Предизборното харчене на Ердоган стимулира турската икономика

БВП е нараснал с 4% през първото тримесечие

Ердоган започна да харчи много преди президентските и парламентарните избори, като увеличи заплатите на работещите в публичния сектор и пенсиите

Кирил Кирчев

Ердоган започна да харчи много преди президентските и парламентарните избори, като увеличи заплатите на работещите в публичния сектор и пенсиите © Reuters

ЕС отблизо

Седмични новини за европейски регулации, бизнес и финансиране.

Икономическият растеж на Турция се ускори в началото на 2023 г., тъй като ултраразхлабената политика, въведена от президента Реджеп Ердоган преди ключовите избори този месец, компенсира удара от опустошителното земетресение през февруари. Брутният вътрешен продукт е нараснал с 4% през първото тримесечие на 2023 г. в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Турският статистически институт. Това е над резултата от 3.5% през последните три месеца на 2022 г. и по-добре от прогнозите на икономистите.

Високият темп на растеж подчертава как Ердоган, който беше преизбран за нов петгодишен мандат, е приел фискални и парични политики, насочени към стимулиране на турската икономика, чийто размер е 900 млрд. долара, въпреки рязкото покачване на инфлацията.

Големи разходи от дълго време

Ердоган започна да харчи много преди президентските и парламентарните избори, като увеличи заплатите на работещите в публичния сектор и пенсиите. Турция също така влага милиарди долари за възстановяване на южните и източните райони, които бяха силно засегнати от земетресението през февруари, при което загинаха над 50 хил. души и хиляди сгради бяха разрушени.

Очаква се тази фискална експанзия да подхрани кризата с инфлацията и някои икономисти виждат риск ръстът на потребителските цени да започне отново да се увеличава, след като миналата година спадна от рекордните над 85%. JPMorgan предупреди за "възходящи рискове" по отношение на прогнозата си, че бюджетният дефицит на Турция ще достигне 4.5% от БВП през тази година от 0.9% през 2022 г.

Големи дисбаланси

Централната банка също се стреми да стимулира икономическия растеж, след като Ердоган призова за намаляване на разходите по заемите. Основният лихвен процент на централната банка е определен на 8.5% след няколко намаления през последните две години въпреки инфлацията, която през април беше над 40% на годишна база. Това означава, че "реалните", или коригирани спрямо инфлацията, лихвени проценти са силно отрицателни, което доведе до увеличаване на търговските дисбаланси в турската икономика и натежа върху лирата.

"Паричната политика ще остане лесна [след изборите в неделя] въпреки високите нива на инфлация... и фокусът върху стимулирането на икономиката ще надделее над финансовата стабилност, заяви Габриеле Фоа, портфолио мениджър в Algebris Investments. Текущите дисбаланси достигнаха екстремни нива и вероятно ще се увеличат още повече при липса на промяна в политиката."

Турската лира остана под силен натиск и през миналата седмица, като в петък се търгуваше на ниво от 20.8 спрямо долара. От петъка преди балотажа досега валутата е поевтиняла с около 3.5%. Въпреки това много икономисти твърдят, че лирата все още е надценена предвид високата инфлация в страната и отрицателните реални лихвени проценти, което създава проблеми на износителите, които твърдят, че това прави техните продукти и услуги неконкурентни.

Разходите за внос на стоки и услуги са скочили с 14.4% през първото тримесечие на 2023 г. на годишна база, докато износът е спаднал с 0.3%, сочат данните за БВП. Търговският дефицит е съществен фактор за нарастващия дефицит по текущата сметка, който през март възлиза на близо 4.5 млрд. долара. Дефицитът беше финансиран до голяма степен през тази година с валутните резерви на Турция, които през 2023 г. намаляха с около 24 млрд. долара.

Goldman Sachs заяви миналата седмица, че очаква правителството на Ердоган да затегне политиката след изборите, което може да забави растежа.

"Предвид намаляващите резерви на Турция с дефицит по текущата сметка, който достигна над 6% от брутния вътрешен продукт през първото тримесечие, и последващия натиск върху лирата, очакваме политиката да се затегне през втората половина на годината, което ще доведе до забавяне на растежа", заявяват от американската инвестиционна банка.

Ще има ли завой на икономическата политика

Президентът отправи послание за завой към по-ортодоксална икономическа политика с обявените промени на кабинета си, преструктурирането на финансовия екип и смяната на външния министър. Ердоган изнесе реч при встъпването си за трети път като президент и обяви нови министри на финансите, на външните и на вътрешните работи. Промените в правителството идват преди общинските избори догодина, на които лидерът на управляващата Партия на справедливостта и развитието ще се бори да си върне контрола в най-големи турски градове - Истанбул и Анкара. Решението му да върне Мехмет Шимшек - бивш вицепремиер и финансов министър, който се ползва с доверие от инвеститорите - за министър на финансите, е най-ясният сигнал за вероятни промени в досегашната екстравагантна икономическа политика, която редица експерти обвиняват за драстичното поевтиняване на турската лира и рекордната инфлация.