Руската икономика би издържала продължителна война, но не и по-интензивна

Русия трябва да се справя с най-широкия набор от санкции, налагани някога на голяма страна, включително срещу лица, свързани с войната, върху финансови транзакции на руски юридически лица, върху износа на определени стоки за Русия и вноса на повечето стоки от нея. И все пак този икономически щурм донесе разочароващи резултати отчасти защото винаги е имало големи пропуски в санкционния режим, а Русия откри начини да заобикаля част от ограниченията, които първоначално я бяха приковали.

Ограничени ефекти

Някои от най-показните мерки са насочени срещу олигарси и приближени на режима на Путин. Фирмата за данни World-Check смята, че 2215 лица, тясно обвързани с правителството, вече не могат да пътуват до някои или всички западни страни или нямат достъп до притежанията си там, или и двете. Някои богати руснаци се оплакаха, че са загубили социалното си положение. Част от тях напуснаха Русия и се отказаха от гражданството си.

Въпреки обявените конфискации на суперяхти обаче повечето олигарси все още слагат хайвер на трапезата си. Чуждите правителства са замразили частни руски активи на стойност около 100 млрд. долара - едва около една четвърт от всичките 400 млрд. долара, които руските домакинства притежават в чужбина. За много богати руснаци най-голямото наказание засяга техните ваканции. Френската Ривиера е забранена територия; Дубай и Анталия са основните заместители. Санкциите, противно на очакванията, могат да проправят път за ново поколение олигарси. Докато западните фирми масово напускат страната, остават активи за стотици милиарди долари в очакване да бъдат заграбени. Ако идеята на мерките е била да предизвикат дискомфорт сред близкото обкръжение на Путин, не личи особено това да се случва.

Ефектът на финансовите санкции също е ограничен. След като Русия нахлу в Украйна, десет руски кредитора бяха изгонени от SWIFT, който повече от 11 000 банки по света използват за трансгранични разплащания. Близо две трети от руската банкова система вече не може да обработва транзакции в евро или долари.

Но западните страни не са отрязали напълно руските банки, тъй като те трябва да плащат за руските петрол и газ, които продължават да внасят. Gazprombank, която обработва тези плащания, остава член на SWIFT. Нещо повече, изграждат се нови финансови връзки на мястото на западните. Средните дневни транзакции през CIPS, китайската алтернатива на SWIFT, са се увеличили с 50% от началото на инвазията. Миналия декември 16% от износа на Русия е бил платен в юани спрямо близо нула преди войната. Малките разлики между цените, на които руските банки продават и купуват юани, предполага ликвиден пазар. Част от международните транзакции, макар и трудно, се уреждат в индийски рупии и емирски дирхами.

Преглед на оригинала

Ограниченията върху износа на определени стоки за Русия също са разочароващи. САЩ и техните съюзници забраниха да се продават на Русия хиляди високотехнологични продукти, а много западни фирми, които оперираха в страната, доброволно се оттеглиха. От около 3000 глобални фирми с присъствие в Русия, за които KSE Institute към Киевското училище по икономика събира данни, приблизително половината в някаква степен са ограничили дейността си там. Преките чуждестранни инвестиции в Русия са намалели с една четвърт миналата година.

Въпреки това Русия продължава да внася почти толкова, колкото и преди инвазията. Нови търговски партньори заеха мястото на Запада. Сега Китай продава два пъти повече на Русия, отколкото през 2019 г. Скочи "паралелният" внос - неразрешени продажби от Запада към Русия през трети страни, включващи от газирани напитки до компютърни чипове. През 2022 г. вносът от ЕС в Армения мистериозно се удвои, а арменският износ за Русия се утрои. Износът на телефони от Сърбия за Русия нарасна от 8518 долара през 2021 г. до 37 млн. долара през 2022 г. Доставките на перални машини от Казахстан за Русия се повишиха от нула през 2021 г. до близо 100 хил. броя миналата година.

