Сушата в Европа вече застрашава енергетиката, туризма и селското стопанство

Експертите предупреждават, че без обилни валежи, може да се повтори миналогодишното сериозно засушаване и дори да стане по-лошо. "Това е последната надежда", каза един от водещите италиански метеоролози - Лука Меркали. "Ако нямаме пролетни дъждове за втора поредна години, това ще се случи за първи път в историята и последствията ще са големи", допълва той.

Всичко това вероятно звучи далечно от ежедневието на хората, но всъщност ги засяга много по-повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Природните бедствия водят до сериозни загуби за все повече сектори в икономиката - от енергетиката и туризма до селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост.

Сухото време в Испания например застрашава и ценния за страната хамон иберико белота, тъй като малкото валежи и повишаването на температурите водят до по-малко жълъди, с които се хранят прасетата. В Каталуния, пък от ноември е ограничено използването на вода в селското стопанство и промишлеността, а използването на питейна вода за миене на автомобили или пълнене на плувни басейни е напълно забранено.

В региона Емилия-Романя в Италия недостигът на вода може да се отрази и на доставките на храна за кравите и свинете, чието мляко и месо са от съществено значение за производството на сирене "Пармиджано Реджано" и прошуто.

А френският президент Еманюел Макрон директно призова за план за пестене на вода и предупреди, че "времето на изобилието" е приключило.

Екстремните горещини също така стават непоносими за работниците, като засягат във все по-голяма степен строителството и транспорта. Ниските нива на водата в големите реки и езера водят до спиране на водния транспорт, производството на енергия във ВЕЦ и други промишлени дейности. Освен нарастващият брой на икономическите сектори, държавите, засегнати от природни бедствия, също се увеличават.

България също не прави изключение - работата на водноелектрическите централи е спаднала с 40% на годишна база, след като и през 2022-а имаше подобен спад; язовирите за питейни и напоителни нужди пък са на по-ниски нива от нормалните за този период и ако няма обилни пролетни валежи през лятото могат да възникнат локални кризи. А скритият проблем е липсата на снежен запас в планините.

В публикувано през януари проучване на Технологичния университет в Грац, Австрия, чиито учени са използвали сателитни данни, за да анализират запасите от подземни води, се стига до заключението, че Европа е в суша от 2018 г. насам и положението с водата вече е "много несигурно".

Потенциални проблеми с енергията във Франция

Сухата зима във Франция предизвиква опасения, че производството на енергия в страната може да бъде засегнато през цялата година, което ще утежни и без това напрегнатата ситуация с енергийните доставки в Европа. Сушата, продължила повече от 32 дни от края на януари, превърна тази зима в най-сухия период, регистриран в страната от началото на пълното отчитане през 1959 г., и породи сериозни опасения за последиците за селското стопанство, енергетиката и екосистемите.

В ситуация, описана от министъра на околната среда Кристоф Бешу като "катастрофална", правителството въведе извънредно положение и съответните мерки за пестене на вода в необичайно ранния период на годината. Според Бешу водоснабдяването е дори по-застрашено, отколкото през 2022 г., когато продължителната суша доведе до срив на производството на хидро- и ядрена енергия и предизвика строги мерки за пестене на вода, особено в южната част на страната.

Наблюдателят на енергийната политика Жан-Марк Янкович заявява, че липсата на дъжд и сняг отново ще потисне производството на енергия от водноелектрическите и ядрените централи, които се нуждаят от речна вода за охлаждане.

През 2022 г. Франция се превърна в нетен вносител на енергия за пръв път от над 40 години, тъй като недостигът на вода доведе до силно намаляване на производството на водноелектрическа енергия и увеличи натиска върху и без това трудната ситуация за застаряващите реактори в атомните електроцентрали, които също се нуждаят от огромни количества вода за охлаждане.

Според Симон Мителбергер, климатолог в Météo-France, рекордният сух период има пагубно въздействие върху реките и езерата в страната. "Почвите са много по-сухи от обикновено", каза експертът. Сегашните нива на влажност на почвата във Франция обикновено се наблюдават едва в средата на април. Снеговалежите също са малко. "Ситуацията в Пиренеите е близка до най-ниското рекордно количество сняг за това време на годината", казва още експертът. Според изследователската организация CIMA в Алпите е имало 63% по-малко сняг от обичайното.

Липсата на сняг през зимата може да застраши водните запаси през пролетта и лятото, тъй като има по-малко снеготопене, което поддържа реките. Миналото лято Франция преживя най-тежката суша в историята си, но Мителбергер предупреди, че тази година "ситуацията може да се влоши, ако през следващите няколко месеца не паднат значителни валежи".

Френският научноизследователски център CNRS заяви, че чрез сравняване на данните преди 1945 г. и след 1945 г. е установил, че сушата от миналото лято е била причинена от антропогенното изменение на климата, а тази зима е показала "същите характеристики".

