🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Пускането на Швеция в НАТО може да е началото на нова ера във външната политика на Турция

Анализатори смятат, че Ердоган прекроява позицията на Анкара по ключови въпроси

Турският президент Реджеп Таип Ердоган като че ли иска да сближи държавата със Запада, но мотивите за това са икономически.
Турският президент Реджеп Таип Ердоган като че ли иска да сближи държавата със Запада, но мотивите за това са икономически.
Турският президент Реджеп Таип Ердоган като че ли иска да сближи държавата със Запада, но мотивите за това са икономически.    ©  Reuters
Турският президент Реджеп Таип Ердоган като че ли иска да сближи държавата със Запада, но мотивите за това са икономически.    ©  Reuters
Темата накратко
  • Съгласието относно шведската кандидатура е поредният признак за промяна във външната политика на Анкара
  • Причината за промяната обаче най-вероятно са икономическите нужди на Турция
  • Страната иска да задълбочи отношенията с ЕС, както и да получи изтребители F-16 от САЩ

След около година неяснота около въпроса дали Турция ще позволи на Швеция да стане член на НАТО, срещата на лидерите на алианса във Вилнюс най-накрая даде отговор. Донякъде изненадващо турският президент Реджеп Таип Ердоган заяви, че Анкара няма претенции към шведската кандидатура и пътят за присъединяването вече е ясен.

Усилието да се убеди Анкара да подкрепи кандидатурата на Швеция за НАТО отне месеци усърдна дипломация. След като Турция поиска репресии срещу кюрдските въоръжени групи, Швеция се съгласи да създаде "пътна карта" за своята битка срещу тероризма. Това се случва на фона на вече приетите закони против тероризма, като Ердоган изрично похвали уменията на министър - председателя Улф Кристерсон в преговорите.

По този начин се затвърждава впечатлението, че Ердоган поема по различен политически курс след победата на изборите през май. Първата подобна индикация беше промяната в монетарната политика на Анкара. Новият екип от финансовия министър Мехмет Шимшек и председателя на Турската централна банка Хафизе Гайе Еркан предприе невижданата от години стъпка да повиши основния лихвен процент в опит да ограничи инфлацията, като допреди това избраниците на турския президент се придържаха към понижаването на лихвите.

Въпреки това ходът на Ердоган най-вероятно е продиктуван от нуждите на страната, която е в сериозна финансова криза в последните няколко години. Бюджетният дефицит на Турция достигна рекордните 37.7 млрд. долара през първите пет месеца на 2023 г. Един от възможните начини за попълване на дупката е увеличаване на международните инвестиции в страната, като подобни признаци вече се забелязват - през май инвеститори от други държави са вложили 1 млрд. долара в турски акции.

"Външната политика се влияе пряко от икономическите отношения. Така че, ако Западът и Турция успеят да отворят нова страница, икономиката ще бъде тема номер едно", каза Мурат Йешилташ, директор на изследванията на външната политика в Seta - турски мозъчен тръст с близки връзки с Ердоган и правителството. Той добави, че президентът пренастройва външната си политика след победата на изборите през май.

До момента най-сериозните инвеститори в Турция бяха Русия и страните от Арабския полуостров. Решението за задълбочаване на икономическите връзки с Москва след началото на войната в Украйна миналата година също не се гледа с добро око от западните лидери. По-рано тази година Ердоган дори каза, че Турция е по-близо до Путин, отколкото до Вашингтон. Очаква се Анкара да запази топлите си отношения с Русия поради зависимостта от вноса на петрол и газ и защото Москва е важен играч в Сирия, което също е стратегически приоритет за администрацията на Ердоган.

Инвестициите далеч не са всичко

Амбициите на Ердоган далеч не се изчерпват с увеличаване на чуждестранния капитал в страната. По време на преговорите за шведското членство в НАТО са се провели паралелни такива с американския президент Джо Байдън. Тема на разговорите е била спряната доставка на изтребители F-16. Изглежда двата въпроса са били обвързани, защото Джейк Съливан, съветник по националната сигурност на САЩ, заяви, че Байдън е "заинтересован от получаването на тези F-16 от Турция", не е поставил условия това да се случи и ще работи с Конгреса, за да осигури одобрение.

Проведени са и разговори с Брюксел за по-близки отношения по оста ЕС-Турция. Шарл Мишел, президентът на Европейския съвет, заяви на Ердоган, че съгласието за присъединяването на Швеция е от решаващо значение. "Ако се преместиш сега, имаш възможност да създадеш добра атмосфера сред хората, които искат да ти помогнат", каза Мишел, цитиран от Financial Times. Високопоставен служител на Европейския съюз (ЕС) каза, че пробивът за Швеция ще "отвори пространство за работа в множество области", добавяйки, че "за Ердоган всичко опира до икономиката". Турция отдавна се стреми към подобряване на митническия съюз с ЕС, либерализиране на визовия режим и удължаване на миграционното споразумение за милиарди евро с блока. Всяка една от тези теми е била повдигната от Ердоган, твърди FT.

Все пак много анализатори виждат усилията на Турция да съживи отношенията със Запада по-скоро като тактически ход. "Не вярвам на западния център", каза Волфанго Пиколи от консултантската компания Teneo. "В най-добрия случай сега можем да се надяваме на по-добри отношения от последните пет години... [но] връзката остава до голяма степен транзакционна", добави той пред изданието.

Всички външнополитически ходове също трябва да се разглеждат през призмата на по-широкия натиск на Ердоган да превърне Турция в по-влиятелен играч на регионалната и глобалната сцена, смятат анализатори. "Приоритетът на Анкара е да запази баланса си, за да разшири своето пространство за маневриране и влияние като регионална сила и глобален актьор", каза Емре Пекер от Eurasia Group. "Ходовете на Ердоган към НАТО и усилията му към ЕС са тактически и в съответствие с по-широките геополитически амбиции на Турция - не са завъртане и със сигурност не са обратен завой", добави той пред FT.