данъчните приходи, доходите на домакинствата и корпоративните печалби. А в световен план дългът като дял от БВП е паднал от върха от 355% през 2021 г. Покачването на лихвите досега обаче повече от компенсира това облекчение. В Америка например реалните лихвени проценти, измерени чрез доходността на петгодишните защитени от инфлация ценни книжа, са 1.5% срещу средно 0.35% през 2019 г.

Проблеми назаем

И така, кой понася тежестта? The Economist подрежда домакинствата, компаниите и правителствата в извадката от 58 държави по два критерия: съотношението на дълга към приходите и нарастването на лихвите през последните три години. Що се отнася до домакинствата, богати демокрации като Нидерландия, Нова Зеландия и Швеция изглеждат по-чувствителни към нарастващите лихвени проценти. И в трите нивата на дълга са почти два пъти по-високи от разполагаемия доход, а доходността по краткосрочните държавни облигации се е увеличила с над 3 пр. пункта от края на 2019 г.

Но страните, които разполагат с по-малко време да се подготвят за повишението, може да се сблъскат с по-големи проблеми, отколкото по-задлъжнелите страни. Ипотеките в Нидерландия например често са с лихви, фиксирани за по-дълъг период, поради което домакинствата там са по-изолирани от покачването на лихвите, отколкото класирането предполага. В други страни, обратно, домакинствата обикновено имат или по-краткосрочни заеми с фиксирани лихви, или са с гъвкави условия. Ипотечните кредити с плаващ лихвен процент в Швеция са почти две трети от всички, затова проблемите може да се проявят по-бързо. В развиващите се икономики данните са по-разпокъсани. Въпреки че съотношенията дълг към доходи са по-ниски, това отчасти отразява факта, че кредитът от официалните институции се получава трудно.

Джънк облигациите на прицел

В света на бизнеса растящото потребителско търсене повиши печалбите. В 33 от 39-те страни, за които The Economist има данни, съотношението на дълга към брутната оперативна печалба е намаляло през последната година. Някои части от света дори изглеждат изненадващо устойчиви. Въпреки неволите на конгломерата Adani Group, който е под обстрела на късите позиции на трейдърите, Индия се представя добре благодарение на сравнително ниското съотношение дълг към доход от 2.4 и по-слабото повишение на лихвите.

Голямото дългово бреме и по-строгите финансови условия все пак могат да се окажат твърде тежки за някои компании. Нивата на неизпълнение по европейски корпоративен дълг със спекулативен клас са се повишили от под 1% в началото на 2022 г. до над 2% до края на годината, отбелязва изследователската фирма S&P Global. Френските компании са особено задлъжнели, като съотношението на дълга към брутната оперативна печалба е почти девет - повече от която и да е друга страна с изключение на Люксембург. Русия, откъсната от външните пазари, отчете скок на доходността по краткосрочния дълг. Унгария, където централната банка бързо повиши лихвите, за да защити валутата си, има голям дълг спрямо размера на икономиката си.

Уязвимите сред правителствата

Последен и най-съществен е държавният дълг. Далип Сингх от мениджъра на активи PGIM казва, че ключов показател, който трябва да се следи, е рисковата премия по дълга (допълнителната възвращаемост над доходността на американските съкровищни бонове, която пазарите изискват, за да държат облигации на дадена държава). Правителствата на богатите страни в повечето случаи се справят добре с тази мярка. Но Италия, която изпитва по-голямо увеличение на доходността по облигациите от всяка друга европейска страна от извадката, остава в риск. Докато Европейската централна банка затягаше политиката, тя спря да купува държавни облигации, а през март ще започне да свива баланса. Опасността е, че това предвещава криза.

Развиващите се икономики все повече вземат заеми в собствените си валути, но тези, които се борят с външни дългове, може да имат нужда от помощ. Аржентина наскоро постигна споразумение за спасително финансиране с МВФ, което ще изисква неприятно затягане на колана. Страната е близо до върха в тази категория, а през 2020 г. вече изпадна в неизпълнение по външния си дълг. Египет, който се опитва да не бъде следващия такъв случай, има доходност по средносрочните държавни облигации около четири до пет процентни пункта над нивата отпреди пандемията. Гана наскоро се присъедини редом с Аржентина в лагера на силно закъсалите и сега предприема фискално и парично затягане в опит да си осигури подкрепа от МВФ.

Съдбата на някои правителства, както и на домакинствата и фирмите, които рано или късно имат нужда от държавна подкрепа, може да зависи от добрата воля на Китай. Въпреки високите си нива на дълг самият Китай се намира близо до дъното на класацията, тъй като лихвените проценти там остават спокойни. Но ролята на страната за глобалното дългово напрежение нараства. Сега Китай е най-големият кредитор на бедните икономики в света и поглъща две трети от техните все по-големи плащания по външния дълг, което затруднява усилията за облекчаване на тежестта. Западните правителства трябва да се надяват, че могат да свалят и този балон.