Депозити и кредити

Краят на ниските лихви

Равнищата и по кредити, и по депозити поемат плавно нагоре

Покачването на лихвите от централните банки по света се пренася с известно забавяне и в България

Мария Иванова

Покачването на лихвите от централните банки по света се пренася с известно забавяне и в България © Надежда Чипева

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

Лихвите и по кредити, и по депозити започват да се покачват
От лятото почти всички банки са предприели корекции по някои от офертите си, обикновено нагоре
Засега повишаването е по-видимо при заемите

Отново нагоре. Това е краткият отговор на въпроса, който вероятно вълнува всеки банков клиент - накъде ще вървят лихвите. Посоката всъщност е очаквана и ясна - през последните години процентите и по кредити, и по депозити бяха (и все още са) на исторически ниски равнища. Но в настоящите условия, при които централните банки се надпреварват да качват лихви, т.е. да увеличават цената, при която финансират търговските банки, поемането на подобен курс и от страна на последните е неизбежно.

Така още преди няколко месеца беше ясно, че времената на ниските лихви са на приключване. А в края на миналата година очакванията на банкери, икономисти и анализатори за обръщане на тренда вече започнаха и да се материализират. Така например наблюденията на специалистите от финансовия портал "Моите пари" показват, че от лятото почти всички банки са предприели корекции по някои от офертите си, като в масовия случай посоката е към повишаване на лихвите. Такъв между другото е и ефектът от прекратяването на различни промоционални предложения. А общата тенденция намира изражение и в данните от лихвената статистика, която БНБ публикува всеки месец, които дават поглед върху осреднените нива на лихвите по кредити и депозити за цялата банкова система.

Депозитите все още са близо до нулата

Започналият цикъл на покачване на лихвите от страна на централните банки се пренася с известно забавяне на пазара на банкови услуги. При това, видно и от статистиката на БНБ, за момента ефектите са по-забележими при фирменото кредитиране, при което голяма част от заемите са обвързани с индекса Euribor. Това се отнася и за финансирането за домакинствата, което банките отпускат в евро, но то е значително по-малка част от портфейла им в сравнение с кредитите в левове. При тях в по-голямата си част формирането на лихвените проценти е базирано на лихвите по депозитите, а те за момента остават близки до рекордно ниските нулеви равнища, до които стигнаха през последните години.

Причината е, че въпреки нищожната доходност обемите привлечени спестявания остават рекордно високи и в системата на практика има свръхликвидност - така банките не са принудени да се състезават в предлагането на по-атрактивни лихви по депозитите, за да наберат средства (както беше в периода след глобалната финансова криза от 2007-2008 г. например, когато процентите достигаха стойности от порядъка на 7-8).

"През цялата отминала 2022 г. лихвите останаха на ниски нива, като предложенията за депозити с лихви над 1% бяха по-скоро рядкост. Подобни предложения видяхме от по-малките банки на пазара", отчитат в анализ от "Моите пари".

Бурно нарасналата инфлация през изминалата година обаче все пак дава отражение и върху депозитния пазар - така например данните на БНБ показват известно свиване в средния обем новопривличани депозити от домакинствата. Според лихвената статистика през 2022 г. средномесечно физическите лица са влагали в банките по 248 млн. лв. нови спестявания (с различни срочности и в различни валути) в сравнение с 377 млн. лв. средно за всеки от дванадесетте месеца на 2021 г.

В последното издание на тримесечния си обзор "Банките в България" анализаторите от БНБ също отбелязват, че при евентуално влошаване на финансовото им състояние в резултат на забавянето на икономиката домакинствата и предприятията могат да започнат да теглят депозитите си. На този етап обаче това не се случва, а лихвите по привличаните от индивидуални и корпоративни клиенти средства остават близки до нулата, макар и през последните месеци устойчиво да се покачват с плавни темпове (виж графиките). А очакванията на икономисти са към края на годината да достигнат 1-2%.

На по-ниска предавка и при кредитите

В кредитния сегмент промените също се случват с умерени темпове, като силната конкуренция между банките кара част от тях да търсят и варианти да отложат максимално поскъпването. Така, докато през последните месеци почти всички институции имат продукти, по които са променили офертите си в посока повишаване на лихвата (в различна степен в диапазона 0.1 - 1.75 процентни пункта), то има и такива, при които за дадени кредитни продукти (и при определени условия) цената беше намалена.

А някои от банките, които формират стойността на кредитите си на базата на индекси като Euribor и ОЛП и които на практика имат основания да повишат лихвите, за момента се въздържат да го направят. Други пък промениха методиката си и вместо на базата на 6M EURIBOR вече използват лихвите по депозити като референция при определянето на цената на заемите, които отпускат. Налице е обаче и обратен пример - на институция, променила методолoгията си в посока включване на Euribor при изчисляването на лихвените равнища, при които предоставя финансиране.

Наблюденията на анализаторите също говорят за предпазливост. "В края на есента и началото на зимата на 2022 г. видяхме някои леки корекции в лихвите по кредити. Те към момента не формират тенденция, но са сигнали, макар и слаби, че банките мислят в тази посока, а някои вече действат", отчитат от "Моите пари".

Дори тези умерени стъпки обаче все пак оказват ефект върху осреднените числа за пазара. Това се забелязва все по-отчетливо в данните от лихвената статистика, които недвусмислено сочат, че общият тренд е нагоре, като посоката е видима във всички сегменти - потребителско, ипотечно и фирмено кредитиране (виж графиките). Въпреки това любопитното е, че заради доста по-високата тежест на доходността по депозитите при определянето на цената на заемите към момента лихвите по ипотечни кредити в България са сред най-ниските в ЕС. Извън това очакванията на икономистите са сравнително умерени - за ръст в цената на жилищното финансиране до стойности от порядъка на 4-4.5% към края на годината при около 2.5% в момента.