Местните власти във всичките седем големи речни басейна в страната получиха нареждане да започнат да налагат ограничения на ползването на вода. Правителството работи по кризисен план за справяне с недостига, който неизбежно ще доведе до "проблеми с недостига на вода" през тази година.

Министър Бешу предупреди, че през следващите години Франция ще трябва да се справи с до 40% по-малко вода. Сред плановете на правителството са модернизиране на напояването в селското стопанство, което потребява до 80% от водата през лятото, увеличаване на рециклирането на отпадъчни води и намаляване на загубите поради течове.

Пресъхнали канали и спаднали езера в Италия

Миналата година Италия се сблъска с най-тежката си суша от 70 години, а най-дългата ѝ река По се превърна в пясъчна ивица. Тази година някои от най-известните водни басейни в страната вече пресъхват. Във Венеция е много по-трудно да се вземе водно такси, тъй като някои от каналите са станали твърде плитки, за да поддържат гондолите на повърхността, отчасти поради липсата на валежи. Градът, който отдавна се страхува от наводнения, сега се сблъсква с обратния проблем.

Джорджо Дзампети, генерален директор на италианската екологична група Legambiente, се опасява, че най-лошото тепърва предстои: "2023 г. току-що е започнала, но показва тревожни признаци по отношение на екстремните метеорологични явления и нивата на засушаване", казва той в изявление за пресата. Премиерът Джорджа Мелони назначи "извънреден комисар с изпълнителни правомощия", който да изпълни правителствения план за борба със сушата, след като той бъде разработен.

Експертите твърдят, че за последен път страната е преживяла две последователни години на суша през 1989-90 г., но сега условията са по-тежки. При оскъдните зимни снеговалежи, които водят до крайно недостатъчно снеготопене за захранване на притоците, които се вливат в река По, земеделските стопани в италианския регион Емилия-Романя се притесняват, че може да се наложи да изоставят традиционните култури като царевица и соя и вместо тях да засадят слънчоглед.

В края на февруари в страната паднаха валежи, но като че ли те донесоха повече вреда, отколкото полза за някои земеделски стопани. Комбинацията от ниски температури, сняг и слана застраши плодовите дръвчета, които поради по-топлата зима вече бяха започнали да цъфтят, по-специално бадемите, прасковите и черешите, съобщават от организацията на земеделските производители Coldiretti.

"Падането на валежите при всички случаи няма да успее да компенсира недостига на вода в ситуация, в която Италия изпитва 30% недостиг на вода, като този процент нараства до 40% в Северна Италия", отбелязват от Coldiretti, позовавайки се на данни от Националния съвет за научни изследвания на Италия.

Министърът на земеделието Франческо Лолобриджида определи липсата на вода като извънредна ситуация. "Трябва да се намесим с планиране за дългосрочен, средносрочен и краткосрочен период, за да направим по-ефективни акведуктите, при които течовете достигат почти 50%, и да разработим план за резервоарите и водните басейни", каза ток.

В доклад на тема "Въздействието на изменението на климата върху италианската икономика" централната банка прогнозира особено драматични последици за производството на храни. Италия е един от най-големите производители на селскостопанска продукция и преработватели на храни в ЕС, а миналогодишната тежка суша доведе до спад на добивите на зърнени култури с до 45%, докато добивите на ориз и пшеница се понижиха с 30%. "В резултат на сушата през тази година (2023 г.) в Италия ще се отглеждат почти 8000 хектара по-малко ориз, общо едва 211 хил. хектара, което е най-ниското ниво от тридесет години насам", според Coldiretti. Моделирането на климата показва, че до 2030 г. добивите от царевица и пшеница може да намалеят значително.

Зимният туризъм в Алпите също ще бъде силно засегнат. Изчисленията показват, че увеличение на температурата с 1 градус ще бъде достатъчно, за да се повиши границата на надеждност на снега в Алпите до степен, при която всички съоръжения в региона Фриули-Венеция-Джулия и около 30% от тези във Венето, Ломбардия и Трентино вече няма да могат да се използват. "Нашите резултати показват, че въздействието на изменението на климата върху зимния туризъм може да бъде съществено и особено тежко за ски курортите с по-ниска надморска височина", се казва в доклада на централната банка.

Националният съвет за научни изследвания на Италия (CNR) заяви миналия месец, че през 2022 г. валежите в северната част на страната са били с 40% по-малко от средното, като добави, че липсата на валежи от началото на 2023 г. е била "значителна".

Опасения за водоснабдяването в Испания

В Испания, която миналата година преживя най-горещата си година в историята, също има опасения за водоснабдяването.

"Не можем да гарантираме снабдяването с вода за питейни нужди или за икономически цели, като разчитаме единствено на дъждовете", заяви наскоро Тереса Рибера, министър на екологичния преход. Тя предупреди за неизбежната реалност на климатичната криза, като заяви, че страната трябва да бъде подготвена за "много по-дълги цикли на екстремна суша и периоди на невероятно тежки наводнения".