Неудобствата за Русия

Това приспособяване си има недостатъци. Икономическите центрове на Русия са по-близо до Брюксел, отколкото до Пекин. По-високите транспортни разходи означават по-високи цени. Хората имат по-малък избор от преди (един московчанин се оплака колко е трудно да се намери мортадела). Две трети от руснаците смятат, че качеството на продуктите, които купуват, се влошава, според скорошно допитване на руската фирма за пазарни проучвания Romir.

Нещо повече, не всички стоки могат да се набавят през задната врата в достатъчни количества. Много руски лекарства, които зависят от вносни суровини, са в недостиг. Автомобилната индустрия е притисната от дефицит на вносни полупроводници. Производството е намаляло със 70% през януари-февруари в сравнение със същия период на предходната година.

Макар Русия вече да не успява да изработва толкова коли, колкото преди, все още може да ги внася. След емблемата от съветската ера Lada най-популярна в Русия вече е Haval, китайска марка от среден клас. Месечните ѝ продажби са се увеличили с 331% за последната година.

Освен това Русия, изглежда, си набавя някак частите, от които се нуждае, за да поддържа в движение гражданските си полети. Хакери крадат актуализации за авиационен софтуер, какъвто руските фирми вече не могат да купуват. Инцидентите, макар и чести за западните стандарти, не са се увеличили.

Пренастройване на търговските канали

Влиянието на санкциите върху износа на Русия е по-голямо, но западните страни през цялото време избягваха да ги направят твърде строги от страх да не повишат до непоносими нива цените на енергията за собствените си потребители. Вносът на руски газ в ЕС намаля драстично. Русия има ограничен капацитет да пренасочва износа към Китай, тъй като тръбопроводът, свързващ двете страни, е малък. Да се доставя повече по море предполага нови инсталации за втечняване, чието изграждане отнема време и изисква сложни технологии. Консултантската компания Rystad Energy прогнозира, че продажбите на руски газ ще намалеят до 136 млрд. кубични метра (bcm) през 2023 г. от 241 bcm през 2021 г.

Петролът обаче е по-гъвкав. ЕС, който през 2021 г. купи повече от 40% от руския износ на суров петрол, през декември забрани неговия внос. Той също така забрани на своите транспортни, застрахователни и финансови фирми да участват в продажбата на руски суров петрол за купувачи в други страни, освен ако цената за барел не е под 60 долара. През февруари подобен пакет от санкции засегна руския рафиниран петрол - по-малък, но печеливш износ, голяма част от който преди войната също отиваше в Европа.

Но азиатските купувачи са щастливи да приемат петрола, който Европа вече не иска. През март почти 90% от общия руски износ на суров петрол е бил за Китай и Индия в сравнение с една четвърт преди войната, изчислява Рийд И'Ансън от фирмата за данни Kpler. През април Русия доставяше средно 3.7 млн. барела на ден (б/д), което е повече, отколкото през 2021 г. Март също беше силен месец за продажбите на рафинирани продукти като дизел. Появи се нова мрежа от търговци в сянка и спедитори, основно базирани в Хонконг и Дубай, които помагат за транспортирането на варелите под ембарго до техните нови дестинации, често с помощта на руски кредитори и застрахователи. Тези нови купувачи плюс високите цени на суровините, за които отчасти е виновна войната, увеличиха излишъка по текущата сметка на Русия до рекордните 227 млрд. долара, или 10% от БВП.

Лимитът на бюджета

Вероятността за още една успешна година обаче е малка. Цената на барел от петролния бенчмарк брент падна под 85 долара при средно 100 през 2022 г. Руският сорт уралс сега се продава с голяма отстъпка в руските пристанища - под 50 долара средно през януари и февруари,според министерството на финансите в сравнение със средно 76 долара през 2022 г. Русия има нужда от цена доста над 100 долара за барел, за да балансира бюджета си, прогнозират анализатори. Международната енергийна агенция смята, че приходите от петрол на Русия са били с 43% по-ниски през март, отколкото година по-рано. Икономистите очакват излишъкът по текущата сметка на страната да падне до 3-4% от БВП тази година, колкото е бил средно в началото на XXI в.

