Свят

Европа среща съпротива за финализирането на екологичните си закони

Актуалната опозиция е срещу законите за възстановяване на увредени местообитания и намаляване на пестицидите. Но и други еконорми трудно вече намират подкрепа

Капитал

Shutterstock © Shutterstock

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Темата накратко

Все повече страни се съпротивляват на интензивното екозаконодателство на ЕК.
Множеството изисквания вече затрудняват бизнеса и държавите реагират.
Брюксел пък опитва да приключи с одобрението за законите преди евроизборите догодина.

Новите закони на ЕС за защита на околната среда срещат засилена политическа съпротива, която принуждава Европейската комисия да води сериозни битки, за да запази непокътната визията си за зеления преход на Европа, опитвайки същевременно да финализира законите преди изборите за Европейски парламент през юни следващата година. В момента на масата са два важни законопроекта за природата:

Единият залага обвързващи цели за държавите, които трябва да възстановят увредени природни местообитания. Той изисква страните от ЕС да предприемат стъпки за възстановяване на природата на поне 20% до 2030 г. и на всички деградирали екосистеми до средата на века.
Другият въвежда цели за намаляване наполовина на употребата на пестициди до 2030 г. Те трябва да бъдат напълно забранени на чувствителни места като обществени паркове и защитени зони.

Голяма част от законодателството на ЕС в областта на околната среда беше прието в последните две години, но ентусиазмът в някои държави членки сериозно намалява, а натиск има и от земеделски групи, които смятат, че по-нататъшната промяна трябва да върви в пакет с много повече финансова подкрепа, отбелязва Reuters.

Брюксел предложи мерките за защита на природата през юни миналата година, но опозицията се засили в последните седмици, докато страните се готвят за финалните преговори. Най-голямата група в Европейския парламент - Европейската народна партия, директно призова законът за природата да бъде отменен, с мотив че ще навреди на фермерите.

"Просто това е прекалено. Хората са разочаровани от новите правила всяка година", цитира Reuters депутата от ЕНП Петер Лизе. Предложението на комисията дава на държавите свобода да решат как и къде да обърнат загубата на биологично разнообразие. Но тази гъвкавост, казва Лизе, прави невъзможно за фермерите да се подготвят. "Никой фермер не може да предвиди какво се случва на земята му, какви правила трябва да спазва през следващите години", казва тя.

Други зелени предложения на ЕС също имат проблеми с одобрението. Законите за автомобилите с нулеви емисии, както и за новия регламент за отработените емисии Евро 7 срещат опозиция от страните със силна автоиндустрия, както и от ред източноевропейски, включително България. Миналата седмица комисията пък отложи и законопроект за замърсяването с микропластмаса, без да коментира причината.

Междувременно страните от ЕС настояват и за отслабване на предложените ограничения за замърсяване за фермите. В края на април комисията по земеделие на Европейския парламент поиска едрият рогат добитък да бъде освободен от плановете на ЕС за намаляване на емисиите, залегнали в проектопромените в Директивата за промишлените емисии. Целите на ЕС за възобновяема енергия също са в задънена улица поради спор дали към тях може да се включи ядрената енергия.

През последните две години Брюксел предложи повече от 30 закона, предназначени да постигнат зелени цели и нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.

Повечето бяха успешно приети, включително по-строги ограничения за CO2 за автомобили, по-високи разходи за CO2 за индустриите и изисквания за разширяване на горите, поглъщащи CO2.

Много от оставащите законопроекти обаче са насочени не толкова към затоплящите планетата CO2 емисии, колкото към други екологични бедствия - замърсяване, срив на популациите на пчели и пеперуди или влошаване на здравето на почвите в Европа. В ЕК смятат тези кризи за също толкова важни, колкото и изменението на климата, и неразривно свързани. Възстановените екосистеми, като гори и торфища например, поглъщат повече емисии на CO2. В същото време емисиите на парникови газове от селското стопанство почти не са намалели от 2005 г. насам, твърди Европейската агенция за околната среда.

Неуспехите на прокарването на зеленото законодателство в неговата цялост ще подкопае също международната позиция на ЕС, след като съюзът сам лобира за по-амбициозни глобални действия на климатичните срещи на върха на ООН.

Съпротивата на държавите идва основно от това, че многото закони натоварват твърде много индустриите и фермерите и това може да доведе до обратен ефект - да се загуби политическата и бизнес подкрепата за екологичните мерки като цяло.

Този месец френският президент Еманюел Макрон предложи пауза на новото екологично законодателство, за да се даде време на индустриите да усвоят наскоро договорените закони. Белгийският министър-председател Александър де Кро също призова мерките за възстановяването на природата, контролът на пестицидите и качеството на почвата да бъдат разгледани с "по-ниски приоритети" от справянето с изменението на климата.

"Можем да загубим тази инерция, която сме изградили, ако се натоварим с предизвикателства, които не са толкова животозастрашаващи като изменението на климата", казва той, цитиран от Reuters.

В Брюксел обаче бързат. Притесненията са, че съдбата на зелените закони ще е доста по-неясна при преразглеждането им в нов Европейски парламент с различен състав след изборите през юни догодина. Затова и комисията иска те да получат зелена светлина сега. Това обаче става все по-трудно.