Помощ от ЕС в сезона на наводненията и пожарите: как, кога и при какви условия

Фонд "Солидарност" подкрепя възстановяването на регионите след бедствия. България обаче е сред получилите най-малко средства по него

Държавата бенефициер е отговорна за усвояването на безвъзмездните средства, както и за одита на тяхното изразходване

Моника Върбанова

Държавата бенефициер е отговорна за усвояването на безвъзмездните средства, както и за одита на тяхното изразходване © Ndemi / flickr (CC BY-NC 2.0)

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

ЕС може да покрие щетите при мащабни бедствия и да помогне за възстановяване на регионите.
Заявленията се изпращат от държавите членки до 12 седмици след събитието.
България последно се е възползвала от помощта през 2017 г.

С промяната на климата в Европа и зачестилите природни бедствия,един от старите инструменти на Европейския съюз, създаден преди повече от 20 години, отново излиза на дневен ред. Фонд "Солидарност" реагира при големи природни бедствия (като наводнения, земетресения, екстремни метеорологични условия, горски пожари и др.), подпомагайки възстановяването на засегнатите региони. Той е създаден в отговор на тежките наводнения в Централна Европа през лятото на 2002 г. като пример за европейската солидарност. Заради ковид от пролетта на 2020 г. обхватът на Фонда е разширен, за да обхване и извънредни ситуации, засягащи и общественото здраве.

Между 2002 г. и 2022 г. фондът е мобилизирал над 8.2 милиарда евро за намеса при 127 бедствия (107 природни бедствия и 20 спешни случаи на здравеопазване) в 24 държави членки (плюс Обединеното кралство) и 3 присъединяващи се страни (Албания, Черна гора и Сърбия).

България обаче е сред страните, получили най-малко средства по фонда, и за съжаление това не се дължи на липсата на подобни събития у нас, а по-скоро на слаба активност от българската администрация, но важен в случая е и размерът на щетите.

В сезона на силните пролетни бури и с преливането на реките в Северозападна България този уикенд, припомняме кога и как Фонд "Солидарност" може да бъде мобилизиран в помощ на гражданите.

Фонд "Солидарност": как, кога и при какви условия

Фондът не е инструмент за бързо реагиране, а помага за възстановяване на засегнатите региони само след подаване на заявление от държавата и преминаваме през конкретни стъпки, които могат да отнемат до няколко месеца.

Заявлението се подава в срок от 12 седмици след бедствието. В случаи на бавно развиващи се събития, като суши или извънредни ситуации в здравеопазването, този краен срок е 12 седмици след първото официално действие на страната членка. След това комисията оценява заявлението и предлага финансова помощ в определен размер. Преминава се и през формално одобрение на тази помощ в Европейския парламент.

Има възможност за изискване и на авансово плащане - до 25 % от прогнозния общ размер на финансовата вноска от фонд "Солидарност" и не може да надвишава 100 млн. евро.

Средствата могат да бъдат използвани за:

неотложното възстановяване в работещ порядък на инфраструктурата и съоръженията, осигуряващи електроенергия, водоснабдяване и отвеждане на отпадъчните води, телекомуникации, транспорт, здравеопазване и образование
предоставянето на временно настаняване и финансирането на спасителни операции, които да посрещнат нуждите на засегнатото население
неотложното укрепване на превантивната инфраструктура и защита на обектите на културното наследство
почистването на засегнатите от бедствието области, включително природните зони
предоставянето на бърза помощ, включително медицинска, на населението, засегнато от тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве и защитата на населението от риск от заразяване.

Безвъзмездните средства трябва да се използват в рамките на осемнадесет месеца, считано от датата, на която са били предоставени. Държавата бенефициент трябва да възстанови частта от безвъзмездните средства, която евентуално е останала неизползвана.

Какви събития подлежат на подкрепа от фонда

Всички събития, причинени от климатичните промени, но дори в някои случаи вследствие на човешка намеса - наводнения, земетресения, екстремни метеорологични условия, горски пожари, изригвания на вулкани и др., могат да бъдат разглеждани за подкрепа от фонд "Солидарност". Все пак основно значение има мащабът им. Три категории бедствия отговарят на условията за подпомагане: големи, регионални събития и бедствия в съседна държава. Категоризирането на бедствията зависи от степента на икономическите щети.

Прагът за "големи бедствия" е специфичен за всяка отговаряща на условията държава: той представлява или 0.6 % от брутния национален доход (БНД) на засегнатата държава, или 3 млрд.евро по цени от 2011 г. (което от двете е по-ниско). Що се отнася до "регионалните бедствия", общите преки щети трябва да надхвърлят 1.5% от регионалния БВП (на ниво NUTS2, т.е. за България 1.5% от БВП на някои от шестте региона). За най-отдалечените региони прагът е намален до 1% от регионалния БВП.

Помощта от фонда може да се използва и в случай на бедствие в "съседна държава", отговаряща на условията.

Държавата бенефициер е отговорна за усвояването на безвъзмездните средства, както и за одита на тяхното изразходване. Спешните мерки могат да се финансират ретроактивно, за да се обезпечат операциите от първия ден на бедствието.

Какво е получила България досега

Италия е най-големият бенефициент на фонда с повече от 3 милиарда евро, получени досега, а опустошителното земетресение в Централна Италия през 2016 г. регистрира рекордно голям принос - 1.2 милиарда евро. Голям получател на средства е и Германия - над 1.6 млрд евро, както и Хърватия. Най-младата членка на ЕС е получила над 1 млрд евро по този инструмент заради двете опустошителни серии от земетресения - през март и декември 2020 г., като прогнозните щети тогава възлизаха на над 17 млрд. евро.

България пък е сред държавите, получили най-малко средства от този инструмент - едва около 42 млн. евро от присъединяването си в ЕС.

За последен път страната ни е получила подкрепа за наводненията в Бургас през 2017 г., при които починаха 5 души, над 50 бяха ранени, а материалните щети бяха огромни. Помощта от ЕС тогава е била в размер на 2.3 млн. евро.

В края на януари и началото на февруари 2015 г., заради екстремните зимни условия (обилни валежи, снеговалежи, наводнения и свлачища), които нанесоха значителни щети на обществена инфраструктура, предприятия, частни домове и имущество в Югоизточния регион на България, България отново потърси помощ фонда за солидарност на ЕС.

Само в град Бургас бяха наводнени над 300 сгради. Много реки в района излязоха от коритата си и наводниха земеделски земи, което нанесе големи загуби на земеделския сектор. Поривистите ветрове унищожиха борови гори, предизвикаха прекъсвания на електрозахранването и прекъснаха комуникационните мрежи; пътищата бяха блокирани от паднали дървета. Впоследствие страната ни бе компенсира на с 6.4 млн. евро от ЕС.