По-слабите продажби на въглеводороди означават по-малко приходи за държавата. През 2022 г. руското правителство имаше дефицит от около 3 трлн. рубли (37 млрд. долара), или 2% от БВП. За тази година има подобни планове, но реалните данни за разходите и данъчните постъпления засега ги карат да изглеждат оптимистични. По-вероятен е дефицит от порядъка на поне 10 трлн. рубли, до 5% от БВП, който би бил висок за руските стандарти.

Преглед на оригинала

Все пак руската държава има много възможности да се финансира сама. Държавният фонд на Русия все още разполага с около 150 млрд. долара (около 10% от БВП), дори след като използва около 30 млрд. долара миналата година. Освен това правителството може да емитира повече дълг. Огромният износ от миналата година напълни големите руски енергийни фирми с много кеш, който трябва да използват някъде. Тези фирми, които така или иначе са до голяма степен държавни, могат да бъдат засегнати от данък върху печалбите, както се случи миналата година. А финансовите институции в Русия разполагат с достатъчно активи да покриват дефицити по 10 трлн. рубли в продължение на 25 години - огромен ресурс, който правителството може да се опита да използва по някакъв начин. Ричард Конъли, експерт по руската икономика в тинк-танка RUSI, казва: "Правителството винаги може да се финансира, като взима пари от големи компании."

С други думи, парите няма да бъдат сериозна пречка пред военните усилия. Натискът върху бюджета по тази линия във всеки случай е скромен. Най-доброто предположение на база сравнение на действителните разходи с това, което беше предвидено в бюджета преди войната, е, че атаката на Русия срещу Украйна в момента ѝ струва около 5 трлн. рубли годишно, или 3% от БВП - по-малко, отколкото Америка е похарчила за Корейската война.

Въоръжаване

Но подмяната на повредени оръжия и използвани боеприпаси не е само въпрос на пари. Русия изразходва военна техника в огромни мащаби. Оценките за броя на унищожените бронирани превозни средства по време на войната например варират между 8000 и 16 000 според скорошен доклад на тинк-танка Център за стратегически и международни изследвания (CSIS). Русия е загубила и много самолети, дронове и артилерийски системи.

Възможно решение е Русия да прибегне към наличните запаси, въпреки че много от тях са стари и в лошо състояние. Друго е да пренасочи към фронтовата линия оръжията, предназначени за износ. Симон Веземан от шведския мозъчен тръст SIPRI смята, че износът на оръжия от Русия е спаднал рязко от 50 млрд. долара през 2021 г. до 11 млрд. долара, или по-малко миналата година. Той посочва, че необичайни танкове Т-90 - може би демонстрационни модели или първоначално предназначени за Алжир единици - са били забелязани на бойното поле в Украйна.

Русия освен това се опитва да произвежда повече оръжия. Дмитрий Медведев, заместник-председател на Съвета за сигурност на Русия, каза наскоро, че страната ще произведе 1500 модерни танка през 2023 г. Държавни служители казаха още, че искат масово производство на дронове в Русия. Някои фабрики работят денонощно. Правителството отпуска щедри заеми на производителите на оръжие или нарежда на банките да го правят. През януари и февруари според официалната статистика производството на "готови метални изделия" е с 20% по-високо от предходната година.

Проблемът е, че производството на усъвършенствани оръжия изисква западни компоненти от висок клас с "двойна употреба" - от двигатели до микрочипове, които са трудни за получаване заради западните санкции. Крайно необходимите части винаги могат да бъдат пренасочени, където са най-необходими. Така през февруари правителството временно спря да приема заявления за биометрични паспорти, за да спести микрочипове. В големи количества се внасят перални от висок клас, за да бъдат взети техните чипове, които вероятно се използват в управляеми ракети и друго военно оборудване. Военното разузнаване на Украйна наскоро съобщи, че всеки месец, вероятно благодарение на подобни хитрости, Русия успява да произведе около 30 броя Kh-101 и 20 броя Kalibr, двата ѝ основни вида управляеми ракети.

