Китай дава приоритет на Туркменистан пред Русия за следващия си голям газов проект

"Централноазиатските тръбопроводи се считат за крайъгълен камък на инвестициите в енергийното и геополитическото пространство на Китай. Това е канал за доставки със стратегическа стойност, която надделява над търговските съображения", казва пред Reuters държавен служител, запознат с глобалната стратегия на China National Petroleum Corp (CNPC).

Китай може в крайна сметка да сключи и двете сделки, за да задоволи огромните си дългосрочни нужди от газ, но дава приоритет на Туркменистан, твърдят представители на индустрията, тъй като Пекин отдавна гледа на Централна Азия като на граница за разширяване на търговията, осигуряване на енергия и поддържане на стабилността в някогашния си размирен западен регион Синдзян.

Дългосрочните договори за десетки милиарди долари за доставка на газ по двата тръбопровода биха задоволили 20% от настоящото търсене на Китай. Те са от ключово значение за целта на Пекин да използва газа като мостово гориво за постигане на целите си за въглеродна неутралност и също така да се предпази от нестабилния пазар на втечнен природен газ (LNG), превозван с танкери. Според оценките от 2014 г. цената на Линия D е 6.7 млрд. долара и ще пренася 30 млрд. куб. метра газ годишно.

В речта си през май на първата лична среща на върха на лидерите от Централна Азия в древния град Сиан по Пътя на коприната президентът Си Цзинпин призова страните да ускорят изграждането на Линия D, която ще бъде четвъртият китайски газопровод за региона, почти десетилетие след началото на строителството в Таджикистан.

През 2022 г. Китай е внесъл 35 млрд. куб. метра газ на стойност 10.3 млрд. долара по три тръбопровода от Туркменистан, в сравнение с 16 млрд. куб. м по един тръбопровод от Русия на стойност около 4 млрд. долара.

Подготовката на Линия D

Отразявайки възобновената спешност, още в края на май CNPC започна предпроектното проучване за 200-километрова връзка от границата на Синдзян с Киргизстан до китайския град Уця като първа приемна точка, заяви високопоставен източник, участващ в оценката на проекта. "Това означава, че линията D се подготвя", казва източникът пред агенцията, като добавя, че строителството на вътрешната магистрална линия в Синдзян може да започне през следващата година.

Отделно от това, служител на CNPC твърди, че търговските екипи на компанията са "в готовност" в очакване на мандат за развитие на проекта. Без окончателен договор за доставка на газ CNPC е изградила само част от първия тунел в планинската столица на Таджикистан Душанбе, където започва линия D, обяснява той.

Консултантските компании SIA Energy и Rystad Energy прогнозираха, че новият туркменистански газ по линия D може да започне да постъпва около 2028 г., докато новият руски газопровод, проектиран за 50 млрд. куб. м годишно, който ще се захранва с газ от Западен Сибир, може да започне да функционира в началото на 2030 г.

Загуби от внос

Китай плаща с около 30% повече за туркменски газ, доставян по три съществуващи тръбопровода от 2009 г. насам, отколкото от Русия, която започна да прави доставки от Източен Сибир в края на 2019 г., показват данни на китайските митници. Изправена пред дългогодишни загуби от вноса, тъй като не може да прехвърли разходите на регулирания вътрешен пазар, CNPC не успя да договори по-ниска цена за туркменското гориво в кръговете на преразглеждане на цените, заяви пред Reuters втори източник от индустрията, запознат с въпроса.

Ашхабад иска да получи заплащане "в съответствие със световните практики за ценообразуване", заяви служител на Туркменистан, запознат с преговорите. Източниците и длъжностните лица отказаха да бъдат назовани, тъй като не са упълномощени да говорят с медиите. Все пак преговорите за цените вероятно ще бъдат сложни, тъй като Китай има множество възможности за доставки, които включват и местен добив и нови дългосрочни договори за втечнен природен газ с Катар и САЩ, казва Джейсън Фиър, ръководител на отдел "Бизнес разузнаване" в консултантската компания Poten & Partners, базирана в Хюстън. "Цените трябва да са достатъчно високи, за да оправдаят разходите за изграждане на скъп газопровод, но и достатъчно ниски, за да бъдат конкурентни", обяснява Фиър.

Намеренията на Москва да ускори изграждането на по-кратката връзка "Силата на Сибир 2" през Монголия, както и предложението на Алмати за доставка на газ за Китай през Казахстан, предлагат на CNPC лостове за влияние при финализирането на туркменската връзка. CNPC може да използва руските предложения, за да договори по-добра цена за линия D, като същевременно не бърза да обсъжда нови руски доставки.

Надеждите на Кремъл

От над десетилетие Русия планира изграждането на газопровода "Силата на Сибир 2", който трябва да минава през Монголия и да доставя суровината на Китай. Москва се надяваше, че посещението на премиера Михаил Мишустин в Китай ще задвижи проекта, но това не се случи.

Идеята на газопровода е да се постигне диверсифициране на продажбите и източниците на приходи, като това желание стана значително по-голямо от началото на руската инвазия в Украйна. Европа спря да купува от Русия, което доведе до значителна дупка в бюджета на Кремъл. Един от начините за запълването й, макар и частично, е именно завършването на проекта.

"Силата на Сибир 2" би заместила европейските доставки не само заради търсените средства, а и заради залежите, от които ще идва суровината - полуостров Ямал, който исторически обслужваше европейския пазар чрез няколко тръбопровода, включително "Северен поток". Ясната нужда от реализиране на проекта за Москва обаче сериозно подкопава преговорните позиции на страната, а Китай редовно протаква преговори, за да си договори по-ниска цена.

"Пекин има история на удължаване на преговорите, за да постигне по-добра сделка - такъв беше случаят, когато се преговаряше за "Силата на Сибир 1", казва пред Financial Times Алисия Бачулска, експерт по политиката на Китай в Европейския съвет за международни отношения. "Тъй като агресията на Русия срещу Украйна се превърна в продължителна война, Пекин смята, че позицията му за пазарлък спрямо Москва може само да се засили", добавя тя.

Това пролича още по време на гостуването на китайския президент Си Цзинпин в Москва през март. Тогава Путин говореше за проекта все едно вече е договорен, като заяви, че "на практика всички параметри на това споразумение са финализирани". Си обаче избягваше темата, като единствено каза, че двете страни "ще положат усилия за ускоряване на работата по проучване и съгласуване" на плановете за изграждане на газопровода.

Ситуацията преди войната беше различна. Според различни източници Си и Путин интензивно са обсъждали въпроса по време на зимните олимпийски игри в Пекин. Започването на масираните военни действия обаче кара Пекин да натисне спирачките.

На първо място отслабената позиция на Русия означава възможността за договаряне на по-ниски цени. Друго желание на Пекин е да не зависи твърде много от нито един доставчик. Страната полага активни усилия в осигуряването на договори за природен газ за по-големи количества, отколкото действително се нуждае, смята Гергели Молнар, газов анализатор на Международната енергийна агенция. Китай разчита на Русия за малко над 5% от доставките на газ, каза той. Заедно с планираните увеличения на доставките през съществуващите маршрути от Русия, споразумението за "Силата на Сибир 2" ще увеличи този дял до около 20% до началото на 2030 г.

А усилията на Пекин да разработи други сухопътни доставки като линия D, прави бързането безсмислено. Естествено, Китай няма да се откаже от проекта с Русия, защото ползите за страната въобще не са малки. На първо място доставките по газопровод са значително по-сигурни от тези по море. Главните доставчици на природен газ за Пекин до момента са страните от Арабския полуостров, като количествата стигат Китай чрез кораби. Това е по-скъпо, но и при случай на увеличено геополитическо напрежение, доста по-несигурно.

"Транспортирането на газ е по-безопасно да минава през Русия, чрез сухопътен транспорт, в сравнение с далечния Близък изток", каза пред FT Лин Боцян, ръководител на Китайския институт за изследвания в енергийната политика, университета Ксиамен.

Вероятността страната да разчита на Русия за все по-голям дял от енергийните си доставки реално се увеличава. "Никой не трябва наистина да очаква, че Китай трябва да прекъсне достъпа си до руски петрол и газ", казва пред изданието Виктор Гао, вицепрезидент на базирания в Пекин Център за Китай и глобализацията. "Този вид търговия е нормален, това е мирна търговия". Той добави, че огромната енергийна търговия между Русия и Китай "в крайна сметка ще доведе до преконфигуриране на доставките на петрол и газ в света".