Винаги със Запада, никога срещу Русия

И макар реверансите на Ердоган към САЩ и ЕС да започват да жънат дивиденти, да се говори за завръщане на Турция към Запада или за обръщане на гръб на "специалните отношения" с Русия би било пресилено. Както обобщава пред сп. Economist директорът на програмата за турски изследвания към Института за близкоизточна политика във Вашингтон Сьонер Чагаптай, след две десетилетия на власт Ердоган е превърнал Турция в "колебаеща се държава в международната политика" (по аналогия с "колебаещите се щати" в САЩ - бел. ред.). Турция на Ердоган вече не възприема себе си като част от Западния блок, а като автономен актьор, който може да прави бизнес с когото си пожелае. "Ако интересите на Турция съвпадат с Русия, тя работи с Русия. А ако интересите й съвпадат с тези на САЩ, работи със САЩ", посочва Чагаптай.

Нека пак бъдем приятели...

Обратът стана видим на срещата на НАТО във Вилнюс през юли. След като наричаше Швеция убежище за "негодници и терористи", а правителството й - "въплъщение на злото", Ердоган вдигна ветото си за членството й във военния съюз. Също във Вилнюс Ердоган имаше любезна среща с американския президент Джо Байдън, на която турският президент обяви "нов процес" със САЩ и дори се заговори, че може да получи покана за визита в Белия дом (последната му такава бе при предишната администрация на Доналд Тръмп).

Друг жест към Запада беше посещението на украинския президент Володимир Зеленски в Истанбул (първо от началото на войната), по време на което Ердоган заяви, че Украйна "без съмнение заслужава членство в НАТО" - позиция, която е анатема за Русия. Освен това Зеленски си тръгна с група украински командири от батальона "Азов", задържани в Турция като част от сделка с Русия за размяна на затворници, което допълнително подразни Кремъл. Обещанието на Ердоган към руския президент Владимир Путин е било, че петимата командири ще останат в Турция до края на войната.

По-конструктивният подход на Ердоган към САЩ и ЕС започва да се отплаща. Америка изглежда готова да придвижи продажбата на изтребители F-16 и оборудване за тях на стойност 20 млрд. долара на Турция. Сделката беше блокирана от Конгреса, след като Анкара купи руска противоракетна система през 2019 г. ЕС също започва да дава сигнали за "ново ангажиране с Турция". За възобновяване на преговорите за членство на този етап не може да става въпрос (дори и Ердоган едва ли го мисли, макар да го казва), но Анкара от дълго време желае разширяване на митническия си съюз с ЕС, либерализация на визовия режим и продължаване на милиардната сделка с Брюксел за мигрантите

...но без обвързване

Въпреки жестовете на добра воля изявления като това на Мурат Йешълташ, директор за международните изследвания на близкия до Ердоган мозъчен тръст SETA, че "навлизаме в нова ера за отношенията между Турция и Запада", изглеждат ако не пресилени, то поне подранили. Увертюрите на Ердоган изглеждат по-скоро тактически, отколкото стратегически и са движени основно от икономическа необходимост. И случващото се не изглежда като по-широка промяна на курса, а по-скоро като политическа транзакция, обслужваща непосредствените интереси на Турция.

Промяната на тона в Анкара идва в момент, когато страната отчаяно се нуждае да си върне интереса на чуждестранните инвеститори, които започнаха да избягват страната в последните години на криза. Турският дефицит по текущата сметка на платежния баланс достигна рекордни нива в първата половина на годината. И макар Русия и страните от Персийския залив да предлагат финансова подкрепа, новият икономически екип в Анкара, назначен от Ердоган след изборите, се надява да привлече инвестиции и от Европа и САЩ, които да помогнат за запълване на балансовата дупка. "Външната политика е пряко повлияна от икономическите отношения. И ако Западът и Турция могат да отворят нова страница, икономиката ще бъде тема номер едно", признава Мурат Йешълташ пред в. Financial Times.

Обратът в икономическата линия в Анкара е не по-малко зрелищен от дипломатическите пируети. След като години наред громеше "лихвеното лоби" и клеймеше високите лихви като "майката и бащата на всичко зло", миналата седмица турският президент внезапно обяви курс към "затегната парична политика" за овладяване на силната инфлация, която според правителството ще достигне 65% към края на годината. Изявлението на Ердоган е знак за подкрепа на усилията на ползващите се с уважение сред инвеститорите финансов министър Мехмет Шимшек и гуверньор на централната банка Хафизе Гайе Еркан, които от назначаването им през юни се опитват да охладят възлизащата на 900 млрд. долара турска икономика. Под ръководството на Еркан централната банка вече вдигна на няколко пъти лихвите от 8.5% до 25%, като последното повишаване със 7.5% миналия месец беше разчетено от пазарите като силен ангажимент за справяне със жестоката инфлация и раздутия дефицит по текущата сметка.

И макар вече да има признаци за плахо връщане на доверието на пазарите - от юни насам чуждестранни инвеститори са вложили близо 1.8 млрд. долара в турски акции и облигации - притеснението е, че отстъплението на Ердоганомиката и връщането към фискалната разумност може да се окаже тактическо и временно, също като външнополитическите маневри. Скорошната среща на Ердоган и Путин в Сочи показа колко необосновани са надеждите за обръщане към Запада и загърбване на Русия. Докато преди изборите турският президент не можеше да си позволи да дразни Путин, който му помогна с отлагане на плащанията за газа и милиардна кешова инжекция в първата турска ядрена централа, сега Ердоган може да се чувства по-малко уязвим към натиск от Русия, но все още има нужда от нея. Путин от своя страна може никак да не харесва някои скорошни ходове на Ердоган, но няма много какво да направи, тъй като Турция остава ключова дестинация за руския износ, туристи и олигарси, а също и потенциален посредник за разговори със Запада. "Що се отнася до Ердоган, той има най-доброто от двата свята", посочва пред в. New York Times Ахмет Касим Хан, професор по международни отношения в университета "Бейкоз" в Истанбул.

Ако отношенията с ЕС и САЩ изглежда да се затоплят, то е само защото бяха достигнали точка на замръзване. Но фундаментално сближаване не може да има, докато Ердоган продължава да сплашва и затваря всеки, дръзнал да го критикува, овладява и изпразва от съдържание държавните институции и крепи режима си с корупция. "Не вярвам в никакъв завой на Запад. Най-многото, на което можем да се надяваме, е по-добри отношения, отколкото в последните пет години. Но отношенията ще си останат основно транзакционни", обобщава пред Financial Times Волфанго Пиколи, директор по изследванията на консултантската компания Teneo.