Започна борбата за власт в Русия

Царят е гол

Най-големият ефект от бунта е неговото въздействие върху лидерството на Путин. Президентът на Русия беше унижен от Пригожин и "Вагнер", които са негови творения. "Силно персонализираната система на управление на Путин направи метежа възможен. Пригожин е продукт на тази система. Но това чудовище не беше предвидено да се обърне срещу господаря си", казва пред "Капитал" Лушън Ким, експерт от вашингтонския Wilson Center и бивш ръководител на московското бюро на Националното обществено радио (NPR) в САЩ.

В руската система Путин управлява потенциално смъртоносна конкуренция между съперничещите си фракции. Той следи да има примирие. Неспособността му да предотврати бунта на "Вагнер" означава, че президентът се е провалил в най-важната си задача. И резултатът е: "Системата на Путин е разтърсена изоснови," посочва Лушън Ким.

Бившият главен редактор на закритата от Путин телевизия "Дождь" Михаил Зигар, един от най-компетентните коментатори на властта в Кремъл и автор на няколко книги за режима на Путин, е категоричен, че бунтът показва слабостта на президента. "Имам чувството, че той не управлява страната в действителност. Разбира се, не по начина, по който го правеше някога. Той все още е президент, но всички различни кланове (фракциите в правителството, армията и най-вече службите за сигурност - бел. ред.) сега имат усещането, че Русия след Путин е все по-близо. Путин е все още жив. Той все още е там, в бункера си. Но се засилва усещането, че той е бита карта и трябва да се подготвят за Русия след Путин", казва Зигар пред The New Yorker.

Мари Дюмулен от European Council on Foreign Relations посочва пред "Капитал", че формално властта на Путин не беше застрашена, но авторитетът му беше явно и радикално оспорен. Това не се случва за първи път - завръщането на Навални в Русия в началото на 2021 г. след опита за отравяне също беше предизвикателство към властта на Путин, но политическо. Походът на Пригожин към Москва беше много по-радикален. И фактът, че Путин е склонен да направи отстъпки, когато е изправен пред насилие, може да предвещава следващи предизвикателства от още по-екстремен характер, смята Дюмулен.

Случилото се постави под въпрос и един от основните елементи от разказа на Путин, откакто е на власт. Той изгради управлението си върху идеята, че внася стабилност и ред в страната след хаоса през 90-те години на миналия век. Докато войната оставаше далечна за повечето руснаци, този разказ можеше да се запази. Бунтът на една паравоенна група обаче не се вписва добре в наратива. "Основата на епохата на Путин е стабилността, той е човекът начело. Сега не изглеждаше като човека начело, всъщност той не изглежда така от известно време. Това е момент, в който хората си казват: Боже, човекът на върха май не е за тази работа!", казва пред "Капитал" Едуард Лукас, британски журналист и специалист по сигурността в Централна и Източна Европа.

На два фронта

Вече е ясно, че Путин е изправен пред борба за оцеляване на два фронта - войната в Украйна и вътрешната стабилност на неговия режим. Двата фронта са свързани - по-нататъшни неуспехи в Украйна неизбежно ще влошат положението му у дома - и обратното.

Александър Баунов от Московския център "Карнеги" смята, че причината за случилото се се корени в разрушаването на вътрешното равновесие в Русия, което Путин поддържаше в продължение на години, но което започна да се разпада след неуспешната инвазия в Украйна. Той обръща внимание на нерешителността и предателството на елита, който не иска да води истинска война, както и на несъвместимостта на ръководството и структурата на икономиката с военното време. Неуспехите на фронта изостриха настроенията срещу елитите, отчасти като насочиха "бойните" действия вътре в Русия - а за да се спечели война зад граница, първо трябва да се спечели вътрешната. Засилиха се позициите на онези, които смятат, че съвременната руска държава е междинна и непълноценна, живееща неестествен живот, чужд на самата нея, под ръководството на един прекалено глобалистичен и буржоазен елит, пише в свой анализ Баунов.

Руският президент разруши институциите в страната и създаде една система от типа "аз или нищо" Източник: Reuters

Събитията от изминалия уикенд не могат да останат невидими и за широките маси в Русия. Руснаците вече чуха Евгений Пригожин да обвинява Путин, че е започнал война в Украйна въз основа на лъжа за украинска и натовска агресия. Преди всичко обаче видяха, че могъщата им армия и страховитите им служби за сигурност не са в състояние да спрат похода на бунтовническа армия към Москва, след като завзеха Ростов на Дон, град с население над 1 млн. души. "Става въпрос за огромен провал на руския президент и на системата - защо службите не са усетили нищо. Те или не са знаели какво става, което е лошо. Или са знаели, но са решили да не предприемат нищо. Това е било, или защото не са могли, което е много зле, или защото са мислели, че могат да изиграят нещата в своя полза, което е много рисковано," посочва Едуард Лукас.

Какво може да последва

Михаил Касянов, премиер на Русия при управлението на Путин от 2000 до 2004 г., смята, че събитията от от уикенда бележат "началото на края" за руския президент. Водещ критик на Путин, откакто беше уволнен, Касянов казва пред британската BBC, че в момента Путин е в много голяма беда.

В продължение на години Путин подбираше най-близкото си обкръжение само по един критерий - липса на амбиции. Резултатът е, че те не са най-добрите от най-добрите, а са най-лошите от най-лошите. И въобще не е ясно как такива хора ще се изправят срещу един отчаяно смел човек или една отчаяно смела група терористи, отчитат познавачи на Кремъл. Примерно наследникът на КГБ - ФСБ, и военното разузнаване ГРУ не са един клан, а смесица от различни кланове и не е сигурно как ще реагират.

Дори Путин да елиминира амбициите на Пригожин, това не означава, че може да бъде спокоен за позицията си в дългосрочен план. Михаил Зигар обръща внимание, че преди този бунт са циркулирали теории за това, че различни кланове подкрепят Пригожин. "Имаше слухове, че той е подкрепян от силовици [фигури от службите за сигурност] в бизнеса като Игор Сечин [изпълнителен директор на енергийния конгломерат "Роснефт" и бивш вицепремиер] и Сергей Чемезов [изпълнителен директор на държавния отбранителен конгломерат "Ростех"]," казва Зигар.

Путин знае как автократи като турския президент Реджеп Ердоган използват опитите за преврат, за да извършват масови арести, да ограничават още повече медиите и информацията и да пренареждат правителството. Той би могъл да последва този пример и притесненията са, че може да засили репресиите в Русия и да предприеме по-крайни действия в Украйна. "Следващите стъпки са "затягане на гайките" от Путин", прогнозира в профила си във Facebook руският дисидент Иля Пономарьов.

Възможно е президентът да се изкуши да изхвърли зад борда някои от военните лидери, от които недоволства Пригожин. Генералите Сергей Шойгу и Валерий Герасимов очевидно са се провалили както в Украйна, така и на вътрешния фронт. Те могат да бъдат удобни клапи за изпускане на напрежението. Но ако се отърве от тях, руският лидер може да изглежда още по-слаб.

Търсенето на изкупителни жертви може също така да раздроби руския елит. Една от причините Путин да оцелее толкова дълго на власт е, че много от най-влиятелните хора в Русия знаят, че съдбата им е свързана с него - и със системата, която той е създал. Придържането към Путин някога изглеждаше сигурен вариант за елита на страната. Но с разпадането на системата тези сметки се променят.

Кой е готов за живот след Путин

Каквито и да са били намеренията на Пригожин, резултатът е, "че той направи краха на режима по-вероятен и го приближи", пише в свой анализ за сп. Economist Марк Галеоти, старши изследовател в Royal United Services Institute и автор на над 25 книги за Русия. И макар основите на властта на Путин да са разклатени, това не означава, че падението му е неизбежно, подчертава Галеоти. И добавя: "Но след тази криза той е по-малко способен да се справи със следващата."

Притесненията са, че ако Путин падне, той може да бъде наследен от изключително твърдолинейни елементи, подкрепяни от службите за сигурност. Друга опция е превес да вземе относително "по-либералният" клан, представляван от премиера Михаил Мишустин и кмета на Москва Сергей Собянин.

Както и когато да се случи смяната на властта в Кремъл, тя най-вероятно ще е хаотична, а в най-лошия случай и придружена с насилие. "Вероятно ще бъдем изправени пред смутни времена в Русия. Подозирам, че ще има доста различни лидери, идващи бързо един след друг след Путин. Руският президент разруши институциите в страната и създаде една система от типа "аз или нищо". И когато той не е вече способен за работата, ще има голяма политическа нестабилност", прогнозира Едуард Лукас. А когато става въпрос за ядрена сила, това е не просто неприятно, а опасно. "Ще бъде лошо за Русия, но ще бъде и много трудно за Запада. Държавите от Стария Запад все още не мислят много за тази възможност, докато страните в близост до Русия мислят за това доста повече", добавя Лукас.

Дори бунтът на "Вагнер" да е поставил началото на процес, който ще свали Путин, той може да продължи да се бори. Но със сравнението с Октомврийската революция Путин разкри собствените си страхове. А те е твърде вероятно да бъдат използвани от неговите противници.

Съавтор по темата е и Светла Павлова