🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Турция най-накрая даде съгласието си Швеция да се присъедини към НАТО

Това се случи след 20-месечно забавяне, като остава единствено президентът Ердоган да подпише решението

Единствената останала стъпка е турският президент Реджеп Тайип Ердоган да подпише парламентарното решение
Единствената останала стъпка е турският президент Реджеп Тайип Ердоган да подпише парламентарното решение
Единствената останала стъпка е турският президент Реджеп Тайип Ердоган да подпише парламентарното решение    ©  Reuters
Единствената останала стъпка е турският президент Реджеп Тайип Ердоган да подпише парламентарното решение    ©  Reuters

Турският парламент най-накрая ратифицира кандидатурата на Швеция за членство в НАТО. Това се случи на заседание във вторник, като по този начин се слага край на бавенето от страна на Анкара, което продължи 20 месеца.

346 членове на парламента взеха участие в гласуването, като 287 подкрепиха присъединяването на Швеция, 55 гласуваха против, а четирима се въздържаха. Парламентарното разглеждане на въпроса беше втората стъпка от процеса на ратификация на Турция, след като Комисията по външните работи на парламента одобри кандидатурата миналия месец. Турският президент Реджеп Ердоган вече може да подпише протокола като закон, което ще е официално приключване на процеса от турска страна.

"Подкрепяме разширяването на НАТО, за да подобрим усилията на алианса за възпиране... Надяваме се, че отношението на Финландия и Швеция към борбата с тероризма ще даде пример за другите ни съюзници", каза Фуат Октай, ръководител на комисията по външни работи на парламента и член на управляващата партия AK, по време на дебата.

Шведският министър на външните работи Тобиас Билстрьом заяви, че вотът е "разбира се, добър", но че правителството сега чака турският президент да подпише ратификацията и да я изпрати. "Разбира се, ние не сме приключили с процеса, докато това не се случи от турска страна", каза той пред местната телевизия SVT.

На какво се дължи забавянето?

Швеция и Финландия кандидатстваха за членство в НАТО през май 2022 г., след нахлуването на Русия в Украйна по-рано същата година. Финландия се присъедини към НАТО през април 2023 г., удвоявайки границата на алианса с Русия, но Швеция се сблъска с множество забавяния по пътя си към присъединяването.

Първоначално Ердоган се противопостави на кандидатурата на Швеция, като обвини шведските власти, че са твърде снизходителни към въоръжени групи, включително Кюрдската работническа партия (ПКК). Откакто кандидатства, Швеция затегна своето антитерористично законодателство и се съгласи да работи в по-тясно сътрудничество с Турция по въпросите на сигурността.

Одобрението на Ердоган също така се основава на ангажимент от страна на Съединените щати. Турският президент сигнализира, че няма да подпише протокола в закон, освен ако САЩ не одобрят продажбата на изтребители F-16 на Турция. Председателят на комисията по външни отношения на Сената на САЩ Бен Кардин заяви пред CNN, че Конгресът обаче чака документите за присъединяване да бъдат завършени, преди да продължи напред с въпроса.

Последната пречка

Така единственото нещо, което дели Швеция от членство в НАТО, е одобрението на Унгария. Правителството на Виктор Орбан внесе ратификацията на кандидатурата на Швеция в парламента още през 2022 г., но окончателното гласуване беше отлагано многократно. Докато решението формално зависи от парламента, здравата хватка на Орбан върху неговата управляваща партия "Фидес" и парламента означава, че ратификацията де факто е в ръцете на министър-председателя.

Във вторник Орбан призова шведския си колега Улф Кристерсон да посети страната, за да започнат преговори за присъединяването на скандинавската страна, но Билстрьом отхвърли поканата. "Не виждам причина да преговаряме на този етап", каза Билстрьом в отговор на искане на унгарския премиер Виктор Орбан. "Това, което се надяваме, разбира се, е Унгария да ратифицира членството възможно най-скоро", заяви той, цитиран от Politico.

Очакванията на анализатори са, че Унгария ще се опита да протака процеса възможно най-дълго, както направи и Турция. Възможно е обаче Будапеща да се произнесе по-бързо при евентуален натиск от страна на европейските партньори и САЩ.

Все още няма коментари
Нов коментар