Рубен дел Кампо, говорител на държавната метеорологична агенция Aemet, заяви, че ситуацията не показва признаци на подобрение през следващите месеци. Запитан за ролята на глобалното затопляне, Дел Кампо каза, че макар сушата винаги да е била естествено явление поради географското положение на Испания, през последните десетилетия се наблюдава промяна.

"Сушите в южната част на Испания продължават по-дълго, а когато дойдат дъждовете, те са по-кратки, но по-интензивни", каза той. "Разпределението е лошо. Когато дъждовете са силни, те са по-малко полезни за пълнене на резервоарите и поливане на полетата, които се нуждаят от по-мек дъжд."

Страната е одобрила планове за инвестиране на около 25 млрд. евро в управлението на водите, включително мерки за подобряване на канализацията и пречистването и модернизиране на напояването. От 1980 г. насам средното количество налична вода е намаляло с 12%, като прогнозите са, че до 2050 г. може да има допълнителен спад с до 40%.

Проблеми и в Германия

В Германия експертите твърдят, че дъждовете в началото на годината няма да са достатъчни, за да стигнат до по-дълбоките части на почвата, които през последните години станаха сухи. Федералната статистическа служба съобщи, че сушата и горещините са довели до значителен спад на реколтата от зеленчуци през миналата година - тя е намаляла с 12% в сравнение с 2021 г. - рекордна година - и с 2 % в сравнение със средната петгодишна стойност.

В Централна и Северна Европа липсата на валежи досега се наблюдаваше главно в алпийските региони, където зимните туристи се сблъскаха с безснежни ски писти. В австрийската провинция Тирол, например, градовете Ландек и Ройт са измерили най-сухата си зима в историята, докато в някои части на Швейцария общините отново трябваше да призоват гражданите да пестят вода, след като вече направиха това миналото лято.

Учените обаче предупреждават, че въздействието на зимната суша най-вероятно ще се усети в по-ниските региони на Германия и Австрия през следващите месеци: по-малкото сняг през зимата означава по-малко вода, която да захранва реките в Централна Европа през топлите месеци. "Днешният недостиг на сняг може да се превърне в утрешната лятна суша", казва Мануела Брунер, професор по хидрология и климатични въздействия в университета ETH в Цюрих.

Метеорологът Йозеф Айцингер от Института по метеорология и климатология във Виена заяви, че ако времето през тази пролет е подобно на това през 2022 г., засушаването ще се увеличи значително. Той посочи исторически ниските нива на водата в езерото Нойзидъл - ключов водоизточник, разположен на границата между Австрия и Унгария.

Щети и в Централна и Източна Европа

Миналата година страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) също бяха тежко засегнати от сушата, като секторите на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост претърпяха сериозни щети.

Според изчисленията на Cambridge Econometrics горещите вълни, ураганите и внезапното покачване на морското равнище водят до загуба средно между 1 и 3% от БВП, като въздействието върху конкретни места, региони и икономически сектори може да бъде значително по-високо от средното. Въз основа на очакванията за средно глобално затопляне от 1.5 градуса по Целзий, южните страни в Европа ще претърпят икономически щети за 5 до 6 млрд. евро годишно само от сушата, а континенталните страни - като Чехия, Унгария, Полша, Словакия и Румъния, ще се сблъскат с подобни въздействия, възлизащи на средна загуба от 2.5 млрд. евро годишно в икономическото производство.

В региона на Централна и Източна Европа Румъния и Унгария ще пострадат най-много от последиците от горещините, което ще доведе до загуба съответно на 1.5% и 1% от БВП.

Анализът разглежда икономическите щети, причинени от природни бедствия в ЕС от 1995 г. насам. През този период държавите членки са претърпели общи загуби от 77 млрд. евро вследствие на природни бедствия. От общата сума преките щети са за 44 млрд. евро, а 33 млрд. евро са загубите, дължащи се на косвени въздействия.

Въпреки че Европа и преди е била сполетявана от летни суши, експертите се опасяват, че изключително сухите последни два месеца могат да бъдат сигнал за нова реалност, причинена отчасти от повишаването на средните глобални температури.

"Тези условия бяха рядкост в миналото, но изменението на климата променя режима на валежите над Европа и прави тези екстремни явления по-повтарящи се и по-интензивни", заяви пред CNN Андреа Торети, учен в Съвместния изследователски център на Европейската комисия и координатор на Европейската и глобална обсерватория за сушата "Коперник". Според него екстремните засушавания могат да се превърнат в ново нормално явление за някои части на Европа. "Това може да бъде поглед в бъдещето защото ако не направим нищо по отношение на смекчаването на изменението на климата, тогава по принцип може да имаме такива събития почти всяка година", заключава Торети.

Глобалните климатични тенденции ясно показват, че природните бедствия все по-често ще оказват влияние върху икономиките. Плановете за развитие на страните трябва да отчитат нарастващите преки и непреки икономически последици от тях.