Но обемите на произвежданите модерни оръжия са далеч от необходимите на Русия да замени изчерпващите се запаси. Украински и западни военни служители смятат, че Русия е използвала повечето от запасите си от най-точни управляеми ракети. Серийните номера, намерени в останките от ракети, предполагат, че сега се използват нови, произведени по време на войната. Информатори казват, че армията изисква десет пъти повече танкове, отколкото руските заводи могат да произвеждат. Липсата на софтуер и технологично оборудване също, изглежда, пречи на руското производство на дронове.

Това, което липсва на Русия като качество обаче, може отчасти да се компенсира с количество - като преправя оръжия от съветската ера. Тя модернизира около 90 стари танка на месец, като ги оборудва с нова електроника и комуникационни системи. Обновява стари ракети, които са по-малко точни, но трудни за прехващане, и адаптира за тяхното изстрелване системите за ядрени ракети. Канибализира цивилни самолети, за да ремонтира изтребители.

Русия получава и военни доставки от съюзници. Някои артилерийски снаряди, изглежда, пристигат от Китай през Беларус. Русия купува (привидно граждански) дронове от източния си съсед, както и артилерийски снаряди от Северна Корея. Съобщава се също, че е разменила 60 самолета Су-35 с Иран срещу няколко хиляди безпилотни самолета камикадзе. Накратко, качеството на руските оръжия намалява, но страната намира начини да избегне тяхното изчерпване.

Човешки ресурси

Осигуряването на достатъчно хора за продължаване на военните действия е още едно предизвикателство. Много бяха убити в бой; доста други емигрираха. Към декември 2022 г. броят на заетите руснаци на възраст под 35 години е намалял с 1.3 млн. за година според одитора FinExpertiza. Недостигът на работници е често явление. През декември централната банка каза, че половината от анкетираните фирми се затрудняват да намерят достатъчно персонал. На всеки безработен се падат по 2.5 свободни работни места, което прави руския пазар на труда два пъти по-стегнат от американския. Заплатите растат бързо. Особено дефицитни са специалисти като IT инженери и юристи. Недостигът на работна ръка беше основната тема на скорошното събрание на Съюза на предприемачите в Русия.

Недостигът на работна ръка затруднява и набирането на военни служители. Армията вече изпраща повиквателни за набор и мобилизация по имейл освен физическите копия, за да е по-трудно хората да се преструват, че не са ги видели. Призованите нямат право да напускат страната. С достатъчно принуда Русия не би трябвало да има проблеми да попълни редиците. Страната няма да остане без млади мъже: преди войната те са били около 17 млн. Но повече хора на фронтовата линия означава по-малко в офисите и фабриките. А колкото повече наборната служба се разпространява в големите градове като Москва и Санкт Петербург, толкова по-голяма става вероятността от народни вълнения.

Усещане за стабилност

Третото икономическо постижение на правителството е поддържането на жизнения стандарт. Миналата година то похарчи допълнително 3% от БВП за стимулиране на икономиката. Освен по-високите разходи за военните подкрепата идва под формата на помощ за цивилни компании: директни дарения за фирми, субсидирани заеми, съвместни инвестиции и т.н. Разходите в бюджетната категория "национална икономика", която включва много от тези елементи, са нараснали с 20% през 2022 г. до 4.3 трлн. рубли. Между януари и средата на март те са се увеличили с още 45% спрямо същия период на миналата година. От банките се изисква да дават пространство на задлъжнелите фирми. През 2022 г. фалитите паднаха до седемгодишно дъно.

"Социалните" разходи също се увеличиха от 6 трлн. на 7 трлн. рубли (4.5% от БВП) миналата година. Въпреки това, казва бившият заместник-министър на енергетиката Владимир Милов, федералното правителство поема само част от общите социални разходи. Пенсионният фонд, на теория независима агенция, наскоро преименувана на Социален фонд, както и регионалните правителства - също раздават пари на пенсионери, майки, хора с увреждания и други. Надбавките за избирателите, които са важни за Путин, като семействата с повече от едно дете, бедните и възрастните хора, нарастват, отбелязва Мария Снеговая от CSIS. Извън Москва компенсациите за семействата на загинали наборници понякога стигат за покупка на апартамент.

Всичко това може да обясни защо войната не се е отразила чак толкова на стандарта на живот в Русия. Потребителските цени се повишиха с 12% миналата година, до голяма степен заради обезценяването на рублата през пролетта. Средните заплати в средните и големите компании, каквито са много държавни предприятия, леко са се повишили миналата година дори като се извади инфлацията. Стойността на спестяванията на хората е спаднала съвсем малко, показва статистика на централната банка. Инфлацията се понижи до 3.5% през март.

Като цяло руската икономика се оказа устойчива. Реалният БВП падна с едва 2-3% миналата година - много по-малко от прогнозирания от много икономисти спад от 10-15%. "Индикаторът за текущата активност" на Goldman Sachs, който преди войната корелира тясно с официалните данни за БВП, показва, че Русия е излязла от рецесия преди около година. Повечето анализатори смятат, че тази година икономиката ще расте.

Всичко това е предпоставка Путин да може да поддържа военните усилия неопределено време. Тяхното разрастването обаче е друг въпрос. Някои десни политици призовават Путин да похарчи за инвазията повече от само няколко процента от БВП. В края на краищата Русия се е впускала в тотална война и преди - включително през 1942 и 1943 г., когато е изразходвала удивителните 60% от БВП за военни разходи според книгата на Марк Харисън Accounting for War от 1996 г.

Но е трудно да си представим как Путин може да направи това и същевременно да поддържа икономиката стабилна и да запази жизнения стандарт. Първият проблем би бил бързото набиране на средства. Не всички активи на държавния фонд са ликвидни. Печатането на пари ще стимулира инфлацията, което ще подкопае стойността на рублата и жизнения стандарт, който правителството работи толкова упорито да съхрани. Бързото натоварване на банките с огромни суми публичен дълг може да има подобен ефект и да предизвика съмнения колко стабилно се управлява икономиката. Увеличаване на данъците или голямо пренасочване на публични разходи към отбрана също би изяло личните доходи. Всяка от тези мерки би подкопала усещането за спокойствие, контрол и стабилност, което Путин се опитва да поддържа. "Разбира се, националната отбрана е основен приоритет, каза той наскоро, но при разрешаването на стратегическите въпроси в тази област не трябва да повтаряме грешките от миналото и да унищожаваме собствената си икономика."

Така или иначе не е ясно дали харченето на повече пари би донесло желаните резултати. Икономиката на Русия стана по-централизирана, но това не е планираният, командно-контролен апарат от съветско време. Затова превръщането на бюджетна базука в по-конвенционални оръжия в най-добрия случай би отнело време. Такъв опит би изострил трудностите, които вече ограничават военната продукция на Русия, например с машините, които са предмет на санкции, и квалифицираните работници. Много ще зависи от продължаващата помощ на Китай, държавите от Персийския залив и други страни, през които минават руски капитали и внос - а те може да се притесняват да подклаждат голяма руска ескалация.

Следователно, да се хвърлят всички ресурси срещу Украйна изглежда изключено. "Като се имат предвид възможностите и ограниченията на Русия, тя вероятно ще предпочете по-бавна, изтощителна кампания в Украйна", се посочва в доклада на CSI. Путин успя да предпази руската икономика от най-лошите последици от войната и санкциите - но по начин, който прави войната трудна за спечелване.

2023, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved