Полезните идиоти на Владимир Путин

В цяла Европа техният шепот се превръща в лайтмотив на оплакванията от привидно несвързани проблеми като инфлацията, влошаващите се обществени услуги, прекомерните регулации и страховете от имиграцията. Мрънкащите едва сега започват да оспорват мащаба на щедростта на своите правителства към Украйна, която до февруари тази година възлизаше на повече от 60 млрд. евро (65 млрд. долара) икономическа и военна помощ от Брюксел и отделните членове на ЕС (и 70 млрд. евро, ако се добави Великобритания, сума, приблизително равна на американския принос). Но ако борбата на Украйна продължи твърде дълго или се обърка, има много хора, които са в очакване да поемат вината.

Широк спектър

Спектърът на полезните идиоти в Европа - термин от времето на студената война за неволните съюзници на комунизма - е широк. В политиката крайнодесните и крайнолевите партии не са съгласни с много неща, но по отношение на Украйна тези крайности често се обединяват в искането за незабавен "мир", който на практика би възнаградил руската агресия с територия. В медиите и академичните среди интелектуалците все още с удоволствие пренебрегват доказателствата за имперските намерения на Русия и нейното залитане към престъпността, а вместо това оплакват европейското забъркване в това, което те разглеждат като война между САЩ и Русия или може би, ако се спекулира още по-широко, между САЩ и Китай. И в света на бизнеса въпреки многобройните западни санкции Русия все още има много "приятели".

Сред поддръжниците на Путин са няколко европейски правителства. Виктор Орбан, министър-председател на Унгария от 2010 г. насам, е най-очевидният. Популистът многократно е критикувал западната подкрепа за Украйна и продължава да внася руски газ в Унгария. Правителството му също така отказва да разреши транзита на оръжия, предоставени на Украйна от унгарските колеги от НАТО и ЕС. Съседна Австрия, по-тихо, но също толкова печелившо, до голяма степен не участва в борбата, като се позовава на това, че не е член на НАТО и се самоопределя за мост между Изтока и Запада, предлагайки малко помощ на Украйна, дори когато търговията ѝ с Русия се е увеличила.

Гърция, друг член на ЕС, се съобразява със санкциите на ЕС, но се въздържа от по-нататъшно затягане на санкциите за превоз на руски петрол, може би защото гръцките фирми печелят много от тази търговия. Едва наскоро и под силен американски натиск Кипър, офшорно финансово убежище, закри около 4000 местни банкови сметки, притежавани от руснаци. Изправени пред по-малък натиск, страни извън ЕС като Турция и Сърбия дори не си правят труда да прикриват печелившите услуги, които предоставят на Русия.

Някои държави превърнаха привидно благородни намерения в политики, които топлят сърцето на Путин. Позовавайки се на прехваления си неутралитет, Швейцария използва сложни местни закони, за да блокира доставките на оръжия за Украйна, включително 96 спрени от експлоатация танка "Леопард", които се намират в Италия и са собственост на частна швейцарска фирма.

Полицията в Швеция, която неведнъж е нарушавала принципите на свободата на словото, даде зелена светлина за публично изгаряне на Корана. Това не само силно подразни Турция, в която преобладават мюсюлманите и която има право на вето върху кандидатурата на Швеция за членство в НАТО. Самият Путин с радост се подигра с шведите. По време на пътуване до Дагестан преди празника Курбан Байрам в края на юни Путин се снима как нежно държи коран, докато обяснява, че според руското законодателство оскверняването на светини е престъпление.

Но дори и солидните тухли в бъдещата европейска стена в подкрепа на Украйна могат да се срутят. Словакия например е важен проводник на западната помощ и наскоро обеща на украинските военновъздушни сили своя флот от 13 изтребителя Миг-29 от съветската епоха. Но социологическите проучвания показват, че партията на Роберт Фицо, русофилски настроен левичар, който обвинява "украинските фашисти" за провокацията на Путин, вероятно ще спечели националните избори, насрочени за септември.

Франция е основен стълб както на НАТО, така и на ЕС. Но френска парламентарна комисия наскоро смъмри Марин льо Пен, най-близкия претендент на президента Еманюел Макрон на изборите миналата година, за това, че е папагалствала руската пропаганда след анексирането на Крим през 2014 г. Г-жа Льо Пен упорито отрича защитата ѝ на Путин да има нещо общо със заемите в размер на 9 млн. евро, които партията ѝ получи през същата година от контролирани от Русия банки. Тя осъди нахлуването на Русия в Украйна, но през октомври миналата година, седем месеца след началото на войната, заяви, че санкциите срещу Русия не дават резултат.

В Италия, въпреки че десният премиер Джорджа Мелони е силен поддръжник на Украйна, Матео Салвини, който оглавява втората по големина партия в коалицията ѝ, е друг противник на санкциите и поне до инвазията беше обявен за фен на Путин.

Германия, подобно на Франция, изглежда силна опора. И все пак AfD, откровено описана от ръководителя на вътрешната разузнавателна агенция на страната като разпространител на руски идеи, рязко се покачва в проучванията за намеренията на избирателите. Сега тя е на второ място с равен брой гласове с управляващите социалдемократи. На противоположния политически полюс е Сахра Вагенкнехт, телегенична левичарка и миролюбива активистка, която твърди, че според социолозите може да спечели 19-30% от гласовете на германските граждани. Въпреки че обществената подкрепа за подпомагане на Украйна остава силна, тенденцията е към намаляване.

Наративите за полезните идиоти са изненадващо устойчиви. Основните им тези - че НАТО е "провокирала" многократните нападения на Русия и евентуалното й нахлуване в Украйна, че Украйна е изкуствено образувание върху територия, която по право принадлежи на Русия, и че САЩ радостно наливат масло в този огън, за да продават оръжия и да поддържат глобалната си хегемония - отекват по различни начини. Един от тях е това, което италианците наричат benaltrismo или whataboutery: НАТО нападна Сърбия през 1999 г. и Либия през 2011 г., а Америка нахлу в Ирак и Афганистан, така че какво толкова има, ако Русия се държи зле? Друга разновидност е dietrismo, схващането, че зад събитията трябва да има някаква "вътрешна" история: в New Left Review Волфганг Щрек, германски социолог, изказва предположението, че скритата цел на кризата е да подготви почвата за поставяне на уплашения ЕС под контрола на напомпаното НАТО.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved