Преоткриването на въглеродната икономика

Това трябва да е годината, в която да се захванем сериозно с кръгова въглеродна икономика, казва Дженифър Холмгрен, главен изпълнителен директор на Lanzatech

Ексклузивно съдържание от The Economist

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Въглеродът е основен компонент за съществуването всички живи същества. От него обикновено са направени нишките, с които са изтъкани дрехите ни, материалите за нашите домове и горивото, което задвижва превозните средства. Той също е причина за най-големите ни екологични предизвикателства.

Най-известен е в газообразната си форма, наречена въглероден диоксид - мощен парников газ, заради който нашата планета прегрява. По-голямата част от въглерода в земната атмосфера е отпадъчен продукт от промишлени процеси като рафинирането на петрол, производството на изкопаеми горива и обработката на метали. Те захранват нашите глобални вериги за доставки, подчинени на въглерода. Тази линейна въглеродна икономика не е балансирана: тя зависи от енергоемки индустрии, които извличат невъзобновяеми ресурси от земните недра, за да създаде продукти, които са необходими, но за еднократна употреба. Нашата система, работеща на принципа "вземи, направи, изхаби", е дълбоко вкоренена в обществото, но е неустойчива.

За да предпазим живота на Земята, трябва да преосмислим тази линейна въглеродна икономика, базирана на извличането на суровини, под формата кръгов модел. Трябва да ребрандираме многото форми на богати на въглерод отпадъци като изобилни ценни ресурси, а не като неизбежни вредни пасиви. Вместо да извличаме чист фосилен въглероден от земните недра, за да произведем неща, които изхвърляме, ние едновременно можем да намалим емисиите и да направим по-устойчиви продукти чрез улавяне и повторно използване на милиардите тонове въглерод, които вече са на повърхността.

Компании като моята осигуряват технологии за рециклиране на въглерода, които превръщат в реалност тази кръгова икономика. Ние улавяме отпадъчния промишлен въглерод при самия източник, предотвратявайки изпускането му в атмосферата. Преобразуваме го в по-устойчиви химични съединения като етанола, който е критична съставка за създаване на ежедневни продукти и обикновено се прави от първичен изкопаем въглерод. Нашият хардуер за биореактори може да бъде адаптиран към всяко съоръжение, генериращо въглеродни отпадъци, включително петролни рафинерии, стоманодобивни заводи и сметища. Четири подобни комерсиални съоръжения вече функционират, като още две ще заработят през 2024 г. Комбинираният ефект от тези шест инсталации може да достигне 500 000 тона по-малко отделян въглерод всяка година.

Трябва да преосмислим нашата линейна въглеродна икономика като кръгов модел.

Нашите индустрии обаче има да извървят още дълъг път, преди да създадат една наистина кръгова въглеродна икономика. За да се справим с подобно огромно предизвикателство, се нуждаем от решение с гигатонен мащаб. Това изисква сътрудничество между потребители, индустрия и правителства за осъществяване на системна промяна. Времето ни изтича, но през 2024 г. можем да постигнем значителен напредък.

Решенията, които ще вземем заедно през следващата година, ще определят колко бързо можем да преформулираме нашата въглеродна икономика. Ако продължим да правим нещата така, както обикновено, ще се "пържим" още повече следващите години, а екстремните горещини и природните бедствия, които видяхме през 2023 г., ще се увеличат. По-богатите държави, отговорни най-големия дял от емисиите, ще трябва да платят сметката на по-бедните, които са принудени да се справят с непропорционални последствия.

Ако решим да се освободим от настоящата система, можем да пренасочим парите, заделени за реакция при бедствия, в разширяване на кръговата технология. Перспективно мислещите правителства вече правят подобни инвестиции, като например стратегията на ЕС за устойчива и кръгова текстилна индустрия и субсидиите в САЩ, предвидени в Закона за намаляване на инфлацията, които се дават за технологии като улавяне и утилизация на въглерода. В развиващите се икономики като индийската лидерите проучват възможностите рециклирането на въглерод да им помогне да контролират по-добре вътрешните си ресурси и веригите за доставки.

Образоването също ще бъде от решаващо значение за този преход, тъй като по този начин потребителите обръщат повече внимание на въздействието от покупките им върху околната среда. Когато хората гласуват с портфейлите си, компаниите ще предлагат по-устойчиви стоки. Глобални марки като H&M Move, Zara и Adidas вече продават продукти, направени с рециклиран въглерод, а през 2024 г. на пазара ще се появят още опции.

Някои енергоемки индустрии ще "прегърнат" нови кръгови технологии и работните места, които те ще създадат. Други ще се придържат към линейното статукво, като се фокусират единствено върху улавянето и съхранението на въглеродните емисии. За да се противопоставим срещу склонността на индустрията да бездейства, трябва да подкрепим безбройните решения, които ускоряват прехода към по-екологични бизнес модели.

За да накараме кръговата въглеродна икономика да оживее, трябва да устоим на желанието да правим нещата така, както винаги сме ги правили. Технологиите, която ни вкараха в сегашната ситуация, няма да ни измъкнат от нея. Ако се ангажираме с преосмисляне на нашите системи, през 2024 г. можем да постигнем значим напредък в посока кръгова въглеродна икономика. Да се захващаме за работа.